Решение № 30 от 29.06.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велики Преслав, 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243610200086 по описа за 2024 година Производството по ВАНД 86/2024 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от В. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес в с.********, срещу НП №23-0323-000825/15.12.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на издаденото НП, като се изтъкват подробни аргументи в тази връзка, относими към неправилно установена от наказващия орган фактическа обстановка, доколкото се сочи, че действително е имало сблъсък между управлявания от жалбоподателя автомобил и този паркиран на пътното платно в неговата лента в с.Станянци, но същият се дължал на обстоятелството, че при изпреварване на неправилно паркираното МПС, срещу него с висока скорост приближавал комбайн, с хедер от над шест метра широчина с остри шипове,с който навлизал и в част от платното по което се движел жалбоподателя, пореди и което за да избегне опасността която грозяла живота му, се сблъскал с теглича на спрялото в неговото платно МПС. Твърди и че повреди по същия нямало предвид мястото където се осъществил сблъсъка, а и по неговия автомобил, както и че преди това участък от главната улицата се асфалтирал.

В съдебни заседания и депозирани писмени бележки по делото, жалбоподателят поддържа изцяло подадената жалба, като релевира и допълнителни съображения за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РПШумен не изпращат представител в съдебно заседание, като в съпроводително писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН и в нарочна молба от пълномощник, наказващия орган развива становище по същество и моли 1 наказателното постановление да бъде потвърдено, както бъдат присъдени и разноски за юрисконсулско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2023 г., около 17,30 ч. жалбоподателят В. Б. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег № *****. Същият се движел по ул.“Балкан“, в посока към ул.“Балчик“ в с.Станянци. На пътното платно в неговата лента на движение, в близост до дом № 32, бил паркиран л.а.“Форд Транзит“ с рег. № *****. При предприемане на маневра за заобикалянето на същия, водачът на движещото се МПС – жалбоподателят Б. се блъснал с автомобила си в задната лява част на л.а.“Форд Транзит“. На място пристигнал полицейски екип от РУ-Велики ПРеслав - св.С. и св.Г., като за установеното нарушение, св.С. състаил АУАН, в който опис ал, че жалбоподателят е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за това, че предприемайки маневра за заобикаляне е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях – ПТП по ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. За настъпилото ПТП бил съставен и констативен протокол за ПТП с нанесени материални щети и план-схема към него, обективирал видими щети по преден капак и броня на управляваното от жалбоподателя МПС и такова по задната броня на паркирания автомобил. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило възражение от жалбоподателя, във връзка с което била извършена проверка, констатирала неоснователност на същото, извод споделен и от административнонаказващия орган, издал и обжалваното НП, с което възприел изцяло отразеното в издадения АУАН и на жалбоподателя, за извършено на 16.10.2023 г. на ул.“Балкан“ в с.Станянци нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – полицейските служители св.С., св.Г. и св. Д., както и тези на св. А. касателно локацията, участниците в ПТП-то, точното място на съприкосновението между управлявания от жалбоподателя автомобил и паркиралия такъв, са еднопосочни, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници, като намира, че следва да ги кредитира изцяло, като ги прецени като непротиворечиви, последователни, подробни, логични, а оттам и достоверни и въз основа на тях изгради възприетата фактическа обстановка. Всички те опровергават и изложените от въззивника твърдения: относно конкретното място на съприкосноване между двата автомобила - видно както от проведените разпити на св.С., св.Г. и на св. А. , а и писмени доказателства такива и в частност съставения на място Протокол за ПТП в който са описани щетите и по двете коли , респ. напълно несъстоятелни са твърденията на въззивника свързани с конкретния механизъм на ПТП, доколкото заявява, че единствено по неговия автомобил имало щети, предвид съприкосновението на същия само в теглича на паркиралото МПС; относно наличието на ремонтни 2 дейности в пътен участък предхождащ мястото на ПТП и съотв.за това техника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗМВР.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 16.10.2023 г. в с.Станянци, при управление на описаното в АУАН и НП МПС жалбоподателят Б., при предприемане на маневра за заобикаляне е блъснал паркирания на платното в неговата лента л.а.“Форд Транзит“ с рег. № ***** , причинявайки незначителни материални щети на двете МПС. По този начин жалбоподателят Б. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна, доколкото, предприемайки маневра е създал опасност за участниците в движението, без да се е съобразил с тях и е допуснал ПТП.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водачът на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая, жалбоподателят Б. с управлявания от него автомобил е извършил маневра, при която се е отклонил по платното за движение, без преди това да се убеди, че по този начин няма да създаде опасност за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение, което е довело до причиняване на ПТП. Съгласно чл. 76 от ППЗДвП, находящ се в Глава ХІV на ППЗДвП, наименована "Маневри и сигнали", "маневра" е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като: потегляне, преминаване в съседна 3 пътна лента, завиване и други подобни. " Извършената маневра от Б. също е описана подробно и в акта, и в НП и същата е свързана именно с отклонение по платното за движение. Независимо, че автомобилът, на когото са причинени щети, е паркирал, той се е намирал на пътното платно, бил е спрян и останалите участници в движението са били длъжни да съобразят поведението си с местоположението на това превозно средство, като преминавайки покрай това спряно МПС да бъде оставено такова разстояние, което е достатъчно, за да не се причинят както на това МПС, така и на другите участници в движението, щети. В този смисъл правилно е квалифицирано деянието като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП , като релевираните от страна на въззивника възражения свързани с обстоятелството, че л.а.“Форд Транзит“ с рег. № ***** е бил паркиран неправилно в пътната лента, за което съотв. му водач е бил и санкциониран, са без правно значение за извода дали жалбоподателят е допуснал ПТП, като не е спазил визираните в НП негови задължения, произтичащи от закона.

Респективно, в тази връзка такива се явяват и посочените твърдения за движещ се в насрещното платно комбайн, предвид именно и изводимите от по-горе посочени в закона задължения на Б. в качеството му на водач на МПС, доколкото и не се установиха обстоятелства от естеството да му попречат да възприеме на посочения пътен участък движещо се в насрещното платно ППС още повече такова като твърдяното и съотв. да съобрази със същото и с неговата скорост и предприетата маневра.

Описаното деяние, съдът намира за съставомерно и от субективна страна, тъй като по силата на чл. 7 от ЗАНН са наказуеми не само умишлените, но и непредпазливите деяния, а процесното нарушение не е включено в кръга на визираните в чл. 7, ал.2 от ЗАНН изключения .

Нарушението е извършено непредпазливо под формата на небрежност, доколкото нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и с оглед конкретиката на казуса - е могъл да ги предвиди.

Посоченото обосновава извод, че правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на Б. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, според която разпоредба е предвидено наказание за всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението и е причинено ПТП. Доколкото и предвидената от законодателя санкция е с фиксиран размер от 200 лева, то и същият не подлежи на корекция.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, поради което степента на лична 4 обществена опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.