Решение № 222 от 19.12.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500405 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 678/08.07.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 879/16.09.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, и е изменено в частта за разноските с определение № 2148/16.09.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд,

Е ОСЪДЕН Г. Ф. с адрес: гр. С., ул. „Граф

Игнатиев“, № 2 да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: г**** и със съдебен адрес: г******, адв. Н. Д., законна лихва върху дължимото на всяка една обезщетение от 84 000 лева за претърпени неимуществени вредиболки и страдания в резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на ***** год. за периода 05.06.2020 г.-02.02.2021 г., в размер на 5570 лв., като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва в останалата част по размер и период.

ОТХВЪРЛЕНИ СА исковете на М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000, ****, адв. Н. Д. срещу Г.

ФОНД, е ЕИК 121446665, с адрес: гр. С., ***, ет. 4, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от 66 000 лева, представляваща допълнително обезщетение до пълния размер от 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в 1 резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на *****г.

ОСЪДЕН Е Г. ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф

Игнатиев“ № 2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за уважените искове в размер на 680,40 лева.

ОСЪДЕН Е Г. ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф

Игнатиев“ № 2 да заплати на а. Н. Д., с ЕГН **********, с личен номер на адвокат от АК-С. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 748,59 лева.

ОСЪДЕНИ СА М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и със съдебен адрес:

******, адв. Н. Д., да заплатят поравно на Г. ФОНД, с адрес: гр. С., *** сумата от 496,43 лева, представляваща разноски за производството.

Посочено е, че решението е постановено при участието на В. Н. К., ЕГН **********, е адрес: гр. К., ***, в качеството му на трето лице помагач на страната на Г. ФОНД.

Срещу решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З. А. Р. , ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ******, чрез процесуални представители адв. Н. Д., адв.Ж. Т. и адв.Г. Р..

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Изложени са подробни съображения, че при определяне на размерите на справедливите обезщетения от по 120 000 лв. за всеки от ищците, и изводите за дължимите суми след приспадане на вече платените суми от ответника, и приетото 30 % съпричиняване от страна на пострадалото лице-майка на ищците, починала при деликт на ***** год., окръжният съд е допуснал нарушение в преценка на критериите по чл.52 от ЗЗД, която е направена в противоречие със съдебната практика. Твърди се, че определеният размер на обезщетенията е занижен с оглед на действителните морални вреди претърпени от ищците, като не са изследвани задълбочено критериите по ППВС №4/1968 год.. Твърди се, че не са отчетени установените по делото качества на личността на починалото лице и изключителността на отношенията с ищците по отношение на близостта, любовта, доверието, взаимната отдаденост, привързаност и зависимост, които превръщат загубата за тях в изключително тежко и непоносимо изживяване.

Твърди се, че при обсъждане на релевантните факти окръжният съд е игнорирал обстоятелството, че загубата на родител е едно от най-тежките събития, а смъртта на майката на ищците е нанесла жесток удар върху тяхната психика и емоции. Твърди се, че не е изследвано в дълбочина вътрешното проявление на трагичното събитие, изключителният интензитет на болките и страданията, които не са поправени и не намаляват с времето, и са установени от свидетелските показания. Твърди се, че окръжният съд не е дооценил особено близките отношения и силната духовна и емоционална 2 връзка между ищците и тяхната майка, както и, че те са лишени завинаги от майчина обич и грижи, от закрилата и подкрепата, която майка им им е осигурявала приживе. Твърди се, че съдът не е направил задълбочен анализ на вида и обхвата на търпените от ищците морални вреди, като липсва оценъчен извод за приноса на релевантните факти спрямо вида и обхвата на вредите.

Твърди се несъобразяване с актуалните лимити на отговорността по чл.492 от КЗ и нивата на застрахователно покритие, липсата на задълбочен анализ в този смисъл, както и лаконично споменаване на социално-икономическото състояние в страната към релевантния момент, без реална оценка, която ако беше направена би обусловила по-висок размер на дължимите обезщетения.

