Решение № 10589 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10589 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110167612 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 39/ срещу О. П. Р., Н. И. Б. и Й. И. Р. – наследници на И.

Й. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1929,06 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 317,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.11.2022 г., 12,44 лв.

– стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,89 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

О. П. Р. – 1/3 или 643,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 105,91 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.11.2022 г., 4,14 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,63 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Н. И. Б. - 1/3 или 643,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 105,91 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.11.2022 г., 4,14 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,63 лв. – мораторна лихва за периода от 1

15.09.2020 г. до 15.11.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

Й. И. Р. - 1/3 или 643,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 105,91 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.11.2022 г., 4,14 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2021 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 0,63 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от О. П. Р., с който ответникът е релевирала възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите двама ответници – Н. И. Б. и Й. И. Р. не са депозирали отговори на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени обективно кумулативно субективно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

По отношение претенцията за доставена, но незаплатена топлинна енергия:

2

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

От приложеното на л. 81 по делото копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том LXI, дело № 12030/1994г., се установява, че Н. А.Б. е дарила на сина си И. Й. Р. процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в /адрес/, като същата е запазила правото на ползване върху жилището докато е жИ..

Правото на ползване е погасено със смъртта на Н. А.Б., факт, който е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

От приложената на л. 26 по делото справка в НБД „Население“ се установява, че И. Й. Р., ЕГН **********, е починал на 17.11.2013г., като същият е наследен от съпругата и децата си – тримата ответници. Б. И.ов Р., ЕГН ********** – син на И. Й.

Р., ЕГН **********, е починал преди наследодателя, видно от извършената справка на л. 35 по делото, като не е оставил други наследници, освен ответниците по делото.

По изложената аргументация следва извода, че през исковия период всеки един от ответниците О. Р., Н. Б. и Й.-М. И. Р. е притежавал качеството потребител на топлинна енергия, в качеството му на собственик на 1/3 идеална част от процесния самостоятелен обект.

За установяване факта на доставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната станция е топлозахранвала сгради № 91, 93 и 93А, като общият топломер се е отчитал по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители.

Според заключението в имота на ответника е имало шест броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. Експертът е посочил, че през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградна инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база отопляема 3 кубатура. От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че общият размер на дължимите се суми за доплащане от изравнителните сметки е 1291.13лв, като доколкото претенцията е заявена за сума в по-голям размер 1929.06лв., следва извода за частична основателност на претенцията за доставена топлинна енергия, а именно претенцията е основателна срещу всеки един от ответниците за 1/3 от 1291.13лв. или за 430.37лв.

С оглед извода за частична основателност на заявените претенции, следва да се разгледа наведеното от ответника О. П. Р. възражение за изтекла погасителна давност, формулирано с отговора на исковата молба л. 52 по делото.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в срока по чл. 131 ГПК, възражение за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност е формулирано единствено от О. Р. с отговора на исковата молба, респективно съдът дължи произнасяне само по възражението на този ответник.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят