Решение № 1667 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100511916 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12934 от 01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 38133/2023 г. на Софийски районен съд e признато за незаконно уволнението на И. Р. И., отменена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед № 389/31.05.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по взаимно съгласие, с която трудовото й правоотношение със СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност ,,здравен асистент“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Р. И. сумата от 4959,64 лв. – обезщетение за времето, през което е работила на понископлатена работа, за периода 29.05.2023 г. до 29.11.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху присъдената сума от предявяване на иска на 07.07.2023 г. до окончателното плащане.

Отхвърлен е инцидентният установителен иск по чл. 74, ал. 1 КТ, предявен от СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД срещу И. Р. И. за прогласяване недействителността на трудов договор № ЧР-09-253/31.08.2022 г. Ответникът е осъден и да заплати в полза на НБПП и СРС разноски.

Решението е обжалвано от ответника Специализирана болница за активно лечение по детски болести – „Проф. Иван Митев“ ЕАД, който поддържа, че СРС се произнесъл по нередовна искова молба, тъй като в същата ищцата твърдяла, че поради влошеното й психическо състояние работодателят й я е накарал да подаде молба за напускане, а в уточнителна молба поддържала чрез процесуалния си представител, че волята й е била опорочена поради психическото й състояние. Излага съображения, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснати от 1 първоинстанционния съд процесуални нарушения. В тази връзка се посочва, че неоснователно СРС е отхвърлил искане на ответника за задължаване на ищцата по реда на чл. 183 ГПК да представи в оригинал приложените към исковата молба /озаглавена „жалба“/ приложения от № 2 до № 4. Поддържа, че е оспорил истинността на тези документи, но въпреки това съдът не е разпределил доказателствена тежест в тази насока. Излага съображения, че неправилно първата инстанция му е отхвърлила искане за допускане на гласни доказателства, които били необходими за изясняване на делото и след събирането на които следвало да бъде изготвено заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Оспорва заключението на приетата от СРС СПЕ с аргументи, че то е изготвено върху оспорени писмени доказателства, без изслушване на свидетели и без личен преглед на ищцата. Неправилно първата инстанция му е отхвърлила искане за допускане на повторна тройна експертиза, макар приетата да била необоснована, тъй като вещото лице обосновавало заключението си единствено на епикриза за престой в лечебното заведение от 08.06.2023 г. до 03.07.2023 г., което било след периода към който е подадено заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Същевременно, към момента на подаване на това заявление нямало данни ищцата да е била хоспитализирана. Неправилно СРС бил отхвърлил искания на ответника за задължаване на две лечебни заведения по чл. 186 ГПК и за задължаване на ищцата по реда на чл. 176 ГПК да даде обяснения. Според въззивника необосновано първоинстанцционният съд е приел, че към момента на подаване на процесното заявление /31.05.2023 г./ ищцата е страдала от краткотрайно психическо състояние, засягащо годността й да формира правновалидна воля, макар да имало доказателства, че е хоспитализирана на 08.06.2023 г., когато е започнало същинското й страдание. Поддържа, че необосновано СРС му е отхвърлил инцидентния установителен иск, игнорирайки факта, че ищцата е страдала от хронично психично болестно състояние от 2016 г., поради което не можело да се приеме, че е имала валидна воля и към м.август 2022 г., когато е сключила трудовия договор. Счита, че неправилно СРС е отхвърлил и евентуалното му възражение за прихващане със сумата от 2007,31 лв., представляваща изплатено на отпаднало основание обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като от доказателствата се установявало, че е изплатил същото. Поради това присъдената на ищцата сума от 4959,64 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е работила на по-нископлатена работа, следвало да се намали с 2007,31 лв. Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, респективно за отмяната му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, респективно за отмяната му в частта, с която е отхвърлен инцидентният установителен иск и постановяване на ново, с което да се признае за недействителен процесният трудов договор поради липса на съгласие на работника, както и за отмяната му в частта по предявения иск по чл. 225, ал. 2 КТ за разликата над 2952,33 лв. до пълния уважен размер от 4959,64 лв. и отхвърляне на иска за тази разлика. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Р. И. чрез назначения й служебен адвокат В. С., с който същата се оспорва и се моли за потвърждаване на пръвоинстанционния съдебен акт.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат М., който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата се представлява от адв. С., който поддържа отговора на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба, подадена от И. Р. И., 2

/уточнена впоследствие чрез назначения й служебен адвокат В. С./, срещу СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД, с която е предявила при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед на работодателя й, за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност ,,здравен асистент“ при ответника и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от 29.05.2023 г. до 29.11.2023 г. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2023 г. до окончателното плащане.

