Определение № 991 от 22.10.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Шумен, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500575 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 267 ГПК.

С Решение № 471 / 05.06.2026 г. постановено по гражданско дело № 20253630102644 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 684 / 14.08.2026г. постановено по гражданско дело № 20253630102644 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, съдът е постановил следното:

ДОПУСКА до делба между: Р. Т. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, у.... и Н. Т. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.

Ямбол, ул. „.... следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор *** /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и две точка девет точка едно точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, общ. Шумен, обл. Шумен, одобрени със Заповед № РД-1852/25.11.2005г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККД със заповед; Адрес на самостоятелния обект: гр. Шумен, ул. ..., в сграда с идентификатор *** /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка 1 шестстотин седемдесет и две точка девет точка едно/, с предназначение:

Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 2 /два/; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и две точка девет/, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, площ на самостоятелния обект: няма данни, прилежащи части: няма данни, ниво: 1 /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: Няма. Под обекта: Няма, Над обекта:

***, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура № 15-1573241-03.09.2025г. на АГКК, описан в Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 12.12.1997г., вписан в Служба по вписванията с Вх.рег. № .... Акт ... като Първи жилищен етаж със застроена площ от 93,80 кв.м /деветдесет и три квадратни метра и осемдесет квадратни дециметра/ от двуетажна жилищна сграда, построена в парцел Х-7298 /десети за седем хиляди двеста деветдесет и осем/ от квартал: 476 /четиристотин седемдесет и шест/ по плана на гр. Шумен, община Шумен, заедно с принадлежащите към жилищния етаж две избени помещения в източната част на сградата без посочена площ по документ за собственост и с обща площ за двете избени помещения, съгласно Удостоверение за данъчна оценка на община Шумен от 40 кв.м /четиридесет квадратни метра/; заедно с 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от таванското помещение в източната част на сградата, без посочена площ по документ за собственост и с декларирана 2 площ за реална част от таванското помещение, съответстваща на 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от таванското помещение, съгласно Удостоверение за данъчна оценка на община Шумен от 47.00 кв.м /четиридесет и седем квадратни метра/, заедно с 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото;

2. 1/2 /една втора/ ид. част от Поземлен имот с идентификатор *** /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и две точка девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Шумен, община Шумен, одобрени със Заповед № РД-18 52/25.11.2005г. на Изпълнителен директор на АГКК; Последно изменение на 2 кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: град Шумен, община Шумен, област Шумен, улица „.... Площ: 493 кв.м /четиристотин деветдесет и три квадратни метра/; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 /десет/ метра/; Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 729800 /седем две девет осем нула нула/, квартал: 0 /нула/;

Съседи: № ***. № ***, № ***, № ***. съгласно Скица на поземлен имот № 15- 1573242 - 03.09.2025г., а съгласно доказателствен документ за собственост: Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 12.12.1997г. вписан в Служба по вписванията с Вх.рег. № ..... Акт ... – 1/2 ид.ч. /една втора идеална част/ от правото на собственост върху дворно място, в което е изградена сградата, описана погоре. за което дворно място е отреден парцел Х-37 /десети за тридесет и седем/ от квартал: 476 /четиристотин седемдесет и шест/ по плана на гр.

Шумен, община Шумен, действал към 1958г. /хиляда деветстотин петдесет и осма година/, с площ за парцела от 364 кв. /триста шестдесет и четири квадратни метра/, като същото дворно място представлява парцел Х-7298 /десети за седем хиляди двеста деветдесет и осем/ от квартал: 476 /четиристотин седемдесет и шест/ по плана на град Шумен, община Шумен, действал към 1997г. /хиляда деветстотин деветдесет и седма година/, с площ за дворното място от 460 кв.м /четиристотин и шестдесет квадратни метра/, при граници и съседи за парцела: улица, парцел IХ-7299. парцел XIII 7300. парцел XIII-7297;

ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ:

3/4 идеални части за Р. Т. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, у....;

1/4 идеални части за Н. Т. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.

Ямбол, ул. „...

ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо производството, в частта му по отношение на следните имоти:

1. Недвижим имот представляващ сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи 1, с предназначение– гараж;

3

2. Недвижим имот представляващ сграда с идентификатор № *** със застроена площ 11 км.м., брой етажи -1, с предназначение промишлена сграда;

3. Недвижим имот представляващ сграда с идентификатор № *** със застроена площ 3 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение промишлена сграда.

