Определение № 71 от 27.07.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. С. , 27.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Д. Петков

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20211800600252 по описа за 2021 година Производството е по чл.243,ал.4 и 5 НПК.

СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с протест против определение от 19.04.2021г. на РС гр. К. по ЧНД № 92/2021г., по силата на което е отменено постановление на РП- С. от 8.02.2021г. по пр.пр. № 1139/2016г. на РП- С., ДП № 24/2017г. на РУП - С., по силата на което е прекратено поради недоказаност на обвинението наказателното производство образувано и водено против Я. П.П., за това че на 27.07. 2016г. около 20-20.30 ч., в къща в гр. К., ул. „О.“ № 92 се заканил на Н. А. Ц. от гр. С., че ще гръмне нейната племенница а след това- и нея, като насочил пистолет срещу нея и отправил словесни заплахи „какво мислиш, че няма ли..“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК .

РС К., по силата на атакуваното определение, е приел, че разследването не проведено задълбочено, обективно и всестранно, както и съставеното наказателно постановление е в нарушение на процесуалните изисквания за обоснованост и за преценка на доказателствата, изграждане на вътрешно убеждение – фактически и правни изводи, които да съответстват на доказателствата, на правилата за преценката им според НПК и на формалната логика. В постановлението на РП С., проличава едностранчив подход, 1 откъслечни коментари, само на някои от доказателствата, които обосновават предварително възприетата теза от прокуратурата за недоказаност на обвинението, липсва задълбочен анализ и търсене на действителния смисъл на доказателствата – свидетелски показания, депозирани при проведен повърхностен и формален разпит, изобщо не е проведен разпит на свидетелка- очевидец на заканата, която на инкриминираната дата се е намирала на мястото на престъплението, липсват изобщо фактически изводи, въз основа на които да бъде проверена волята на решаващия прокурор – кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, не е приложена формалната логика, вместо това решаващия прокурор е формирал произволни изводи като напр.- че не биха могли да бъдат истинни свидетелски показания, при разпит, проведен след една година след инкриминираната –като дата на извършване на престъпното деяние. В обобщение на всичко това първостепенният съд е заключил, че разследването не е проведено обективно и пълно, а съставеното наказателно постановление е в нарушение на съществени основни начала, ръководещи за наказателния процес – по чл.13 и чл.14 НПК – разкриване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение, като е отменил обжалваното постановление.

Това определение на РС- К. е протестирано с молба да отмяна и за потвърждаване на НП за прекратяване на наказателното производство от РПС., с бланкетен по своя характер протест, изцяло лишен от смисъл и съдържание. От същия става ясно единствено обстоятелството, че към момента на извършване на престъпното деяние привлеченото към отговорност лице е било полицейски служител.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства на досъдебното производство и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

При изготвяне на протестираното определение РС К. е изградил верни правни изводи и законосъобразно е отменил постановлението на РП С., като съставено изцяло в противоречие с процесуалните правила, определящи реда и начина на водене на разследване и разкриване на обективната истина, а 2 също така- на преценката на доказателствата, изграждане на вътрешно убеждение- фактически и правни изводи от решаващия прокурор.

Проверката от настоящата въззивна инстанция констатира нарушаване на правилата на чл.13,14 и чл.107 НПК при анализа, проверката и оценката на доказателствените източници и обстоятелства от предмета на доказване в дейността на РП, съдържаща се в постановлението за прекратяване.

Настоящият въззивен състав, е имал поводи и при предходни произнасяния по чл.243 НПК да отбележи, че фактическите изводи на Прокуратурата, възприети в Постановлението с което се слага край на наказателното производство следва да съответстват на същите изисквания за преценка на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение, поставени от закона като изисквания пред доказателствено правната и логическата дейност на съда, в мотивите към съдебен акт. В пълна степен, когато осъществява функцията на решаващ орган в досъдебното производство за Прокуратурата важи възприетото, в Р№ 237/4.06.2013г. по н.д. № 668/2013г. Второ НО:

„Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и надеждността на доказателствените източници при изграждане на фактическите и правните си изводи.На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали и дали те са оценени съобразно действителното им съдържание, без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация.”

Суверинитетът на прокуратурата, като единствен титуляр на обвинителната функция, не освобождава решаващия прокурор да мотивира актовете си като излага съображения за правните си и предпоставящите ги фактически изводи в съответствие с доказателствата и правилата по оценката и анализа им, като основава изводите си на основата на цялата доказателствена съвкупност и мотивира същите по убедителен, непораждащ съмнение начин като единствено възможни.

В настоящия случай, въззивната инстанция споделя изцяло упреците, отправени от първия съд към съдържанието на НП и преценката на РС, че се касае за недопустим подход към доказателствата и обвинението от страна на РП С. , която с „лека ръка“ слага край на производството, водено и 3 образувано за престъпление против личността- закана за лишаване от живот, която е отправена с огнестрелно оръжие, насочено към тялото на жертвата.

