Решение № 2468 от 15.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20221100504941 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника А1 Б. ЕАД срещу отказ от 02.09.2021 г. на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 128/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 и район на действие СГС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения от съдебния изпълнител отказ поради направено плащане, с което е погасил изцяло задълженията си към първоначалния взискател, с погасяване на правата на който се погасяват и правата на присъединения взискател – държавата, който извод следвал и от разпоредбата на чл. 458 от ГПК за предвиденото присъединяване на държавата като кредитор и от разпоредбите на ДОПК за възможността реализирането на наложените мерки за обезпечаване и удовлетворяване на публични вземания да се осъществява само от публичния изпълнител по образуваното при него принудително изпълнение, което е спряно понастоящем. Иска отмяна на обжалвания отказ и присъждане на разноски по производството.

Взискателите П.Е.Х. ООД и ДЪРЖАВАТА, чрез ТД на НАП – СОФИЯ не са подали възражения в законоустановения срок, като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията по жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 128/2021 г. е образувано по молба от 1

29.07.2021 г., подадена до ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 и район на действие СГС от взискателя П.Е.Х. ООД, въз основа на изпълнителни листове от 23.06.2021 и 23.07.2021 г., издадени по осъдително решение по гр. дело № 7826/2020 г. на СРС, за заплащане от длъжника А1 Б.

ЕАД на сумата 570.92 – разноски, сумата 2523.02 лева – платени без основание суми за интернет услуга в периода от 01.07.2018 г. до 01.02.2029 г., заедно със законната лихва, и сумата 37.85 лева – мораторна лихва.

Въз основа на така подадената молба съдебният изпълнител на 29.07.2021 г. е изпратил на основание чл. 191, ал. 2 от ДОПК уведомление до ТД на НАП за образуваното изпълнително производство, а на 05.08.2021 г. - на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК покана за доброволно изпълнение до длъжника А1 Б. ЕАД за заплащане общо на сумата 4726.91 лева, включваща вземанията на изпълнителните листове и такси по изпълнението, връчена му на 06.08.2021 г.

Заедно с поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение до Райфайзенбанк Б. ЕАД, като налагането на запора върху банковата сметка на длъжника е съобщено на последния с връчената му поканата за доброволно изпълнение. Въз основа на така наложения запор е извършен на 17.08.2021 г. превод на сумата от 4726.91 лева, съответстваща на сумата по ПДИ.

С разпореждане от 23.08.2021 г. съдебният изпълнител въз основа на полученото на 19.08.2021 г. от ТД на НАП – София удостоверение за публични задължения на длъжника А1 Б. ЕАД по ревизионен акт 16.12.2000 г. в размер на 5301500.04 лева, на основание чл.

458 от ГПК и чл. 191, ал. 3 от ДОПК, е конституирал по изпълнителните производство ДЪРЖАВАТА чрез НАП като взискател за посочените вземания. За вземанията на държавата, видно от представеното удостоверение не е образувано изпълнително дело и започнало принудително изпълнение въз основа на издадения ревизионен поради спирането му – така и представено по искане на съдебния изпълнител удостоверение от 06.01.2022 г. на ТД на НАП, но за публични вземания в нов (по-малък) размер на 2652804.33 лева.

С молба от 30.08.2021 г. длъжникът А1 Б. ЕАД е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на дълга към първоначалния взискател и таксите по производство и обезпечаването на вземанията към присъединения взискател с банкови гаранции. Към молбата е представена банкова гаранция за вземанията на държавата по ревизионния акт от УниКредит Булбанк АД и за извършените в нея промени.

На 01.09.2021 г. съдебният изпълнител с разпореждане, на което е даден изх. № 4328 от 02.09.2021 г., е отказал да прекрати и приключи изпълнителното производство, поради отсъствието на предвидените в закона предпоставки при участието на държавата като присъединен взискател.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като същата е допустима насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител.

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

В случая не е налице приложимо от съдебния изпълнител основание по чл. 433, ал. 1 и 2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производството, респ. за приключване на принудителното изпълнение. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнително производство са изчерпателни уредени в посочените разпоредби на процесуалния закон и прекратяването или приключването му поради изпълнение е предпоставено от удовлетворяването на вземанията на взискателя по принудителното изпълнение, включително и на присъединения такъв, и на разноските по събирането на вземанията – за неговото приключване.

Присъединяването на кредитор, регламентирано в чл. 456 и сл. от ГПК, представлява встъпване на кредитор на същия длъжник във висящо изпълнително производство, образувано от друг взискател, за да бъде удовлетворен присъединеният взискател от същия имуществен обект, върху който е насочено принудителното изпълнение по висящото производство. Следователно присъединеният кредитор става страна в изпълнителното производство, която съгласно чл. 457, ал. 1 и 2 от ГПК има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и се ползва не само от изпълнителните действия, извършени след присъединяването, но и от тези, които го предхождат.

Присъединяването на кредитор може да бъде по негово молба съгласно чл. 456 ГПК, придружена с изпълнителен лист или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело, и по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори. Такъв кредитор по право съгласно чл. 458 от ГПК е винаги държавата за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Участието на държавата по право като присъединен взискател за публични вземания от длъжника във вече образувано изпълнително производство, е предвиден в закона друг ред за събиране на публични вземания в изпълнително производство, развиващо се по реда ГПК, който е иницииран от друг взискател с частно вземане, който друг ред съществува за държавата по арг. от чл. 191, ал. 4 от ДОПК независимо, дори възможно и заедно, с реда за събиране на публични вземания по реда на ДОПК, където държавата самостоятелно и само за себе си да провежда принудително изпълнение по реда на ДОПК и в което производство по ДОПК не се допуска присъединяване на взискател с частно вземане, поради което неоснователен е доводът на жалбоподателя, че принудителното изпълнение по реда на ДОПК, респ. Глава двадесет и трета от ДОПК, изключва приложимостта на събиране на вземанията по реда на ГПК. Присъединяването на държавата по право във вече образувано изпълнително производство за събиране на частно вземане, е привилегия за държавата да удовлетвори публичното си вземане спрямо длъжника, при това с право на предпочитание, от събраната в това изпълнение сума.

Логическото и систематическо тълкуване на посочените разпоредби от процесуалните закони за присъединения взискател в изпълнителното производство за 3 събиране на вземания по реда на ГПК с разпоредбите на чл. 433, ал. 1 и 2 от ГПК, регламентиращи прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, които съдебният изпълнител съобразява, налага несъмнения извод, че при липса на доказателства за удовлетворяване на всички вземания, за които се осъществява принудителното изпълнение, без значение дали те са на първоначалния или присъединен взискател и на разноските по тяхното събиране съдебният изпълнител не може да прекрати или приключи изпълнителното производство. Противното би обезсмислило присъединяването и би довело до разпореждането с чуждо процесуално и материално право на вземане и до осуетяване на възможността на присъединения взискателя да получи изпълнение за удовлетворяване на вземанията си, поради което и доводите на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Спирането на изпълнението по ревизионния акт, удостоверяващ публичните вземанията на държавата, за които тя се счита присъединен взискател, води до временна забрана за осъществяването на изпълнителни действията по събирането им, но не може и да предпостави законосъобразно прекратяване или приключването на изпълнителното производство на основанията по чл. 433, ал. 1 и 2 от ГПК, с които съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази.

Предвид тези съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на А1 Б. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, срещу разпореждане от 01.09.2021 г. с изх. № 4328 от 02.09.2021 г. на съдебния изпълнител за отказа му за прекратяване и приключване на принудителното изпълнение по изп. дело № 128/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 и с район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4