Сочи се, че в решението не е обсъдена инфлацията в страната, която според цитирана съдебна практика също е относим критерий и следва да бъде отчетена според официалните статистически данни към момента. В този смисъл е направено искане, в случай, че съдът прецени, да изиска официални данни за инфлацията в страна. Твърди се необоснованост на решението поради липсата на оценъчен извод за приноса на релевантните факти спрямо вида и обхвата на вредите, както и допуснато съществено процесуално нарушение чрез отхвърляне на искането направено с исковата молба за комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза. Твърди се, че като не е допуснал експертизата съдът е препятствал ищците да докажат претенциите си в пълен размер. Оспорени са изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, както и процентът на съпричиняване, почиващи на заключението на вещото лице по автотехническата експертиза. Сочи се от една страна, че съдът не следва да подхожда безкритично към това заключение, а от друга, че обстоятелствата по заключението не дават основание за извод за съпричиняване, поради което възражението на ответника в този смисъл е недоказано. Развити са съображения за неправилност на изводите на съда относно началния момент, от който се дължи законната лихва, като се твърди, че това е моментът на уведомяването на гаранционния фонд за претенциите на ищците, до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че са дължими и лихви за забава по чл.497, ал.1 от КЗ, които са различни от законните лихви и следва да бъдат присъдени отделно, в какъвто смисъл са заявени претенции от ищците, които са неправилно отхвърлени от окръжния съд. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части, за цялостно уважаване на исковите претенции и за присъждане на пълния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С мотивирано определение по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел, че окръжният съд не е допуснал нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК, поради което е оставил без уважение направеното с въззивнита жалба доказателствено искане, за допускане на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза, която след събеседване с ищците да отговори на въпросите: 1. Какви са били психичните и психологични състояния на ищците към момента на настъпване на процесното ПТП и как биха се развили същите в бъдеще, а именнно-в посока на деградация или на подобрение, от гледна точка на индивидуалното им психично състояние ? 2. Налице ли е промяна в психологичното състояние на 3 ищците след процесното ПТП, в какво се изразява, необходими ли са медикаменти за лечението им и какви са възгледите за пълното им възстановяване ?

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. ФОНД, с адрес: гр. С., ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Ш., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че окръжният съд се е съобразил със събраните по делото доказателства и със съдебната практика, като е определил справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. Сочи се, че обезщетението не трябва да служи за средство за подобряване на стандарта на живот на пострадалите лица, а следва да обезвъзмездява действително претърпените от тях вреди. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице-помагач на ответника по предявените искове - В. Н. К., не е взело становище по подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалвананите части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и по претенции за законна и мораторна лихва.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища, правят искания за присъждане на съдебните разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Решението на Бургаския окръжен съд по делото е постановено по исковете на ищците М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З.

А. Р., ЕГН **********, срещу ответника Г. Ф., с ЕИК

121446665, с адрес: гр. С., ***, ет. 4 за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците по 66 000 лв. - разлика над платените по 84 000 лв. до претендирания размер от по 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на ***** год., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020 год. /датата на уведомяване на ГФ/, до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.497,ал.1 т.1 от КЗ-законната лихва върху общия размер на дължимото обезщетение считано от 05.06.2020 год./денят следващ изтичането на 15 дни от уведомяването на ГФ/, до окончателното изплащане на вземането, както и съответно: за всеки от ищците по 6 207,16 лв. – законна лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, върху платената сума от 84 000 лв. за периода от 14.05.2020 год. до 03.02.2021 год., и по 7199,05 лв. – законна лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху платената сума от 84 000 лв. считано от 05.06.2020 год. до 03.02.2021 год., както и разноските по делото.

4

От направените пред окръжния съд възражения, пред настоящия съд ответникът поддържа възражението за прекомерност на заявения размер на обезщетенията от по 150 000 лв., като сочи, че справедлив размер на обезщетенията е определеният от него – по 120 000 лв. за всеки от ищците, при отчитане на 30 % съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради което изплатеният размер от по 84 000 лв. обезщетява изцяло ищците, а претенциите им следва да бъдат отхвърлени. Възразено е и по претенциите за законни лихви, като се сочи, че дължимата законна лихва в случая е една и се определя по правилата на чл.497 от КЗ.

Третото лице помагач на ответника не е изразило конкретно становище по основателността на исковете.

Пред първоинстанционния съд и двете страни са ангажирали доказателства и са направили искания за присъждане на съдебни разноски.

Пред настоящия съд страните не спорят относно основателността на претенциите на ищците в качеството им на увредени лица но смисъла на чл.

478, ал. 2 от КЗ, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б ”а” от КЗ да получат обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на тяхната майка, настъпила при ПТП на ***** год.