Решение № 233 от 01.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233100600602 по описа за 2023 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на адв. Ю. Г. от ВАК, повереник на В. В. П., срещу присъда № 65 от 15.03.2023г. постановена по НЧХД № 2504/2022г. по описа на ВРС.

С обжалваната присъда, Н. С. Н. е бил признат за невинен в извършване на престъпления както следва:

- по чл.130, ал.2 от НК за това, че на 02.01.2022 год. в гр. Варна да е причинил на В. В. П. лека телесна повреда, изразяваща се в синкаво-мораво кръвонасядане с овална форма и размери около 3/2 см. по задно-вътрешната повърхност на дясната мишница, обусловило чувство на болка и страдание, за което на основание чл.304 от НПК е оправдан по възведеното с частната тъжба обвинението.

- по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, затова че на 02.01.2022 год. в гр. Варна да е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. В. П. в нейно присъствие – да е изричал „ще те пребия мършо гадна“, като обидата да 1 е била нанесена публично и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.

С присъдата са оставени без уважение предявените от гр.ищец В. П. граждански искове срещу подс. Н. за сумите от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.2 от НК и 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.148, ал.1 от НК.

В тежест на частната тъжителка П. са възложени направените по делото разноски.

С жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи за неправилност на атакуваната присъда. Прави се искане за нейната отмяна и осъждане на подсъдимия по двете обвинения. Сочи се, като основание за това МУ №7/2022г. издадено на частната тъжителка и показанията на доведените от нея свидетели, които установяват нанасянето на телесната повреда и обидата, както и разпечатките от разговорите с тел.112, експертните заключения и др.

Счита се, че медицинското свидетелство е безспорно, като издадено незабавно след инцидента, докато това на подсъдимият е издадено дни след това, след като е получил съобщение за заведено гр. дело по което е осъден по ЗЗДН от ВОС. Изтъкват се съображения за авторството по обвинението по чл.148 от НК, които налагат извод, че казаното за обидите на оператора на тел.112 касае братята Н.и, а конкретната обида - „Ще те пребия мършо гадна“ е изречена от подс. Н..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания. Излага съображения за неправилност и необоснованост на присъдата. Счита, обвиненията за доказани и пледира за осъдителна присъда. Претендира за разноски, направени пред първата инстанция и за адвокатския хонорар.

Защитата на подсъдимия счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. Сочи, че авторството на деянията не е доказано. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

2

Претендират се разноски във въззивната инстанция.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена присъдата на ВРС.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по така въведените възражения.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, първоинстанционният съд е приел за установено, че частната тъжителка Веселина П. и подс.Н. Н. имали общо дете, без граждански брак и не са живели в едно домакинство.

С определение по гр.д.№611/2021г. на ВРС в.з.с. на 29.07.2021г. била одобрена спогодба между двамата с която било договорено родителските права над детето им да се упражняват от майката – П. и били договорени и режим на лични отношения на бащата – подс.Н. с детето според които до навършване на 1 година на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13 до 15 часа бащата има режим на лични отношения с детето като той определя пребиваването на детето в този период, но в присъствието на майката. Така на 01.01.2022г. подс.Н. в определените часове осъществил правото си на лични отношения с детето, като заявил, че желае и на следващият ден да осъществи това свое право.

На 02.01.2021г. в 08:45 часа П. изпратила съобщение по електронното приложение „Messenger“ на телефона на Н. да не идва т.к. детето било настинало. Подс.Н. заявил, че ще осъществи личните си отношения с детето и между тях възникнал спор с размяната на множество съобщения. Около 13 часа подс.Н. пристигнал с автомобил заедно с брат си – св.Д.Н. и техен познат пред жилищния блок в който живеела ч.т. П.. П. заедно с коша от детската количка и детето седнали на задната седалка на автомобила и заявила, че желае да отидат на лекар за детето. Въпреки това подс.Н. закарал всички в „Делта планет МОЛ“-Варна и паркирал на подземните паркинги. След това с количката с детето и брат си, следван от ч.т. се отправил към асансьорите на 3 сградата. След пристигане на асансьора подс.Н. с количката с детето и св.Д.Н. се качили, а ч.т.П. не се качила заедно с тях т. к. преценила, че няма достатъчно място. Малко по-късно подс.Н. изпратил съобщение на телефона на П., че се намира на ниво 2 в сладкарница „Неделя“. Междувременно ч.т.П. се обадила и на место пристигнали брат й – св.С.П. и баща й – св.В.Н.. Те се качили на ниво 2, открили подсъдимия и П. взела детето от ръцете му.

