Определение № 167 от 13.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Благоевград, 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20241200900033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Инициирано е по писмена молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес *********, чрез юрк. В. Й., с искане за допълване на Решение № 7/12.01.2026г., постановено по т.д. № 33/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с данни за банкова сметка на името на ищците, по която дружеството да извърши плащане на присъденото с решението обезщетение.

Иска се от съда да допълни решението със задължителния реквизит съгласно чл. 236 ал. 1, т. 7 от ГПК, като бъде вписана банковата сметка, по която да бъде извършено плащане на присъдените с решението суми, с оглед гарантиране на правилно плащане в полза на правоимащото лице.

Ответната страна не е изразила становище в предоставения от съда срок.

Молбата е допустима, но по съществото си неоснователна по следните съображения.

Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет /в този смисъл Решение № 39 от 30.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 486/2009г., I г. о., ГК, Определение № 2204 от 8.05.2024г. на ВКС по гр. д. № 3890/2023г., III г. о., ГК/. В настоящия случай в молбата не се съдържат 1 твърдения, че решението не обхваща целия спорен предмет на делото, поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право. Искането за допълване на постановеното решение със задължителния реквизит съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК – банковата сметка, по която да бъде извършено плащане на присъдените с решението суми, е направено с оглед гарантиране на правилно плащане в полза на правоимащото лице.

В действителност в разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т.7 от ГПК е предвидено, че съдебното решение следва да съдържа банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. За да се изпълни това изискване е необходимо ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 127, ал. 4 от ГПК и да е посочил с исковата си молба по осъдителен иск за парично вземане банкова сметка или друг начин на плащане. Съгласно чл. 129, ал. 2, изр.1 от ГПК исковата молба е нередовна само когато не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът няма правомощия да указва на ищеца да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 4 от ГПК. Единствената последица от непосочването на банкова сметка или начин на плащане е тези реквизити да не намерят отражение в съдебния акт и евентуално между страните да бъде повдигнат спор за кредиторова забава, който стои извън произнасянето на съда по молба по чл. 250 ГПК. Така с Определение № 2944 от 20.10.2025 г. по к.т.д. № 1086/2025г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС е прието, че посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане няма никакво отношение към предмета на спора, който се разрешава от съда, включително когато той е за парично вземане по предявен осъдителен иск за неговото изпълнение.

Обратното не следва от нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, в която е предвидено, че посочването на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане, е реквизит на съдебното решение. Тази разпоредба е въведена в закона в съответствие с нормата на чл.

127, ал. 4 ГПК, в която посочването на банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане е регламентирано като изискване към съдържанието на исковата молба, когато с нея се предявява осъдителен иск. Това изискване обаче не е такова, което има значение за определяне на предмета на делото, за който са от значение единствено твърденията на ищеца в исковата молба за правопораждащите предявеното право факти и формулираният от него петитум. Изискването по чл. 127, ал. 4 ГПК дори не е такова, което има 2 значение за редовността на исковата молба, каквито съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК са само изискванията към нея, предвидени в чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е налице непълнота на решението, която може да бъде отстранена по реда на чл. 250 от ГПК, поради което молбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес *********, чрез юрк. В. Й., с искане за допълване на Решение № 7/12.01.2026г., постановено по т.д. № 33/2024г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

Определението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3