Видно от съдържанието на същото, верен е изводът на първостепенния съд, че НП е лишено от мотиви – липсват фактически изводи, които е приел решаващия прокурор, изцяло отсъства анализ на доказателствата така както повелява закона- на цялата доказателствена съвкупност, като всяко от доказателствата да е тълкувано според собствения му смисъл и съдържание, да бъде съпоставено в критичен анализ с доказателства, които му противоречат по смисъл и съдържание и да бъде търсено мястото му в съвкупността, отношението му с другите доказателства от цялата доказателствена съвкупност. Настоящият съд и в други свои решения подчертава, че най- лесния начин да се игнорира принципът на разкриване на обективната истина е фрагментарният подход към доказателствата- откъсване на дадено доказателство от останалите и фрагментиране – не обсъждане на самото доказателство в цялост, изваждане на отделни части, откъсване от контекста на общия смисъл. Такъв подход постига като ефект преиначаване на действителния смисъл на доказателството и придаване на значение, което няма, най-често за да обслужи една предварително възприета позиция – защитна или обвинителна, без оглед на доказателствата и във вреда на обективната истина.

Правилно РС К. е отбелязал, че липсата на обективност и на коректен прочит да доказателствата се е изразила в заместване на правилата за изграждане на вътрешно убеждение и формалната логика, като мерило за оценка на доказателствата до произволно формирани твърдения –напр., че разпитът на свидетел, който се е състоял година след инкриминираната дата, няма как да съдържа истинни факти. По този начин, без основание изцяло са игнорирани и отхвърлени показанията на пострадалата.

В крайна сметка, правилен е изводът на съда, че НП за прекратяване на производството е съставено в драстично нарушение на основните принципи по чл.13, 14 и чл.107,ал.5 НПК, до степен, че се касае до липса на мотиви, въз основа на които да бъде проверена волята на решаващия прокурор.

В действителност, обективният анализ на събраните по делото доказателства, създава основание за цялостна ревизия на изводите на РП 4 досежно изложените твърдения за правнорелевантните факти, доколкото такива са направени, а именно поради едностранчивия, необективен и извънпроцесуален подход при подбора и оценката на доказателствата.

На следващо място- при положение, че съществените за обвинението доказателства са събрани в началото- през 2017г., разследването което не е представлявало особена фактическа или правна сложност обективно е забавено и е водено в очевидно нарушение на принципа на разумен срок по чл.22 НПК- ал.2 –що се касае до вменени действия на наблюдаващия прокурор по бързина на разследването.

Определението на РС К., с което е постановена отмянана Постановлението на РП- С. за прекратяване на НП е правилно и в пълно съответствие със закона.

Преценката на настоящия съд се разграничава от предходната инстанция относно това, че в предварителния стадий са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи от фактическа и правна страна осъщественото от привлеченото лице Я. П.П. деяние.

Единствено, по делото би могла да бъде изготвена съдебна техническа експертиза, с оглед на данните, съдържащи се в справка на л.114,т.1 от ДП, а именно, че към инкриминираната дата Я. П. е притежавал със законно разрешително- късо нарезно оръжие и ловно оръжие, които са иззети и се съхраняват по надлежния ред, по експертен път да се отговори на въпроса дали упоменатите в справката имат характеристики на огнестрелни оръжия, годни ли са били към инкриминираната дата на заплашването, да произведат изстрел и да поразяват живи цели.

Настоящият въззивен контрол на съставено постановление за прекратяване е второ поред пред СОС. В първоначалното разглеждане по ВЧНД №705/2018г. по описа на СОС са констатирани идентични пороци на липса на желание да се обоснове обвинителната теза като се анализират доказателствата и да се изведат релевантните факти, спрямо които да се приложи нормата на материалния закон.

При настоящото второ съставено НП отново за прекратяване, съдът констатира, че указанията, дадени от СОС при предходното разглеждане 5 изобщо не са били изпълнени от прокуратурата, което граничи с отказ от правораздаване.

Следва да се отбележи още, че по дело, което не представлява фактическа или правна сложност е допуснато неоправдано забавяне на разследването в грубо нарушение на принципа на разумен срок по чл.22 , ал.2 НПК в продължение на 6 години от извършване на престъпното деяние, което от друга страна създава реална опасност и риск от изтичане на предвидената по закон давност за погасяване на наказателно преследване, която за престъплението по чл.144,ал.3 НК наказуемо с лишаване от свобода до 6 години , е в размер на 10 години.

Поради изложеното, е необходимо, както правилно РС К. е указал, отменяйки постановлението да се осъществи цялостен анализ на показанията на пострадалата Н. Ц., в съвкупност със св. показания на М.Д., В. Т., Л. Р. Ж., В. А., К. Д. Ц. – свидетели, които са възприели нараняванията на пострадалата след извършване на престъплението срещу нея и нанесения и побой, физическото и психическото и състояние, ведно с доказателства от останалите доказателствени групи- писмени- медицински документи, извлечение –справка от повиквания от спешния телефон –национална система 112, справките –на л.11 и 114 от ДП относно оръжия, които е притежавал Я.

П., Съдебно- медицинска и и Съдебно-психологическа, както и комплексна СПП експертизи, относно състоянието на пострадалата и способността на така отправените закани с насочване на огнестрелно оръжие от упор в тялото и да са предизвикали основателен страх от осъществяването им. Тези доказателства да се анализират заедно със пок.св. К. Ц.- от 22.12.2017г., И.А.