Подсъдимият я последвал като бутал количката с ръце и между тях започнали словесни пререкания. В близост до двамата били свидетелите С.П. и В.Н., а св.Д.Н. останал в сладкарницата, но имал видимост към случващото се. В един момент докато П. държала детето с дясната си ръка пред гърдите си, с лице към нея, а с лявата държала телефон по който говорела, подс.Н. се приближил и с двете си ръце хванал детето под мишниците и се опитал да го вземе в себе си, т. к. все още не било изтекло времето, в което имал право на лични отношения с него. Секунда след това св.С.П. се приближил и хванал с две ръце подсъдимия през врата като натискал тялото му надолу и въпреки, че последният държал в ръце детето С.П. се опитал да го извади от равновесие, дърпайки го надолу и настрани. На помощ на св.С.П. се притекъл и св.В.Н., който стоейки зад подсъдимия го хванал през кръста и също започнал да го бута и блъска. След това докато св. В.Н. държал подсъдимия през кръста, св.С.П. нанесъл удар с дясната си ръка в областта на тила на подсъдимия и веднага след това го ударил и с лявата си ръка в горната част на гърба. В този момент виждайки случващото се бягайки се приближил св.Д.Н. и със силен удар изблъскал от брат си св.С.П.. Св.В.Н. също пуснал държаният от него подсъдим, който през цялата тази случка стоял приведен напред, предпазвайки главата си с ръце. След случилото се подсъдимият не правил нови опити да вземе детето си, а се отдалечил заедно със св.Д.Н. и изчакали охраната на мола която се отзовала на место. Междувременно ч.т.П. сигнализирала случилото се на тел.112 откъдето служител и обяснил, че при липса на медицински документ за състоянието на детето не следва да ограничава режима на лични отношения на бащата.

В разговора ч.т.П. заявила на служителя от РЦ112, че „са я наричали „мърша“, че била удряна, щипана и дърпана. След това ч.т. П., св.С.П. и баща й – св.В.Н. се прибрали с детето в дома им. Подс.Н. и св.Д.Н. по молба на охраната на мола изчакали известно време, за да не възникне нов конфликт 4 след което също си тръгнали. На следващият ден 03.01.2022г. ч.т. П. посетила отделението по Съдебна медицина където била освидетелствана. Било й издадено МУ № 7/2022г., в което било отразено, че е констатирано кръвонасядане по дясната мишница с размери около 3/2см. Обусловило чувство на болка и страдание.

На 08.01.2022г. подс.Н. също посетил отделение по Съдебна медицина в гр.Силистра, където бил освидетелстван. Било му издадено МУ № 3291/2022г. в което било отразено, че е получил контузия на главата и врата, контузия на дясна очна област с ожулване в областта на външния очен ъгъл на дясното око, сълзене и мъгливо виждане с дясното око, контузия на носа с оток и кръвотечение от носните входове, контузия на долна устна с оток, контузия на лява раменна област и на лява ребрена дъга с кръвонасядания.

Частната тъжителка П. приела, че спрямо нея са били извършени престъпления по чл.130 ал.1 от НК и чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК и на 01.07.2022г. депозирала частна тъжба въз основа на която било образувано делото.

В хода на производството по искане на страните са били назначени и изготвени Видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, СМЕ по отношение на ч.т. П. и СМЕ по отношение на подсъдимия, СТЕ по отношение на водената кореспонденция по мобилните устройства.

Заключението на СМЕ по отношение на ч.т. П. сочи, че по нея е установено кръвонасядане по задно-вътрешна повърхност на дясната мишница обусловило чувство на болка и страдание.

От заключението на изготвените СМЕ по отношение на подсъдимия се установява, че същият е получил травматичен оток и контузия на носа, с кръвоизлив в носните проходи, ожулване в областта на мъншния очен ъгъл на дясното око, травматичен оток и ожулвания по долната устна, кръвонасядане по гръдния кош, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Заключението на изготвената

Видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза установило, че по приетият като доказателство видеозапис на цифров носител от охранителна камера на МОЛ 5

„Делта планет“- Варна не се установяват следи от манипулация. Вещото лице е описало в хронология действията на лицата които е идентифицирало като лице №1 – ч.т.Н.П., Лице №2 подс.Н., Лице №3- св.В.Н. и Лице №4 – св.С.П..

Описало е действията с които подсъдимия се опитва да вземе детето от ръцете на ч.т.П. /кадър 264 -сн.5.1. – л.181/, последващото приближаване на св.С.П. и действията му с които хваща с ръце през врата и рамото подсъдимия и започва да го дърпа встрани и надолу, докато последният все още държи в ръце детето си. Описал е и намесата на св.В.Н., който хваща подсъдимия с ръце през гърба и помага на С.П., както и последващите действия с които С.П. нанася първо удар с дясната си ръка в областта на тила на подсъдимия /кадър 463-сн.35.1 –л.183/, а непосредствено след това и удар с лявата ръка в областта на тила и гърба /кадър 490 – сн.40.1-л.183/. Описал е и намесата на св.Д.Н. по изблъскване на С.П. от подсъдимия, както и действията на лицата след приключването на инцидента.

Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена и не би могла да обоснове изводи, различни от тези, до които е достигнала първата инстанция мотивирали съда да оправдае подс. Н. по повдигнатите с частната тъжба обвинения. Така на базата на правилно изградени фактически изводи ВРС е обосновал и законосъобразни правни изводи, с оглед недоказаността на релевантните за инкриминираните престъпления факти и обстоятелства. В мотивите са изложени подробни съображения защо приема деянията за недоказани от фактическа и правна страна и че подс. Н . не следва да носи наказателна отговорност за престъпленията по чл.130, ал.2 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, за които е обвинен с частната тъжба.

Неоснователни са изложените в жалбата твърдения за неправилност на изводите на ВРС.

Решаващият съд е изпълнил задължението си да изясни всички факти по реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон.