Решение № 128 от 10.04.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 771/2024
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 24.05.2025
- Състав
- Аксиния Борисова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Костинброд, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20241850100771 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от ищеца П. Г. С., ЕГН ********** от с. П., чрез адв. Г. Н. – САК против „Е.П.“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., бл. „Бенч Марк бизнес“ център, представлявано от В. И. Т. и Д. К. Д. със сочени : цена на иска : 2 979.83 / две хиляди девестотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки / лева – главница по фактури, за периода от 11.06.2010 г. до 12.11.2012 г., тъй като вземанията са погасени по давност, т. е. отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижими имот, находящ се в гр. С..“, с ново име ЗФ След извършена справка в „ЧЕЗ ЕБ“ АД същият установил, че има открит клиентски номер 300013991354 по който се дължат сумите от 1 274.42 лева – главница по фактури и лихви за просрочено плащане в размер на 1 632.43 лева. Ищецът сочи, че не са му били предоставени копия от фактурите, но при справка същият е установил, че има издадени следните фактури : № 69009023 / 11.06.2010 г., № 70905882 / 07.07.2010 г., № 580017563273 / 05.08.2010 г. и други подробно описани в ИМ, като е посочен краен срок на плащане – 26.11.2012 г.и обща сума на задължението – 2 979.83 лева.
В съдебно заседание от 11.03.2025 г. упълномощеният защитник на 1 ищеца – адв. Н. – САК с молба вх. № 953 / 19.02.2025 г., която поддържа прави уточнение на исковата претенция, като сочи, че предявеният иск е за сумата в общ размер от 2 979.83 лева, от които : 1 274.42 / хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки / лева – главница, за периода от 25.04.2010 г. до 06.11.2012 г. и сумата от 1 705.41 / хиляда седемстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки / - мораторна лихва, за периода от 30.06.2010 г. до 30.08.2024 г.
С оглед на гореизложеното и щецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът П. Г. С., ЕГН ********** не дължи на „Е.П.“ ЕАД, ЕИК : **** сумата в размер от 2 979.83 / две хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки / лева – главница по фактури, за периода от 11.06.2010 г. до 12.11.2012 г., поради настъпила погасителна давност. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Н. - САК, която поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да уважи същия. Претендират се разноски, адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА / представен е списък по чл. 80 от ГПК /.
С Определение № 870 / 04.12.2024 г. постановено по настоящото производство, съдът е освободил ищецът от заплащане на ДТ.
Ответникът редовно призован се представлява от юрк. В., който сочи, че така предявените искове са неоснователни, тъй въпреки че ответникът не е предприемал до настоящия момент действия за принудителното събиране на сумите по процесните фактури, същите се дължат и не могат да се погасят по давност. Същият сочи, че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, че между ищеца / като наследник на баща му / и ответника за процесния период са действали общите условия за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ ЕБ“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 17.11.2017 г. изм. и доп. с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. / ОУ /, издадени на основание чл. 98а от Закона за енергетиката.
2
Като доказателство по делото е приложено от ответника извлечение партньор 0011449780 – П. С., „Захарна фабрика“, за дължимите суми по фактури, за периода от 11.06.2010 г. до 12.11.2012 г., като неплатен остатък от 1 274.42 / хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки / лева и лихва за забава в размер на 1 717.54 / хиляда седемстотин и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки / лева.
По делото е представен заверен препис от следните фактури : № 69009023 / 11.06.2010 г., № 70905882 / 07.07.2010 г., № 580017563273 / 05.08.2010 г. и следващите подробно посочени в ИМ, като последната ф – ра е с № 0117864974 / 12.11.2012 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК.
При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът - ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, 3 понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на доставената в топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Изложеното води до извод, че процесните вземания за сумата от 2 979.83 / две хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки / лева от начислена цена за топлинна енергия за периода от 11.06.2010 г. до 12.11.2012 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Вълчо И.“ / с ново име „ЗФ, за която са издадени фактури : № 69009023 / 11.06.2010 г., № 70905882 / 07.07.2010 г., № 580017563273 / 05.08.2010 г. и следващите подробно посочени в ИМ, като последната ф – ра е с № 0117864974 / 12.11.2012 г. са погасени по давност, изтекла преди датата на подаване на разглежданата в настоящото производство искова молба.
Следователно, предявеният иск е изцяло основателен, тъй като към датата на предявяването му вземанията, установяването недължимостта на които е предмет на производството, са погасени по давност.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на адв. Н. - САК сумата в размер на 597.98 / петстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки / лева, съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на ДТ с Определение № 870 / 04.12.2024 г. постановено по настоящото производство ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Костинброд ДТ в размер на 119.19 / сто и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки / лева.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав 4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че П. Г. С., ЕГН ********** от с. П. не дължи на „Е.П.“ ЕАД, ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : гр. С., бл. „Бенч Марк бизнес“ център, представлявано от В. И. Т. и Д. К. Д. сума в размер на 2 979.83 лева, от които : 1 274.42 / хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки / лева – главница, за периода от 25.04.2010 г. до 06.11.2012 г. и сумата от 1 705.41 / хиляда седемстотин и пет лева и четиридесет и една стотинки / - мораторна лихва, за периода от 30.06.2010 г. до 30.08.2024 г., . за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Вълчо И.“ / с ново име „ЗФ, за която са издадени фактури : № 69009023 / 11.06.2010 г., № 70905882 / 07.07.2010 г., № 580017563273 / 05.08.2010 г. и следващите подробно посочени в ИМ, като последната ф – ра е с № 0117864974 / 12.11.2012 г., поради погасяване по давност на вземанията.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., бл. „Бенч Марк бизнес“ център, представлявано от В. И. Т. и Д. К. Д. да заплати на адв. Н. - САК сумата в размер на 597.98 / петстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки / лева, съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., бл. „Бенч Марк бизнес“ център, представлявано от В. И. Т. и Д. К. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Костинброд ДТ в размер на 119.19 / сто и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5