Решение № 156 от 25.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500477 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „ПОЛЮСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. София, чрез адв. Б. Т. от АК-Бургас, срещу решение № 162/20.06.2025г., постановено по в. гр. д. № 335/25г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с което е била оставена без уважение негова жалба с вх. № 15878/07.05.2025 г. при ЧСИ Даниела Златева рег. № 876, насочена против разпределение, извършено с постановление от 22.04.2025 г. по изпълнително дело № 20248760401101 по описа на ЧСИ Даниела Златева рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС, на основание чл. 463 от ГПК. Поддържа се оплакването, че при извършване на разпределението не е бил включен ипотекарният кредитор на длъжника - „Трейд проект България“ ЕООД. В тази връзка се излага, че с вписването на договора за цесия в имотния регистър, ипотеката, обезпечаваща прехвърленото вземане, запазва своето действие.

Поради това е неотносим въпросът за момента на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, което дава основание на взискателя да насочи изпълнението спрямо имотите, предмет на обявената за относително недействителна сделка – ипотеката има действие от момента на своето вписване, което е преди вписването на исковата молба по конститутивния иск.

Поради това се счита, че кредиторът „Трейд проект България“ ЕООД има привилегировано вземане спрямо длъжника, тъй като същото е обезпечено с ипотека, което е противопоставимо спрямо взискателя „Агро номер едно“ ООД. Поради тези съображения се поддържа, че висящото пред РС-Добрич гр.

1 д. № 23/25г., имащо за предмет предявен от „Трейд проект България“ ЕООД против „Агро номер едно“ ООД иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, с който се иска установяване недействителността на разпореждането на съдията по вписванията за заличаването на ипотеката на осн. чл. 88 и сл. ЗКИР, вр. чл. 22 от ПВ и чл. 537, ал. 2 от ГПК, поради противоречие със закона, е преюдициално спрямо настоящото производство. В подкрепа на това се явява постановеното по в. ч. гр. д. № 305/25г. на ДОС определение № 472/18.06.25г., с което е било допуснато обезпечение на предявения по гр. д. № 23/25г. на РСДобрич иск, чрез спиране на принудителното изпълнение по изп. д. № 1101/24г. на ЧСИ Д. Златева. В мотивите на този съдебен акт е било прието, че при евентуално уважаване на предявения иск, ще бъде заличено недействителното вписване на заличаването на ипотеката и последната ще има действие от нейното учредяване, което предхожда вписването на възбраната по изпълнителното дело. Последното пък ще легитимира ипотекарния кредитор като присъединен по право взискател и неговите права следва да се съобразяват в изпълнителното производство. Въз основа на това определение е било спряно изпълнителното дело с постановление от 20.06.25г. Поради изложеното се отправя искане на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде спряно производството по настоящото дело до влизането в сила на окончателен съдебен акт по гр. д. № 23/25г. на РС-Добрич. В условията на евентуалност се поддържа, че ипотекираните имоти към момента на откриване на производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Концепт про“ ЕООД, са били собственост на настоящия жалбоподател „Полюси консулт“ ЕООД, поради което и последният като ипотекарен длъжник продължава да отговаря за изплащането на дълга на „Концепт про“ ЕООД спрямо кредитора „Трейд проект България“ ЕООД. Поради това е без значение дали последният е предявил вземанията си против „Концепт про“ ЕООД в производството по несъстоятелността му. Това е така, защото кредиторът има право да си извади изпълнителен лист за своето вземане и да се удовлетвори от стойността на ипотекираните имоти, независимо от производството по несъстоятелност.

Поради това и разпределението се явява незаконосъобразно, тъй като не са били взети предвид правата на ипотекарния кредитор „Трейд проект България“ ЕООД.

