Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 27.07.2021, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 1967/2020
Вид
Решение № 101
Подписан
27.07.2021
В сила
27.02.2023
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. , 2*.0*.**21 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № ************** по описа за **** година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за сумата *** лв. като частичен иск от *** лв. с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че пострадал от престъпно деяние, извършено от ответника СТ. ИЛ. П. на 04.11.**18г. в гр.К., който безпричинно и по хулигански подбуди му нанесъл жесток побой, гасил цигари по него и му причинил телесни увреждания, имащи характера на лека телесна повреда по смисъла на закона. На 04.11.**18 г. около обяд играел футбол със свои приятели в гр.К., ж.к.“И.“ в близост до блок **. Около 1*.*0 часа, към тях се приближили ответникът П. и още едно момче - Л.Д.. Ответникът без причина започнал да го блъска с ръце и му казал да тръгва с тях, за да не станело по-лошо. Искал да върви пред него, като за да не избяга го държал за дрехите. Много се уплашил и тръгнал, като заедно с тях тръгнало и едно от момчетата, с които играел мач - П.П.. Към тях се присъединил и В.И.. Вървели заедно и стигнали до дървена барака над автокъща северно от сградата на „ЕVN" – Електроразпределение“ гр.К., в ж.к.“И.“ и в близост до блок **. В бараката влезли той, ответникът и Л.Д.. П.П. и В.И. останали отвън. Вътре в бараката ответникът започнал да му нанася побой, а той се свил се в единия ъгъл като ответникът му нанасял множество удари с юмруци и ритници в гърдите и гърба. Чувал, че го питал на няколко пъти, защо не му се правел на мъж.

Опитвал се да се пази, като се присвивал и държал ръцете си над главата, но не успявал да избегна ударите. Ответникът не спирал да го бие, псувал го, а в един момент го хванал през кръста и го хвърлил в другия край на бараката.

1

Там продължавал да му нанася множество удари с ритници в гърба, корема, задните части и главата, като непрекъснато му повтарял да се „прави на мъж“.

Имал чувството, че всичко продължава с часове. В един момент, ответникът С.П. го хванал с ръка за косата в горната част на главата, изправил го и като го дърпал за косата, го насочил го към средата на бараката, където натиснал тялото му към земята. Не спирал да го държи за косата, което му причинявало болка и го принудил да застане на колене, казвал му: „коленичи, педераст долен“. Треперел от ужас и се подчинил, а ответникът му нанесъл удар с ритник в областта на гърдите и продължил да го дърпа за косата. Изправил го и отново му нанасял удари с юмруци от двете страни на лицето и в предната част на главата. Същевременно, не спирал да му нанася и удари с ритници по цялото тяло. През цялото време молел ответника да спре да го бие. В един момент чул, че другите момчета викали на ответника да спре да го бие и той спрял. Излязъл от бараката и заедно с П.П. тръгнали към мястото, където играели мач. Бил много уплашен, чувствал се унизен и усещал страха от случилото се да напира в него. Докато се прибирал към дома си, минавал покрай блок **, в ж.к.“И.“ на гр.К. и започнал да се успокоява, но когато ответникът отново се появил пред него, но с по-голяма компания и му казал, иска да отидат заедно до намираща се в района поляна за да се разберат.

Нямало как и къде да избяга. Отказал, но ответникът със заплашителен тон му заявил, че ако не отиде с него, ще стане по-зле. Подчинил се и цялата компания отишли до поляна, намираща се южно от блок **, в ж.к.“И.“ в гр.

К.. Там чул, как С.П. казвал на някое от момчета да гледа дали минават хора и го попитал защо го е лъгал и му се правел на отворен, защо закачал брат му, който бил във втори клас. Заявява, че не знаел, че ответникът има брат и му казал това. Ответникът му ударил няколко шамара по двете бузи и започнал силно да го рита в областта на ребрата и в дясното рамо, запалил цигара и за негов ужас я загаси в дясната му ръка, в областта на дясната предмишница от вътрешна страна. Блъснал го и той паднал в едни храсти. Успял да се изправи, като С.П. отново запалил цигара и отново я загасил в областта на дясната му предмишница от вътрешна страна на дясната му ръка. Запалил отново същата цигара и я изгасил върху кожата на лявата му ръка, от вътрешна страна, малко над китката. Скъсал му тениската и се опитал да изгаси цигарата на гърдите му, но тъй като не успял, навел тялото му напред и го ритнал с крак в областта на лицето. Потекла му кръв. Завели го до една чешма, където се измил и се прибрал в дома си. По пътя получил видеоклип, който по-късно разбрал, че бил направен от В.И., докато бил бит в бараката от ответника.

