Определение № 8959 от 22.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8959 гр. София, 22.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502641 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М.В.М. срещу определение № 1435 от 13.01.2026 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е изменено Решение № 15619 от 14.08.2024 г. по гр. д. № 55946 по описа за 2023 г. на СРС, като в полза на адв. М. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 120 лева с ДДС, а молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските до претендирания размер от 480 лева с ДДС e оставена без уважение.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради което частният жалбоподател моли за неговата отмяна и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който е изложено становище за неоснователност на същата.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I състав, след като разгледа обжалваното определение, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводи и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. Г. С. чрез адв. М., с която срещу „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД са предявени установителни искове за обявяване нищожност на клаузи от договор за кредит поради противоречие с добрите нрави, евентуално неравноправност поради противоречие с 1 разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, конкретно посочени в исковата молба. Освен исковата молба процесуалния представител на ищцата в производството е представил уточнителна искова молба във връзка с указания на съда по чл. 129 от ГПК.

Проведени са общо пет открити съдебни заседания, съответно на 19.02.2024 г., 16.04.2024 г., 14.05.2024 г., 17.06.2024 г. и 13.08.2024 г., като в нито едно от тях частният жалбоподател не се е явил.

С решение № 15619 от 14.08.2024 г. по гр. д. № 55946 по описа за 2023 г. на СРС съдът е уважил предявените от ищеца искове изцяло, като е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 78 ГПК във вр. с чл. 38 ЗА сума в размер на 100 лева без ДДС. В мотивите съдът посочва, че отчитайки характера на исковото производство, изготвената искова молба, която била нередовна, въпреки множеството подавани от адвоката идентични искови молби, както и неявяването в съдебно заседание обосновавали определяне на такъв размер на възнаграждението. По отношение на ДДС съдът се присъединил към практиката, според която при безплатна правна помощ не се начислява ДДС от съда.

С молба с вх. № 269391 от 22.09.2024 г. по чл. 248 от ГПК процесуалният представител е поискал изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС.

С обжалваното определение № 1435 от 13.01.2026 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, районният съд уважил молбата единствено по възражението за начисляване на ДДС върху присъдената сума, но и не за присъждане на сума в размер на 480 лева с ДДС. Съдът се е позовал на мотивите си в първоначалното произнасяне по разноските, като отново е изтъкнал фактите по делото, които обосновават определянето на възнаграждението в посочения размер.

Настоящият въззивен състав намира обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба, за неоснователна.

Съдебни разноски са разходите на страните, произтичащи от участието им в гражданското производство, като всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна по спора. Отговорността за разноски по принцип е обективна /безвиновна/, а загубилата спора страна отговаря до размер, който покрива само действително направените такива. По закон и ищецът, и ответникът имат право да претендират разноските, които са направили в процеса, като отговорността е обвързана с изхода на съдебния спор и се простира съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска или съобразно други критерии, въведени от законодателя.

Всяка от страните има право на разноски, като уредбата за ангажиране отговорността за разноските е предвидена в чл. 78 ГПК, като акцесорно задължение на всяка от страните към другата страна да й възстанови направените разноски с оглед изхода на 2 съдебното производството. Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски.

Съгласно чл. 38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатна помощ и съдействие на посочените в ал. 1 категории лица, като съгласно ал. 2, изречение второ от същата разпоредба съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Настоящото дело е с предмет защита правата на потребителите, което принципно изисква от процесуалния представител действия по анализиране на договорните клаузи и съответствието им с императивните норми на закона, както и участието му в открити съдебни заседания и съответни действия по движението на производството. Въпреки това съдът счита, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, като районният съд правилно е приел, че частният жалбоподател не се е явил в нито едно от откритите съдебни заседания, за които е бил редовно призован. По отношение на соченото от първоинстанционния съд обстоятелство, че частният жалбоподател подава ежемесечно множество напълно идентични искови молби, настоящият състав намира, че по делото липсват каквито и да е доказателства за извършени съдебни справки в тази насока от състава, поради което същото не може да бъде взето предвид от въззивния. От друга страна, засеганатият интерес, а именно стойността на клаузите от договора за потребителски кредит, чиято нищожност, съответно неравноправност, се иска да бъде обявена, са в размер от 402,24 лева, а претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева без ДДС.

Районният съд правилно се е позовал на постановките на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС“ и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. В този смисъл определените в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа минималните предели на адвокатските хонорари не обвързат съда.

С оглед на горното съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 120 лева с ДДС съответства на правна и фактическа сложност на делото, на засегнатия интерес, 3 както и на процесуалната ангажираност на частния жалбоподател по делото, поради което същото не подлежи на увеличение.

Предвид изложеното обжалваният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1435 от 13.01.2026 г. по гр. д. № 55946 /2023 г описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 269391 от 22.09.2024 г. от адвокат М.В.М., като пълномощник на А. С., за изменение на решение № 15619 /14.08.2024 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4