Определение № 941 от 16.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 941 гр. Враца, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500650 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. М., с ЕГН **********, срещу определение № 614 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC - Козлодуй, с което е оставена без уважение молбата на ОББ АД за изменение на определение от 13.05.2024 г. за прекратяване производството по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC – Козлодуй, в частта за разноските.

В частната жалба са излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Съдът неправилно възприел материалния интерес по прекратеното исково производство като 16000,00 лева, а същият бил 3598,50 лв. по основния иск, както изрично било посочено в исковата молба. По делото бил предоставен един договор за правна защита, с договорен един хонорар за защита по всички искове - основен и евентуални. В случая било невъзможно да се определи каква част от хонорара е за всеки от исковете, поради което разумно било да се приеме, че същите са с равен размер, доколкото всички искове били взаимносвързани и стъпвали на еднаква фактическа обстановка или при заплатен хонорар от 2760 с ДДС общо за четирите иска, отделният хонорар за всеки от исковете възлизал на 690 лв. с ДДС. Съдът не съобразил, че разглеждането на исковете и делото по същество не се е осъществило, а същото е прекратено и цялата защита на ответника се изчерпвала с подаването на отговор на искова молба. Съдът не съобразил и практиката на СЕС, съобразно която съдът и страните не са обвързани от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, а адвокатските възнаграждения следва да бъдат съобразени с 1 обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябвало да е справедлив и обоснован, като това изискване следвало да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото техните размери следва да съответстват на два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Цената на адвокатския труд следвало да представлява изражение и на двата критерия. По делото бил депозиран един отговор на искова молба и проведено едно открито заседание, без събиране на доказателства. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. при материален интерес 16 000 лв., хонорарът бил 1840 лв., доста под присъдените 2760 лв., при минимален хонорар от 400 лв., при фактическо и правно не сложно дело. При вземане предвид материалния интерес по основния иск – 3598,50 лв., хонорарът следвало да е в размер на 1500 лв., като за вещен иск. Не било обсъдено и заявеното с искането за прекратяване на делото възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Претендира отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените разноски до предвидения по Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум от 400 лв., предвид и прекратяването на производството по делото по искане и съгласие на страните.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се претендира неоснователността . Исковото производство пред PC - Козлодуй било образувано по молба на ищцата А. М., като били предявени общо 4 иска: иск по чл. 87, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗЗД и при условията на евентуалност още три иска - за прогласяване на нищожността на нотариалните актове; иск по 79 от ЗЗД и иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. С оглед заявените искови претенции, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение бил изчислен само върху общия размер на исковете, по които е заявен материален интерес - за вписаната в нотариалните актове продажна цена, а именно сумата от 16 000 лева по иска по чл. 87, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗЗД и по иска за прогласяване на нищожността - сумата от 3 598,50 лева. На основание чл. 2, ал. 5 от действащата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, било договорено адвокатско възнаграждение на база общ материален интерес от 19 598,50 лева, изчислен съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1. Именно с оглед избягване на прекомерност на адвокатското възнаграждение не било определено възнаграждение и по останалите искове, както и отделно възнаграждение по всеки един от обективно съединените искове. Сочи съдебна практика по въпросът за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай на кумулативно обективно съединяване на искове. В присъдените разноски не били включени възнаграждения по останалите два иска, както и възнаграждения за ответника И. Д.. Поради това не била налице твърдяната от частния жалбоподател прекомерност на адвокатското възнаграждение, а същото било под предвидения в Наредба № 1 минимум. Оттеглянето на предявените искове било извършено след представяне по делото на доказателства, които 2 обосновавали заявените от ответниците правоизключващи твърдения. Към момента на получаване на исковата молба, ангажирането на адвокатска защита и сключването на договор за правна защита и съдействие, ответниците не са имали яснота какъв би бил изхода на производството, а и не били длъжни да го предвидят. Излага, че размерът на уговореното адвокатско възнаграждение съответства на защитата, възложена по конкретното дело, на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, не е налице съществено отклонение от практиката при сключване на договори за правна защита и съдействие за подобни дела и договореното възнаграждение не надхвърля нормативно предвидените минимуми, с оглед заявените искови претенции.

