Решение № 5578 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5578 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20221100505803 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20017237/28.02.2022г. по гр.д. № 11633 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 167-ми състав са отхвърлени исковете на „П.И.Б.“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

**** срещу Ю. В. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 403 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. - частичен иск , целият за 577 300лв. , представляващи обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи от лихви по кредити в следствие на допуснато в полза на ответника обезпечение с Определение от 25.10.2011г. по гр.д. № 13560/2011г. по описа на СГС чрез „спиране на изпълнение по изпълнително дело № 20098440400003 по описа на ЧСИ С.Я.“ по отношение на притежавания от Ю. В. И. имот, представляващ вилна сграда-вила „А. С“ от вилно селище „М.“, находящо се в гр. София, вилна зона „Симеонов север“, местност „Капанджийска“, като П.И.Б.“ АД ЕИК **** е осъдена да заплати на Ю. В. И., ЕГН ********** на основание на чл.

78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 1000лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25024212/22.03.2022г. по регистъра на СРС от ищеца - П.И.Б.“АД, ЕИК **** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано. Посочило е, че не било съобразено ТР № 2/26.06.2015г. по 1 отношение на давностния срок по време на изпълнителното дело. Това ТР се прилагало по отношение на факти, които са проявени след постановяването му, а преди това се прилагало ППВС № 3/18.11.1980г. Така в случая с образуване на изпълнителното дело през 2009г. погасителната давност била прекъсната и по време на същото спряла да тече до 26.06.2015г. До този момент не бил изтекъл и срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Така погасителната давност била изтекла едва на 27.06.2020г. Така причината за спиране на изпълнителните действия било постановеното определението , с което е допуснато обезпечението на иска на И. срещу банката за установява несъществуване на вземането на банката по договора за ипотека. По делото било установено, че ответникът бил учредил ипотека върху собствения си имот за обезпечение на задълженията на Ю.Л.“ООД по договор за банков кредит , сключен с въззивника. С влязло в сила съдебно решение обезпечения иск бил отхвърлен , като след това допуснатото обезпечение било отменено, имотът бил изнесен на публична продан и възложен на взискателя при цена от 1 200,012лв.. Спирането на изпълнението препятствало банката за много дълъг период от време да получи поне частично връщане на предоставения с кредита ресурс, да го заеме на други кредитополучатели и да получи лихви.

Отделно банката била задължена да заделя средства под формата на провизии за това, че кредитът не се обслужва, не се стигнало до погасяване на задължението през седемте години, през които изпълнението било спряно въпреки проведената съдебна процедура. С решението по дело на СГС, 1-9 състав по дело № 821/2019г. били отхвърлени исковете на Ю. И. срещу банката по чл. 439 от ГПК , това решение било от 02.01.2022г., сочело че приложимо е ППВС №3/1980г., не била изтекла погасителната давност, това разрешение било в противоречие с възприето от районния съд с оспореното решение. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за съдебни разноски за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемият- ответник по делото Ю. В. И., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно.

Посочил е, че ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се прилага за всички изпълнителни дела и изпълнителни действия, , а не само за изпълнителни действия, които са предприети след приемането на това ТР. В случая не били извършвани изпълнителни действия от 28.05.2009г. до 28.05.2011г. , изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ в съответствие с постановените решение по дело № 3447/2019г. на СГС и дело № 14868/2019г.

Извършените след 28.05.2011г. изпълнителни действия се обезсилвали с обратна сила, към подаването на исковата молба нямало висящо изпълнително дело, нормата за перемпцията съществувала и преди постановяването на ТР № 2/2015г. Образуването през 2021г. на ново изпълнително дело от банката доказвало, че към предявяване на иска няма висящо изпълнително дело. Допусната с определението от 25.10.2011г. обезпечителна мярка била ирелевантна, защото била допусната след 2 настъпилата перемпция съобразно решението по дело № 3447/2019г. Така правилно било прието от районния съд че няма причинно-следствена връзка между обезпечението и вредите, претендирани от ищеца . Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2005189/25.02.2019г. , по регистъра на СРС , уточнена от 09.07.2019г. и от 10.09.219г. на „ П.И.Б.“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу Ю. В. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

