Решение № 21109 от 20.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39398/2023
- Вид
- Решение № 21109
- Подписан
- 20.12.2023
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10,ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 242, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 21109 гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110139398 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.01.2014 г. бил привлечен като обвиняем по образувано ДП № ЗМ 15068/2013 г. по описа на 08 РУП-СДВР, пр. пр. № 28054/2013 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 201, ал. 1 НК, като на 20.04.2014 г. срещу него бил внесен обвинителен акт в съда. Твърди, че с Разпореждане от 09.04.2014 г. по НОХД № 3354/2014 г. на СРС, потвърдено с Определение от 09.07.2014 г. на СГС съдебното производство било прекратено и делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на обвиняемия. Посочва, че с Постановление от 26.08.2014 г. отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление и с обвинителен акт от 06.01.2015 г. бил предаден на съд. Поддържа, че с Присъда от 09.12.2016 г. бил оправдан, като същата била протестирана, но окончателно потвърдена с Решение от 09.12.2019 г. на СГС. Твърди /съобразно молба уточнение от 20.09.2023 г./, че за периода, за който Прокуратурата повдигнала и поддържала обвинение срещу него: от 30.01.2014 г. /когато с постановление е привлечен като обвиняем/ до 09.12.2019 г. /датата на влизане в сила на присъдата/, изживял неимуществени вреди – телесни и психически увреждания, болки, страдания, тревога и стрес от явяването на съдебни заседания пред две съдебни инстанции; сърцебиене, хипертония, стягане и силни болки в гръдната област; повишаване на кръвната захар, водещо до преддиабетно състояние; проблеми със съня; уронване на честта и доброто му име в обществото, пред роднини и приятели. Поради изложеното, предявява иск за осъждане на *** да му заплати обезщетение за неимуществени вреди /съобразно молба уточнение от 20.09.2023 г./ в размер на 15000 лв., заедно със законната лихва от предявяването на иска до плащането. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България депозира отговор, с който искът се оспорва при възражения, че ищецът не е претърпял описаните в исковата молба вреди в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като неотговарящо на критериите за справедливост.
Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен срок на досъдебна фаза и не е довело до по-необичайни и интензивни неудобства за ищеца, а Прокуратурата не 1 следвало да отговаря за продължителността на производството в съдебната фаза. Развива аргументи, че при преценка на влиянието на наказателното дело върху ищеца следвало да се съобрази, че срещу него имало и други такива. Счита, че не са доказани твърденията за претърпени телесни и психически увреждания, тревога, стрес, хипертония, сърцебиене, накърнени чест и добро име. Моли искът да бъде отхвърлен, респективно – да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
С Постановление от 30.07.2013 г. на СРП по пр. пр. № 28054/2013 г. е образувано досъдебно производство за това, че на неустановена дата през м.07.2013 г. в гр. София, длъжностно лице при *** е присвоило чужди вещи, връчени в това му качество – 243,5 литра дизелово гориво, собственост на *** – престъпление по чл. 201 НК. По досъдебното производство са разпитвани 11 свидетели и са назначени две експертизи. На 30.01.2014 г. с Постановление на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът В. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, а на 31.01.2014 г. постановлението за привличане му е предявено, разпитан е в това му качество и му е предявено разследването.
На 20.02.2014 г. е внесен обвинителен акт в СРС срещу ищеца, като е образувано НОХД № 3354/2014 г. С Разпореждане от 09.04.2014 г. съдията докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на обвиняемия, изразяващи се в непосочване в обвинителния акт и в постановлението за привличане на фактическите прояви, в които се е изразило изпълнителното деяние „присвои“. На 15.04.2014 г. срещу съдебното разпореждане е депозиран частен протест, който е оставен без уважение с Определение от 09.07.2014 г. на СГС по ВНЧД № 2987/2014 г., като съдът е добавил, че в обвинението е допуснато още едно нарушение с непосочването чия собственост са присвоените вещи.
С Постановление на СРП от 11.08.2014 г. досъдебното производство е върнато на 08 РУП-СДВР за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения. С Постановление от 26.08.2014 г. на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът В. В. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като в постановлението единствено е допълнено, че присвоеното гориво е собственост на ***. На 01.09.2014 г. постановлението за привличане е предявено на ищеца, разпитан е в това му качество и му е предявено разследването.
С Постановление на СРП от 06.10.2014 г. досъдебното производство отново е върнато на 08 РУП-СДВР за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения, в резултат на което на 27.10.2014 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем и му е предявено за пореден път разследването.
С Постановление на СРП от 04.11.2014 г. досъдебното производство е върнато за трети път на 08 РУП-СДВР за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения.
С Постановление от 07.11.2014 г. на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът В. В. отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като постановлението е допълнено с описване на изпълнителното деяние „присвои“, а именно - че с помощта на маркуч ищецът е източил от резервоара на т.а. марка „МАН“, с ДКН *** и впоследствие е продал на неустановено лице дизеловото гориво.