Получил и снимка на окървавеното си лице. Показал ги на сестра си, а тя споделила с баща им, който, след като изгледал клипа, подал сигнал до компетентните органи. За извършеното спрямо личността му деяние, срещу ответника било образувано досъдебно производство №***/19г. по описа на РУ Полиция - К. и представляващо прокурорска преписка №***/19г. по описа на РП - К.. В хода на досъдебното производство било установено, че ответникът разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него и 2 можел да ръководи постъпките си, че с деянията си на 04.11.**18г., в условията на продължавано престъпление, на два пъти му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в овални специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. С постановление на РП-К. до РС-К. било направено предложение, ответникът да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Въз основа на постановлението на РП-К. било образувано АНД №196/****г. на РС-К., по което било проведено съдебно заседание на 10.0*.****г. и ответникът признал за виновен, в извършването на деяние спрямо личността му. С решение № 88/10.0*.**г. постановено по АНД №196/**г. на РС К., съдът признал ответника за виновен в това, че на 04.11.**18 г. в гр. К. в условията на продължавано престъпление, на два пъти е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в овални специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като деянието било извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.1*1, ал.1, т.12, предл.1-во, във вр. с чл.1*0, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.6*, ал.1, т.4 от НК. На основание чл.*8а, ал.6 вр. с ал.1 от НК съдът освободил ответника С.П. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание - обществено порицание. Решението влязло в законна сила. Като пострадал от деянията, извършени на 04.11.**18г. в гр.К. от ответника за него бил налице правен интерес да претендира обезщетение за причинените в резултат на тях вреди. С оглед нормата на чл.45 и чл.48 от ЗЗД, ответникът и неговите родители ИЛ. ЯЧ. П. и АНТ. ИВ. К. носели солидарна отговорност. С престъплението, извършено спрямо личността, ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в търпените болки и страдания, възникнали от причинените увреждания. Освен преживените физически болки и страдания, по време на престъплението и които отшумели в рамките на около две седмици, били причинени и вреди от морален и психически характер. Случилото, се отразило и на целия му по-нататъшен живот. Съзнанието му било трайно обременено от негативното изживяване. Преди да излезе от дома си, се стремял да се убеди, че около блока, в който живее, не се спотайва ответникът или непознати за него лица.

Ограничавал се да излиза навън с приятели или по друг повод, избягвал да участвал в игри край блока, в който живее, а когато излизал с приятели или участва в игри непрекъснато бил под напрежение, че ответникът ще се появи и отново подложи на побой, тормоз и унижение. Въпреки, че вече изминал не малък период от време от инцидента - малко повече от една година, мисълта за случилото се и последиците от него, продължавали да го смущават и плашат. Не можел да забрави, как бил унижаван и бит, как бил заставен да стои на колене, как били гасени цигари по тялото му. Близки, познати, 3 съученици, приятели знаели какво се е случило. Виждал съжалението в погледа им. Страданията му и усещането за дискомфорт, вследствие извършеното от ответника престъпление, белязали необратимо живота му и въпреки, че е млад човек, счита, че едва ли ще може да ги преодолее или забрави скоро. Психическото му възстановяване било бавен и труден процес, който все още продължавал. Описаните чувства на страх, уплаха, унижение и безпомощност, нервност, напрегнатост, накърнени чест и достойнство, нежелание да контактува с други хора, не спирали да го съпътстват.

Причинените вреди от неимуществен характер, оценява на *** лв., но предявява частично претенцията *** лв. за заплащане на обезщетение за обезвреда на причинените вреди от неимуществен характер, оценени от общо на стойност *** лв., представляващи претърпените болки и страдания, вследствие извършеното от ответника по делото. Моли съда да постанови решение, с което: Да осъди ответниците СТ. ИЛ. П., ИЛ. ЯЧ. П. и АНТ. ИВ.

К. солидарно да заплатят сумата от *** лв., представляваща част от цялата претенция от *** лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, изразяващи се в страх, уплаха, чувство на унижение и безпомощност, нервност, напрегнатост, накърнени чест и достойнство, нежелание да контактува с други хора, претърпяна физическа болка, следствие и в резултат от извършеното от С.П. на 04.11.**18 г. в гр.К., продължавано престъпление - причиняване на леки телесни повреди по хулигански подбуди, представляващи овални специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 04.11.**18г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.1*1 от ГПК, ответникът СТ. ИЛ. П. счита, предявеният иск допустим и основателен като не бил горд от постъпката си, за която Казанлъшкият районен съд му наложил обективно и справедливо наказание. Оспорва размера на иска като невъобразимо завишен. Възразява срещу обстоятелствата, на които се основава искът и ги оспорва. Оценя критично поведението си и си извадил поуки. От чата, извеждал за себе си извода, че ако всичко било с такова съдържание на побой, унижение, заплахи и други, то ищецът нямало да го търси още на 04.11.**18 г. в 1*.04 ч. Нещо повече - чатът с ищеца продължавал и на 06.11.**18 г. в 21.55 ч. От съдържанието на диалога им ставало ясно за всеки незаинтересован от случая, че ищецът не бил в това състояние, което било описано в исковата молба. Съвсем наясно бил, че съгласно текста на чл. 45 ЗЗД, ищецът трябвало да бъде обезщетен финансово, но не намирал за правилно да се излагат твърдения, лишени от основание, с които да се обосновава по-голяма финансова претенция. Общоизвестен бил фактът, че Т.А. имал сериозни здравословни проблеми на горните дихателни пътища и това не било тайна за него, познатите и съучениците им.

4

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.1*1 от ГПК, ответникът АНТ. ИВ. К. счита предявеният иск за допустим, но го оспорва по основание и размер. Заявява, че обективно не била в състояние да предотврати настъпването на вредите. Родителите по презумпция отговаряли за вредите, причинени от техните деца, която отговорност произтичала от липсата на достатъчно възпитание и неупражнен родителски контрол. В качеството си на родител, отговаряла не само за това, че не била упражнила конкретен контрол върху поведението на непълнолетния си син, когато било извършено непозволеното увреждане, но и за това, че в един по-предишен период не била изпълнила своя дълг по възпитанието му. Счита се за отговорен човек и грижовен родител. Общоизвестен бил фактът, че Т.А. имал сериозни здравословни проблеми на горните дихателни пътища. Счита, че отговорността следва да бъде понесена само от С.П...