Недоволен от това решение останал ответникът Н. Т. А., който го обжалват, чрез пълномощника си адвокат Л. А. Д. от АК - Бургас. Моли решението да бъде отменено като недопустимо, нищожно или неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и вместо него бъде постановено решение, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в друг състав сд указания като страна да бъде конституиран съпругът на ищцата за Р. Т. Г. – Г.

И. Г. или последния бъде конституиран от окръжния съд. Сочи, че последния не е участвал в производството, въпреки че е съсобственик, тъй като ищцата е Р. Т. Г. е придобила по време на брака си с Г. идеални части от процесния имот въз основа на договор за гледане и издръжка.

В прекратителната част, излага становище за неправилност на решението. Твърди, че обстоятелството, че процесните сгради са незаконни строежи не е пречка за допускането им до делба. Същите били обособени като самостоятелни обекти и имал идентификатори.

Излага подробни съображения. Претендират разноски. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели за доказване на обстоятелството, че процесните три незаконни постройки са построени от родителите на съделителите, ползвани са само от тях и настоящите съделители, както и че собствеността върху постройките не е оспорвана от трети лица.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна - Р. Т.

Г., чрез пълномощника си адвокат В. В. П. от АК – Шумен, е депозиран отговор. Оспорва жалбата, и моли решението да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират разноски. Възразява срещу доказателственото искане на жалбоподателя.

Производството е и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.

4

Депозирана е и частна жалба от ответникът Н. Т. А., който го обжалват, чрез пълномощника си адвокат Л. А. Д. от АК - Бургас срещу определение № 2742 / 13.08.2026 по гражданско дело № 20253630102644 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта, с която е постановено следното:

„НЕ УВАЖАВА молба вх.рег.№15208/13.07.2026г. от Н. Т. А., ЕГН:

********** с постоянен адрес: гр. Ямбол, ул. „...по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното решение по настоящото гражданско дело по описа на Районен съд – Шумен, в частта му относно разноските и връща същата като недопустима.“.

Частния жалбоподател моли определението да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение, с което първоинстанционното решение бъде допълнено в частта му за разноските, като в полза на частния жалбоподател бъдат присъдени разноските направени в първоинстанционното производство. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по частната жалбата страна Р. Т. Г., чрез пълномощника си адвокат В. В. П. от АК – Шумен, депозиран отговор. Намира жалбата за неоснователна и моли определението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

ДОКЛАД НА СЪДА:

Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл. 248 ГПК - частна жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство, или производството по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК.

Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.

248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна сила. По аргумент от чл. 81 ГПК, изискването за приключване на спора, във връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК относно разноските. Така и Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о., ТК.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната и частната жалби 5 следва да се разглеждат в общо производство.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото върне на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовност във въззивната жалба, тъй като не е приложен документ за внесена такса за въззивната жалба, на осн. чл. 261, т.4 ГПК /такъв е приложен само за частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК/. Съображенията за това са следните:

В т. 17 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при обжалване на решение, с което е допусната съдебна делба, се събира държавна такса.

Размерът се определя като за неоценяем иск и за въззивна жалба е по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като изводът е обоснован с това, че предмет на съдебната делба е право с определен имуществен интерес. Макар и неговата стойност да се определя при извършване на делбата, като въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете, въз основа на което се определя и предвидения в чл. 8 ТДТГПК размер на държавната такса по делото за делба /който се определя и събира при ликвидиране на съсобствеността/ се прие, че при обжалване на решението, с което е допусната делбата, не е възможно да се изходи от правилото на чл. 8 ТДТГПК, а от общото правило на чл. 71, ал. 1 ГПК- по водене на делото се събират държавни такси, което е и условие за редовност на исковата молба и на жалбите срещу съдебните актове. Тъй като в закона не е предвидено за делбата да не се събира държавна такса, въз основа на това общо правило следва, че при жалба срещу решение, с което е допусната делба, се дължи такава. Доколкото към този момент имуществото и дяловете на съделителите не са остойностени, не е възможно да се изходи от чл. 1 ТДТГПК, поради което и следва да намери приложение разпоредбата за неоценяемите искове. Администриращият жалбата съд е следвало да определи държавната такса по правилата на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 3 ТДТГПК. Така Определение № 32 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2021 г., II г. о., ГК, Определение № 165 от 2.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3124/2017 г., II г. о., ГК и Определение № 295 от 22.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6941/2013 г., IV г. о., ГК.