С протоколно определение от 10.04.2024 г. е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез нейното намаляване до сумата от 4959,64 лева спрямо първоначално предявения размер от 6000 лева.

Ищцата твърди, че страда от психично заболяване, поради което на 31.05.2023 г. е подписала молба за прекратяване на трудовото си правоотношение с работодателя СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД. Посочва, че не е изразявала ясно, категорично и безусловно воля за прекратяване на трудовото си правоотношение ,,по взаимно съгласие“. Навежда твърдения, че към въпросния момент е приемала медикаменти, под влиянието на които не е разбирала свойството и значението на постъпките си.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД е подал отговор на искова молба, с който не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, в рамките на което тя е изпълнявала длъжността ,,здравен асистент“. Прави възражение за неспазен срок по чл. 358 КТ. Навежда твърдения, че със заявление вх. № РД-36-1557/31.05.2023 г. ищцата изрично е заявила желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от дата 29.05.2023 г., като заявлението е подписано лично от нея и същата е изписала собственоръчно и двете си имена до подписа. Оспорва твърдението на ищцата за наличие на психическо заболяване, тъй като към момента на възникване на трудовото правоотношение – 31.08.2022 г. е представила карта за предварителен медицински преглед, издадена на 13.07.2022 г., видно от която била клинично здрава и можела да работи като болногледач. Сочи, че по време на изпълнението на трудовите си задължения ищцата не е проявявала каквито и да било външни признаци на психическо заболяване.

Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В случай на уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, прави възражение за прихващане с изплатените в полза на ищеца обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2000,31 лева, тъй като същите биха били платени на отпаднало основание.

Ответникът е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл.

74, ал. 1 КТ за обявяване за недействителен на сключения между страните трудов договор от 31.08.2022 г. Ищецът по инцидентния установителен иск се позовава на недействителност на трудов договор № ЧР-09-253/31.08.2022 г., сключен между И. Р.

И. и СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД поради липса на съгласие от страна на работника, обусловено от невъзможността на същия да разбира свойството и значението на постъпките си, налична и към датата, на която трудовият договор е сключен – 31.08.2022 г. Сочи, че И. Р. И. е действала недобросъвестно, тъй като е съзнавала психическото си състояние и въпреки това е подписала договора.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа страна.

Не се спори между страните и от представения трудов договор № ЧР-09253/31.08.2022 г. се установява, че в периода 31.08.2022 г. до 29.05.2023 г. ищцата И. е 3 заемала при ответника СБАЛДБ ,,Проф. Иван Митев“ ЕАД длъжността ,,здравен асистент“ при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 950 лв.

На 31.05.2023 г. ищцата е подала до ответника заявление, с което е изразила желание трудовото й правоотношение да бъде прекратено, считано от 29.05.2023 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Работодателят се е съгласил с това заявление и е издал заповед № 389/31.05.2023 г., с която е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 29.05.2023 г. Заповедта е връчена на ищцата на 31.05.2023 г.

Представени са карти за предварителен медицински преглед от 13.07.2022 г. и 05.07.2023 г., в които е удостоверено, че ищцата може да бъде назначена като болногледач.

Представени са 3 бр. епикризи от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ (ИЗ № 439/181/2016 г.; ИЗ № 81/22/2020 г. и ИЗ № 568/139/167/2023 г.), от които се установяват следните обстоятелства: на 09.05.2016 г. ищцата е постъпила на лечение в дневен стационар, като й е поставена диагноза F23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, проведено е лечение, след което е изписана на 30.05.2016 г.; на 23.01.2020 г. е приета в отделение с висока степен на сигурност, поставена й е диагноза F25.0 Шизоафективно разстройство – маниен тип, проведено й е лечение, след което е изписана на 27.02.2020 г. с препоръки за лечение към дневен стационар; на 08.06.2023 г. е постъпила в отделение за активно лечение на психични разстройства, като й е поставена диагноза F20.0 и F25.0 – Параноидна шизофрения и Шизоафективно разстройство, маниен тип, проведено й лечение, след което е изписана на 03.07.2023 г.

От медицинско удостоверение № 7106/04.07.2023 г., издадено от лекар при ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, се установява, че към момента на прегледа на 04.07.2023 г. ищцата страда от хронично психично заболяване, като е била хоспитализирана от 27.03.2016 г. до 05.05.2016 г. и от 09.05.2016 г. до 30.05.2016 г. с диагноза Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, а от 08.06.2023 г. до 03.07.2023 г. с диагноза Шизоафективно разстройство, маниен тип.