**** , с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 403 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД да му заплати на сумата от 10 000 лв. - частичен иск , целият за 577 300лв. , представляващи обезщетение за претърпени пропуснати ползи да получи лихва по банкови кредити като предостави сумата от 1 125 000лв. по договор за кредит в следствие на допуснато в полза на ответника обезпечение с Определение от 25.10.2011г. по гр.д. № 13560/2011г. по описа на СГС чрез „спиране на изпълнение по изпълнително дело № 20098440400003 по описа на ЧСИ С.Я.“ по отношение на притежавания от Ю. В. И. имот, представляващ вилна сграда-вила „А. С“ от вилно селище „М.“, находящо се в гр. София, вилна зона „Симеонов север“, местност „Капанджийска“. Навело е твърдения, че на 06.01.2009г. образувал изпълнително дело № 20098440400003 срещу Ю.Л.“ООД за събиране на суми за които е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по заповедно дело № 28305/2008г. на СРС в размер на 5 901 544,09 евро главница , законна лихва за периода от 16.09.2008г. до изплащането й, както и съдебни разноски от 118 030,88лв. и възнаграждение за юрисконсулт от 59355,44лв. Тези вземания на банката били обезпечени с договорна ипотека , учредена с нотариален акт № акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346/2004г. за имот, представляващ вилна сграда-вила „А. С“ от вилно селище „М.“, находящо се в гр. София, вилна зона „Симеонов север“, местност „Капанджийска“ и още с молбата за образуване поискал насочване на изпълнението към този имот. С определение от 25.10.2011г. по дело № 13560/2011г. на СГС това изпълнително дело било спряно по отношение на ипотекирания имот с допуснато обезпечение на бъдещ иск на Ю. И. срещу ПИБ“АД за признаване за установено, че не съществува вземането обезпечено с договорната ипотека по нотариален акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346/2004г. , така обезпечените искове били предявени по дело № 15441/2011г. на СГС, като същите с влязло в сила на 18.11.2014г. решение били отхвърлени. По молба на ищеца обезпечението било отменено с определение от 24.08.2018г., изпълнителното дело било възобновено и на публична продан имотът бил възложен на взискателя за 1 200 012лв. Посочил е, че ако не било наложено обезпечението с мярката „спиране на изпълнение“ то продажбата на имота щяла да се извърши по-рано и дългът нямало да се увеличи със законната лихва за 7 години, през които изпълнението било 3 спрян. Удовлетворяването на вземанията било силно затруднено, защото нямало друго имущество, от което да се удовлетвори, освен ипотекирания имот. С извършената продан се погасявали само задължения към банката за разноски и част от законната лихва, която към 25.02.2019г. е 6 526 860,24лв. върху главница от 5901544,09лв. Ако обезпечението било реализирано порано – през 2011г., когато вече били предприети подготвителни действия за същото и оценка на имота на 1 125 000лв., нямало да се достигне до тези размери на лихвата и получената сума, щяла да покрие по-голяма част от главницата. Реализирането по-рано на ипотекирания имот щяло да предостави на банката възможност да разполага със средства, които да предоставя за кредитиране и така да събира приходи, тоест пропуснала ползи от възможността да използва сумата от 1 125 000лв. Посочило е, че за периода от 01.12.2012г. до 30.04.2018г . лихвите по кредити в банковия сектор в България щели да донесат печалба от 726 330лв. , ако била предоставена за потребителски кредит или 428 330лв. ако е предоставена по жилищни кредити, тоест средно биха били 577 330лв. За периода на спиране на изпълнението се наложило да задели провизии за необслужвания кредит в размер от 5104788лв., което повлияло върху финансовия резултат на банката, а и това било ресурс, който също можело да предоставя по договори за кредит и да получи лихви, които се определяли по същата методика като тези върху 1 125 000лв. Претендирало е разноски.

Ответникът Ю. В. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.

Банката била бездействала и това била причината изпълнителното дело да не се прекрати по-рано, а едва по искане на И. било постигнато прекратяване на изпълнителното дело, което СГС по дело 3447/2019г. приел, че е настъпило по силата на закона на 27.05.2011г. Всички действия извършени след 27.05.2011г. били невалидни, включително и наложената обезпечителна мярка, ищецът не можел да черпи права от такива действия. Банката не била подавала възражение срещу освобождаването на гаранцията , внесена за допуснатото обезпечение. Вземането по изпълнителния лист било погасено по давност, за установяването на което бил предявил иск. Обезпечителната мярка била допусната след прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, не били налице предпоставките на чл. 403 от ГПК. Изпълнението било спряно само по отношение на собствения му имот, но не и по отношение на останалите длъжници и тяхното имущество, банката можела да иска изпълнение от другите длъжници. Задължението по изпълнителния лист било погасено по давност и предявил иск по чл. 439 от ГПК на 21.01.2019г. и било образувано дело № 821/2019г. на СГС. Претендирал е разноски.

По делото е приложено гр.д. № 13560 по описа за 2011г. на СГС и дело № 5456 по описа за 2018г. на САС, съгласно които по молба вх. № 90952/14.10.20.11г. на Ю. В. И. е постановено определение от 25.10.2011г. по дело № 13560/2011г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Ю. В. И., ЕГН ********** срещу „П.И.Б.“АД, ЕИК **** за 4 признаване за установено, че по отношение на И. и на собствения му имот по нотариален акт № 23/2004г. не съществува вземането обезпечено с договорната ипотека по нотариален акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346/2004г. придружен с искане за заличаване на вписаната ипотека по реда на чл. 179 от ЗЗД чрез „спиране на изпълнение по изпълнително дело № 20098440400003 по описа на ЧСИ С.Я.“ по отношение на притежавания от Ю.

В. И. имот, представляващ вилна сграда-вила „А. С“ от вилно селище „М.“, находящо се в гр. София, вилна зона „Симеонов север“, местност

„Капанджийска“, състояща се от сутерен и два етажа със застроена площ от 166 кв.м. и РЗП от 483,40 кв.м. заедно с поземления имот, в който е построена сградата с площ от 2160 кв.м. , съставляващ имот пл. № 559 , нанесен в к.л.

738 по неодобрения кадА.лен план на гр. София, в.з. „Симеоново-север“, подробно описан в нотариален акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346/2004г. на нотариус М. И. при условие че молителят внесе гаранция по сметка на СГС от 10 000лв., като е определен срок от 14 дни от получаване на обезпечителната заповед за предявяване на иска, гаранция е внесена и на 02.11.2011г. е издадена обезпечителна заповед, на 18.11.2011г. е представена искова молба вх. № 103199/15.11.2011г. по регистъра на СГС, с която са предявени обезпечените искове. С молба вх. № 73451 / 28.05.2018г.