Претендира оставяне частната жалба без уважение, като неоснователна и присъждане на разноски.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Образувано е по частна жалба на А. Г. М., с ЕГН **********, срещу определение № 614 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC - Козлодуй, с което е оставена без уважение молбата на А. Г. М. за изменение на определение от 13.05.2024 г. за прекратяване производството по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC – Козлодуй, в частта за разноските.

Пред Районен съд – Козлодуй е подадена на 13.11.2023 г. искова молба от А. Г. М. , с която е претендирала разваляне на основание чл. 87, ал, 2, във вр. с ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение, договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том III, peг. № 8766, дело № 407 от 03.12.2021 г. на нотариус Е. К., peг. № ***, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 182, том III, peг. № 8775, дело № 408 от 03.12.2021 г. на нотариус Е. К., peг. № ***, с които А. Г. М., действаща чрез пълномощника си Е. К. Ц., е продала на ответниците Е. К. Ц. и И. К. Д., четири броя недвижими имоти, първите три със сделката обективирана в единият нотариален акт, за сумата 8000 лв. и четвъртият имот, със сделката обективирана в другият нотариален акт за сумата 8000 лв.. При условията на евентуалност, при неоснователност на първият иск е предявила три иска, в следната поредност: за прогласяване нищожност поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181 от 03.12.2021 г. на нотариус Е. К. и на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 182, том III, per. № 8775, дело № 408 от 03.12.2021 г. на нотариус Е. К., peг. № ***, за описаните в тях имоти; за осъждане ответниците Е. К. Ц. и И. К. Д., на осн. чл. 79 от ЗЗД, да заплатят на ищцата А. Г. М., продажната цена по двете сделки в общ размер на 16 000 лв. или всеки от ответниците по 8 000 лв., заедно със законната лихва за забава от 03.12.2021 г. до изплащане на сумите; за осъждане ответника Е. К. Ц. на осн. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да заплати на ищцата общата сума в размер на 16 000 лв., като получени по посочените продажби, заедно със законната лихва за забава от 03.12.2021 г. до изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете, като са представили писмени доказателства в подкрепа на изложените доводи. Представили са и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.01.2024 г., с отбелязано и заплатено на процесуалният им представител адвокатско възнаграждение в размер 2760 лв. с ДДС.

3

По делето е проведено открито съдебно заседание на 26.03.2024 г., в което са участвали процесуалните представители на страните, като съдът се е произнесъл по доказателствените им искания и е обявил проекта за доклад за окончателен.

С молба от 29.03.2024 г. ответниците са представили списък на разноските и фактура от 09.01.2024 г. за заплащане от ответника Е. К. Ц. адвокатско възнаграждение в размер 2760 лв. с ДДС, на процесуалният представител на ответника.

С молба от 29.04.2024 г. ищцата е оттеглила исковете и е поискала прекратяване на производството по делото.

С молба от 29.04.2024 г. ответниците са дали съгласие за прекратяване производството по делото поради оттегляне на исковете, като са претендирани в полза на ответника Е. К. Ц., разноски в размер на 2760 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

С определение от 13.05.2024 г., постановено в открито съдебно заседание е прекратено производството по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC – Козлодуй. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. Г. М. да заплати на Е. К. Ц. сума в размер на 2760 лева с включено ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

С определение № 614 от 08.07.2024 г. по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC Козлодуй, е оставена без уважение молбата на А. Г. М. за изменение на определение от 13.05.2024 г. за прекратяване производството по гр. д. № 1243/2023 г. по описа на PC – Козлодуй, в частта за разноските. Изложени са съображения, че съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие за една инстанция по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по - малко от 1500,00 лева. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. Прието е, че материалния интерес в прекратеното исково производство е 16000,00 лева, с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., минималния размер на адвокатското възнаграждение по главния иск възлиза на сумата от 1840,00 лева или 2208,00 лева с включено ДДС. Ответникът Е. Ц. доказал заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2760,00 лева с включено ДДС с представен договор за правна защита и съдействие, като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение напълно съответства на сложността на делото. Изложено е, че в случая са предявени четири обективно съединени в условията на евентуалност искове с различен предмет, като по всеки са въведени различни фактически твърдения, което рефлектира и върху естеството на предприетата от ответника процесуална защита. Ответникът ангажирал ресурс, включително и финансов за защита и по четирите иска чрез изготвяне на отговор на исковата молба, проведено е и едно съдебно заседание с участието на процесуалния представител на ответника.