Решение № 32 от 12.05.2022, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 209/2021
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 12.05.2022
- Състав
- Веселина Иванова Димчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 37 · Закон за собствеността
- чл.39 · Закон за собствеността
- чл. 98 · Закон за собствеността
- чл.202 · Закон за устройство на територията
- чл. 38 · Закон за устройство на територията
- чл. 40, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 5,т.39 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Златоград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100209 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от СТ. АС. К. срещу З. М. К..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот № ., том ., peг. № .., дело № ... г. по описа на Е. Л.-М..-съдия по вписванията при PC-З. е собственик на имот - самостоятелен обект в сграда № 1, ет. 2, с идентификатор *** по КККР на гр. З., представляващ жилище, апартамент с площ от 92,13 кв.м., зедно с 14.10 кв. - стълбищна клетка, състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение и две тераси, при съседи: на същия етаж - няма; под обекта - ***; над обекта - ***, ведно прилежаща част: 1/2 идеална част от подпокривно пространство, ведно с прилежащ терен, а имено:1/4 идеална част от ПИ с идентификатор ***, с обща площ 344 кв.м., който имот участва в образуването на УПИ 1-954,970, кв. 109 по ПУП на гр. З., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /до 10 м./, при граници на имота: ***; ***; ***;*** и ***, ведно с право на строеж за надстрояване върху .масивна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв.м. находящ се на административен адрес: гр. З., ул. „Б.“ № . общ. З., обл. С.. В исковата молба се сочи, че описания имот е закупен от Й. и А. Т., от с. З., който от своя страна е придобил от ответницата З. М. К. /сестра на бащата на ищеца А.М.К./.
1
Излагат се съображения, че ищецът винаги е живял в жилищната сграда посочена в нотариалния акт като сграда № 1, която се състои от приземен етаж, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж и предимно е обитавал втория жилищен етаж, който е собственост на баща му - А. М. К.. Твърди се, че жилищната сграда е построена през 1972/1973 г. от дядото и бабата на ищеца и се състои от приземен /избен/ етаж и два жилищна етажа, съобразно плановете и издаденото разрешение за строеж и виза, а по плана избата се състои от три изби, стая, мокро помещение и атомно скривалище. Ищецът сочи, че откакто е построена сградата, приземният етаж не е ремонтиран и преустройван, винаги се е използвал за складиране на багаж, дървени материали, инструменти и други и е бил принадлежност към първия жилищен етаж, като в него никога не се е живяло и не е преустройван за живеене.
Същият е с височина 235 см. светла площ, под нивото на прилежащия терен и има два входа - отвън и от вътре от стълбищната клетка. В исковата молба се твърди, че през 1979/1980 г. дядото и бабата на ищеца са построили и стопанска сграда, прилепена към жилищната сграда, посочен в нотариалния акт по-горе, като „масивна сграда“ с идентификатор *** със застроена площ от 14 кв.м., която била приобщена към приземния етаж. В описаната жилищна сграда се обособили два жилищни етажа, с прилежащ избен етаж и стопанска сграда към първия жилищен етаж и прилежащо подпокривно пространство. Ищецът сочи, че подходът към приземния етаж и към подпокривното пространство се осъществява чрез вътрешни стълби, които представляват обща част към двата жилищни етажа, а към приземния етаж за по-голямо удобство, при складиране на дърва и други вещи, е направен подход и от външна страна. Излагат се съображения, че на 02.12.1977 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот №., том ., дело № . г. по описа на PC-З., дядото и бабата на ищеца, даряват на баща му, част от имотите си, а именно: втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, застроена върху 93 кв.м. в парцел III, отреден върху имот пл. № 970 в кв. 62 „А“, при граници на парцела според регулационния план на града: имоти на Е., улица и А. като целия парцел се състои от 203 кв.м., както и половината (1/2) идеална част от дворното място.
Ищецът сочи, че на 29.12.1992 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане № ., том ., дело № .. г. по описа на РС- З., дядо му и баба му, прехвърлят на дъщеря си ответника З. М. К., собствеността върху следните свои недвижими имоти, а именно: ½ идеална част от дворното място, застроено и незастроено с квадратура от 335 кв.м., съставляващо имот пл. № 970, за който имот и за имот пл. № 954 в съсобственост е отреден парцел 1-954, 970, кв. 109 по плана на града, ведно с приземен етаж и първи жилищен етаж /този над приземния/ от построената в посочения имот жилищна сграда, триетажна, и прилепения до същата гараж със застроена площ от 14 кв.м. Според ищеца, както към 1977 г., така и към 1992 г. прехвърлителите - неговите дядо и баба, са определили, че приземния етаж и стопанската сграда са принадлежност към първия жилищен етаж и дворното място е в съотношение от по ½ идеална част към жилищните етажи, или по ½ идеална част за баща му и ½ идеална 2 част за сестра му (ответника З.К.). Подпокривното пространство също е отнесено по ½ идеална част към жилищните етажи, а към приземния етаж като неразделна част е присъединена и построената през 1979/1980 стопанска сграда. Ищецът сочи още, че приземният етаж е присъединен към електромера и водомера на първия жилищен етаж, а към втория жилищен етаж е присъединено ел.захранването на подпокривното пространство.
На следващо място, в исковата молба се излагат съображения, че при изповядване на сделките е пропуснато да бъде вписано, че жилищният апартамент - първи жилищен етаж се продава ведно с приземния етаж, стопанска сграда и ½ идеална част от дворното място. Според ищеца приземният етаж и стопанската сграда имат обслужващ характер към първия жилищен етаж и не могат да бъдат предмет на самостоятелна разпоредителна сделка както и да бъдат пригодени за жилищен етаж, като представляват обособени обекти с принадлежност към първи жилищен етаж, каквато е била волята на прехвърлителите – дядо му и баба му. Сочи още, че неправилно е записано в НА и ¼ от ПИ с идентификатор ***, защото към приземния етаж не била определена идеална част от поземления имот.
Ответницата разделила притежаваната от нея ½ идеална част от ПИ на половина и е приела, че следва да прехвърли само ¼ идеална част от ПИ, за да запази за себе си останалата ¼ идеална част. Твърди се още, че на 17.03.2017 г. след изповядване на сделката, купувачът Й. Т. бил въведен във владение от продавача З.К. в закупения от него имот, но възникнал въпросът за приземния етаж и стопанската сграда. Продавачът З.К. обяснила на купувача Й.Т., че има складиран багаж, дървени материали и други вещи и ще го прехвърли, когато има възможност да го освободи. Непосредствено след сделката ищецът провел разговор с купувача и му обяснил за взаимоотношенията му с ответницата, за това че ще трябва да участва в смяна на покрив и ремонт на общи части и че къщата е постоянно обитаема, в резултат на което последният съжалил, че е закупил имота и заявил желание да го продаде на цената, която самият той е заплатил. Ищецът сочи, че имал нужда от самостоятелно жилище и решил да откупи имота, което се осъществило с изповядване на сделката на 23.03.2017 г. Въпреки това към момента е лишен от правото на ползване на приземния етаж и стопанската сграда, които са му необходими за съхранение на лични вещи, още повече приземният етаж е функционално свързан към първия жилищен етаж, чрез входа откъм стълбищната клетка и е присъединен към електромера и водомера.
Ищецът сочи, че с покупката на недвижимите имоти е придобил собствеността и на невписаните в нотариалния акт недвижими имоти, а именно: приземен етаж с идентификатор *** и стопанската сграда обозначен като МС с идентификатор ***, както и на остатъка от ¼ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. З.. С извършената продажба на 17.03.2017 г. ответницата се разпоредила със собствеността върху първия жилищен етаж и запазила принадлежащите към жилището приземен етаж, гараж и ¼ от поземления имот, като според ищеца е недопустимо в жилищна сграда, в която лице не притежава жилище да притежава собственост на принадлежащи части към 3 жилищата. Излагат се съображения, че обстоятелството, че приземният етаж и стопанската сграда не са изрично посочени в нотариалния акт, не изключва тази принадлежност от предмета на разпореждането, тъй като същата следва главната вещ съгласно чл. 98 ЗС. Според него, след извършеното през 1977 г. и 1992 г. обособяване на самостоятелните обекти в сградата заедно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и принадлежащите помещения в избата, които са обособени, при всяко следващо разпореждане с някой от самостоятелните обекти приложение следва да намери посоченото по-горе правило, че обособените като самостоятелни помещения в избата, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, като принадлежности към жилищните обекти следват главната вещ, освен ако не е уговорено друго, а в случая приземния етаж и стопанската сграда не са изрично изключени от предмета на разпоредителните сделки, нито е установено да е имало жилищно предназначение. В случая т.нар. приземен етаж и стопанска сграда отговарят на строителните правила и норми за складови помещения /мазета/, каквото е и предназначението им по одобрен архитектурен проект, поради което както отделните мазета /складови помещения/, така и самият етаж, на който се намират, не могат да бъдат самостоятелни обекти на правна сделка, т.е. по своята същност складовите помещения представляват принадлежност към жилището /чл. 37 ЗС/ и поради това следват собствеността на главната вещ /чл. 98 ЗС/.
Ищецът сочи, че към настоящия момент ответницата З. М. К. владее и държи тези части от имота без да има основание за това, като по този начин го лишава от ползите на имотите и му причинява вреда, която желае да бъде възмездена, чрез заплащане на съответния месечен наем в общ размер на сумата от 150 лв. /90 лева за приземния етаж, 30 лева за гаража и 30 лева за ¼ идеална част от поземления имот/, считано от датата на предявяване на настоящия иск в съда до освобождаване на имотите, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена месечна вноска до окончателно изплащане на задължението си.
При тези твърдения моли съда да постанови съдебен акт по силата на който да признае за установено по отношение на З. М. К., че СТ. АС. К., е собственик на недвижим имот: жилище, апартамент - първи жилищен етаж с идентификатор ***, с площ 92,13 кв.м., заедно с 14.10 кв. стълбищна клетка, състоящ се от: входно антре, кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, перално помещение и две тераси, при съседи: на същия етаж няма; под обекта - ***; над обекта - ***, ведно прилежаща част: 14 идеална част от подпокривно пространство.
Самостоятелния обект се намира в сграда № 1, ет.2, с идентификатор ***, ведно с прилежащ терен, а имено: 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор ***, с обща площ 344 кв.м., който имот участва в образуването на УПИ 1-954,970, кв. 109 по ПУП на гр. З., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, с начин на трайно ползване „Ниско застрояване /до 10 м./, при граници на имота: ***;
***; ***;*** и ***, ведно с право на
4 строеж за надстрояване върху масивна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв.м., ВЕДНО с приземен етаж с идентификатор *** и стопанската сграда обозначена като МС с идентификатор ***, както и на 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. З., както и да ОСЪДИ З. М. К., ДА ПРЕДАДЕ на С.. А.. К., неоснователно владените от нея принадлежащи към първия жилищен етаж, а именно: приземен етаж с идентификатор *** и стопанска сграда обозначена като МС с идентификатор ***, както и ¼ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. З.;
Да осъди на основание чл. 59, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ответницата З. М.
К., да заплаща на ищеца С.. А. К., обезщетение под формата на месечен наем на ползваните от нея приземен етаж с идентификатор *** и стопанската сграда обозначена като МС с идентификатор ***, както и на ¼ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. З., в общ размер на сумата от 150 лв., /90 лева за приземния етаж, 30 лева за стопанската сграда и 30 лева за ¼ идеална част от поземления имот/, считано от датата на предявяване на иска до освобождаване на имотите, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателно изплащане на сумите;
Разпечатката съдържа 23 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f9f2bfa-bd01-442e-a392-f61a55f6a9d7