Допълва се още, че оплакването за неразпределението на суми в полза на присъединения по право взискател ТД на НАП, не е лишено от правен интерес за жалбоподателя, тъй като с това не се упражняват чужди права, а се бранят собствени такива. Това е така, защото за „Полюси консулт“ ЕООД, като собственик на имотите, не е без значение дали с получената от продажбата им цена ще се погасят негови задължения към ТД на НАП (в размер на 36 710.46 лв.) или не. В тази връзка се поддържа, че при разпределението е нарушен реда за привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Поради изложеното, и ако не бъде спряно настоящото производство на посоченото погоре основание, жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него да се отмени обжалваното разпределение, а делото да се върне 2 на ЧСИ за извършване на ново разпределение, в което да бъдат разпределени суми в полза на ипотечния кредитора и на ТД на НАП.

В указания от съда срок е депозиран отговор на жалбата от взискателя „Агро номер едно“ ООД, гр. Добрич, чрез адв. З. М. от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че тъй като към момента на извършване на разпределението, ипотеката върху продадените имоти в полза на „Трейд проект България“ ЕООД, е била заличена на 16.10.24г., то и ЧСИ не е бил длъжен да включва посочения кредитор в разпределението. Отделно от това се споделя извода на въззивния съд, че след като „Трейд проект България“ ЕООД не е предявил вземането си против своя длъжник „Концепт про“ ЕООД в производството по несъстоятелността му, то и същият е загубил качеството си на кредитор. Отделно от това, основано на цитирана съдебна практика и на изразено становище в правната теория, се поддържа становището, че по-късното вписване на прехвърлянето на обезпеченото с ипотека вземане (на 30.11.21г.), спрямо момента на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД (на 05.11.21г.), прави непротивопоставимо евентуално съществуващо вземане на кредитора „Трейд проект България“ ЕООД, обезпечено с ипотека, спрямо вземането на кредитора „Агро номер едно“ ООД, който успешно е провел конститутивния иск, защото вписването в имотния регистър има конститутивно действие за преминаването на ипотеката в полза на новия кредитор (цесионера). Поради това и ЧСИ не е имал задължение да конституира „Трейд проект България“ ЕООД като присъединен взискател и да го включва в разпределението. Освен това настоящият жалбоподател „Полюси консулт“ ЕООД не е легитимиран да брани чужди права – тези на „Трейд проект България“ ЕООД, но го прави само защото двете дружества са свързани лица – имат един и същи едноличен собственик на капитала – „БРЕНЕР БЪЛГАРИЯ“ ООД и един и същи управител – Делян Огнемиров Павлов, както и еднакъв адрес на управление. Оспорва се наличието на хипотеза, изискваща спиране на настоящото производство, тъй като съобразно нормата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, изпълнителното производство може да бъде спряно само на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, но не и на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това е така, защото при изготвяне на разпределението СИ не може да взема предвид спорове между кредитори или между длъжника и присъединени кредитори. В тази връзка се сочи, че определението на ДОС по гр. д. № 305/25г. не обвързва настоящия съд. Още повече, че в същото е застъпен незаконосъобразен извод относно действието във времето на решението за установяване недействителността на вписване в имотния регистър. Цитира се съдебна практика на ВКС (определение № 37/20.01.16г. по ч. гр. д. № 6168/15г. на ВКС, ІV г. о.), според която действието на заличаването за в бъдеще, означава, че вписването на евентуалните последици от него не отпадат изцяло от момента на извършването му, а съществуват от този момент и до момента на заличаването му. Затова, ако в рамките на този период то засяга права на трети лица, спорът за тях може да се разреши по исков ред, съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК.

3

Поради това и дори да бъде уважен искът, предмет на гр. д. № 23/25г. на ДРС, то действието на решението ще е занапред (заличаване на заличаването на ипотеката), което ще е винаги след момента на вписване на възбраната по изпълнителното дело, което е станало на 01.11.24г. Поради това и съгласно т. 7 от ТР по т. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, вземането, обезпечено с ипотека, вписана след възбраната върху имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори и няма да даде на „Трейд проект България“ ЕООД правата на присъединен по право взискател. Добавено е още, че определението, с което е допуснато обезпечение на иска по гр. д. № 23/25г. на ДРС чрез спиране на принудителното изпълнение, е обжалвано понастоящем пред ВКС, както е обжалвано пред ДОС и постановлението на ЧСИ за спиране на изпълнението въз основа на тази обезпечителна заповед. Сочи се още, че „Трейд проект България“ ЕООД не е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на „Концепт про“ ЕООД, установимо от обявените в търговския регистър списъци на приетите вземания, което означава, че същото няма качеството на кредитор, тъй като на осн. чл. 739, ал.

1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, се погасяват. Поради това и това дружество не може да е взискател в настоящото изпълнително производство. Отделно от горното се поддържа, че настоящият жалбоподател няма правен интерес да брани чужди права – тези на ТД на НАП, която не е подала жалба срещу разпределението.

Единствено от волята на носителя на правото на предпочтително удовлетворение зависи дали ще защити това процесуално по своята същност право. Изхождайки от указанията, дадени с т. 1 на ТР № 2/22.11.22г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 2/21г., уважаването на жалбата на един взискател не може да доведе до определяне от съда на по-благоприятен ред на удовлетворяване на друг взискател, който не е упражнил правото си на жалба. Излага се още, че в подадената до ШОС жалба, настоящият жалбоподател не е посочил кое точно вземане на ТД на НАП е следвало да се погаси от ЧСИ, тъй като ТД на НАП има вземания и от двамата длъжници в изпълнението и по-точно – че следвало да се погаси вземането против жалбоподателя за сумата от 36 710.46 лв. Това оплакване, като въведено за първи път пред настоящата инстанция, не следва да се разглежда. Ако е да е допустимо разглеждането му, то оплакването е неоснователно, тъй като ако длъжникът е искал да се погаси задължението му към НАП, той е можел да го стори доброволно, а не да се възползва от принудителното изпълнение, осъществено в резултат на уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. Решаващ аргумент обаче се счита, че в случая важат изводите за отражението на уважен Павлов иск спрямо принудителното изпълнение, водено срещу имоти, невключени в масата на несъстоятелността.

Относителната недействителност на разпоредителната сделка, прогласена на осн. чл. 135 от ЗЗД, има действие само по отношение на кредитора, провел успешно конститутивния Павлов иск. За всички останали кредитори сделката е действителна и е породила правните последици. Това означава, че процесната покупко-продажба е непротивопоставима на кредитора „АГРО 4

НОМЕР ЕДНО“ ООД, но не и за присъединения взискател ТД на НАП, след като държавата не е защитила правата си по идентичен начин. Поради това и държавата не може да се конкурира с право на предпочтително удовлетворение спрямо тези имоти, тъй като вземането на взискателя, провел успешно иска по чл. 135 от ЗЗД надвишава събраната от проданта парична сума. Поради това и правилно ЧСИ е прихванал с част от вземането на взискателя „АГРО НОМЕР ЕДНО“ ООД целият остатък, останал след отделянето на разноските, за погасяване на задължението на длъжника „Концепт про“ ЕООД. Задължението на третото лице-приобретател, договаряло с длъжника, да търпи принудително изпълнение върху имуществото, което е предмет на уважения иск по чл. 135 ЗЗД, следва да е реципрочно на задължението на кредиторите на това трето лице да търпят приоритетно изпълнение в полза на кредитора-ищец по Павловия иск. В подкрепа на това се цитира и нормата на чл. 135, ал. 4 от ЗЗД, която дава приоритет на кредитора по Павловия иск да се удовлетвори преди третото лице, дори то да има вземане към длъжника. В този смисъл се цитира съдебна практика на съдилища от страната (решение № 134/23.07.19г. по в. гр. д. № 348/19г. на ПАС). Поради всичко изложено се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

Разпечатката съдържа 21 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fa1ba6c-b810-4780-ac18-9000c73faff6