Това постановление му е предявено на 05.12.2014 г., на която дата е разпитан и в качеството на обвиняем и му е предявено разследването.
2
На 07.01.2015 г. Прокуратурата за втори път е внесла обвинителен акт в СРС срещу ищеца, а с Постановление от 06.01.2015 г. му е наложила забрана да напуска пределите на Република България. Образувано е НОХД № 153/2015 г. С разпореждане от 17.03.2015 г. съдът е насрочил разглеждането на делото в открито заседание, което е проведено на 05.05.2015 г., като в хода на същото съдът е отменил наложената на ищеца забрана да напуска пределите на страната. Делото е отложено за друга дата с предоставяне на възможност на защитника на ищеца да се запознае с материалите. Проведени са открити съдебни заседания на 10.06.2015 г. и 21.10.2015 г., които са отложени, поради неявяване на съдебен заседател. На 20.01.2016 г. е проведено о.с.з., в присъствието на ищеца и защитника му, на което е дадено съгласие делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, като бъде изслушано само вещото лице, изготвило заключените по автотехническата експертиза в хода на ДП. След изслушване на заключението делото е отложено с предоставяне на възможност на защитника на ищеца да формулира въпроси, с оглед назначаването на допълнителна автотехническа експертиза. В проведено на 30.03.2016 г. о.с.з. експертът е отговорил на поставени му допълнителни въпроси, като предвид съмненията на защитника на подсъдимия съдът е назначил повторна експертиза. Поради неизготвяне на последната, в съдебно заседание на 22.06.2016 г. съдът е отложил делото, а на 28.09.2016 г. е заменил вещото лице, предвид повторното неизготвяне на експертизата. В проведено на 09.12.2016 г. о.с.з. повторната САТЕ е приета, като в хода на съдебните прения прокурорът е заявил, че не поддържа обвинението. Съдът е счел делото за изяснено и с присъда от 09.12.2016 г. е признал подсъдимия за невиновен и е отменил наложената му МНО „подписка“.
По протест на Прокуратурата от 21.12.2016 г., е образувано ВНОХД 3575/2019г. на СГС. Върху протеста е отбелязано, че делото е върнато в деловодството на СРС на 08.07.2019 г. от съдия Стоименова /докладчик в първоинстанционното производство/. С Определение от 24.09.2019 г. СГС е насрочил разглеждането на делото за о.с.з. на 15.11.2019 г., като не е допуснал разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. На това о.с.з., ищецът се е явил заедно със защитника си. В същото о.с.з. е даден ход на съдебните прения, като прокурорът е заявил, че не поддържа протеста и моли оправдателната присъда на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. С Решение № 1022/09.12.2019г. СГС е потвърдил присъдата на СРС, като решението му е било окончателно и е влязло в сила на същата дата.
Ответникът е представил справка от 09.10.2023 г. за образувани и водени срещу ищеца досъдебни производства, от която се установява, че освен процесното наказателно производство срещу ищеца е имало заявителски материал за извършена кражба, като досъдебното производство е прекратено.
По настоящото исково производство е разпитан свидетелят Т. К.
Стойчева, която заявява, че познава ищеца от 1983 г., като добър, спокоен, дружелюбен и помагащ човек. Посочва, че в началото на 2014 г. е споделил, че на границата са го свалили от камиона, тъй като имал неприятности с бившия си работодател. Твърди, че през 2015 г. – 2016 г. се е обаждал посред нощ да каже, че не може да диша и станал позатворен, сприхав и агресивен. През 2016 г. я помолил да му помогне с намирането на адвокат, като тя го свързала с познат и водили дела. Свидетелката изяснява, че в периода 2014 г. – 2020 г. се е чувала с ищеца веднъж месечно, като е останала с впечатление, че е бил силно фрапиран от свалянето му от камиона, сякаш е убил човек.
Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за неимуществени вреди, претърпени от повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан. Нормите, съдържащи се в чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от 3
ЗОДОВ, определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон.
Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2, ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето като обвиняем да е било последвано от оправдаването му. Тук следва да се отбележи, че основание за търсене на отговорност от държавата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква едва с привличането на лицето като обвиняем. Не са основание за търсене на отговорност действия на органите на прокуратурата, полицията и разследващите органи, изразяващи се в извършването на проверка, образуването на досъдебно производство и действия по разследване, извършени преди привличане на лицето като обвиняем. Действията преди привличането като обвиняем не могат да се квалифицират и като „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Досъдебното производство не е било образувано персонално срещу ищеца и в нито едно от следствените действия преди привличането му като обвиняем не се съдържа „официално уведомяване“ за действителни или предполагаеми престъпления, извършени от него.