Определение № 2625 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2625 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.а

Членове:

И. Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от И. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502261 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Колект БГ“АД против определение № 379/26.08.2026г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, постановено по заявление с вх. рег.

№ 27303/26.08.2026г. по описа на СВ- гр.Пловдив, с което определение е отказано вписване на договор за прехвърляне на вземане на „Юробанк България“АД, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/29.06.2007г., кредитополучател по който е С. И. Л., като кредитът е обезпечен с договорна ипотека акт № 18, том 12 от 2007г., подновена с акт № *** от 2017г.

В частната жалба се твърди, че неправилно съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване документ не отговаря на изискванията на Правилника за вписванията, тъй като прехвърленото с договора за цесия вземане не било индивидуализирано. В заявлението за вписване на договора за цесия била допусната техническа грешка при изписване на номера на договора за потребителски кредит- ***, вместо правилния- ***, но това не водело до неиндивидуализираност на вземането. Това било видно и от диспозитива на обжалваното определение, в който бил изписан верният номер на договора за потребителски кредит, а не този по заявлението. Незаконосъобразен бил и вторият довод за отхвърляне на заявлението, а именно, че липсвали доказателства относно влизане в сила на договора за цесия, тъй като извън преценката на редовността на представения за вписване акт, съдията по вписванията нямал правомощия да преценя и материално- правните последици от този акт, включително и изпълнението на определени договорни задължения.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срок, поради което се 1 явява процесуално допустима.

Обжалваното определение е постановено по заявление от жалбоподателя, с което е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.03.2020г., сключен между „Юробанка България“АД, в качеството му на цедент, и „Свети Георги груп“ЕАД, в качеството му на цесионер, ведно с приложение №1 към него, съдържащо списък на длъжниците, размера на вземанията от тях и договорите, от които произтичат тези вземания.

Видно от приложението, с договора за цесия в полза на жалбоподателя са прехвърлени вземания по множество договори за банков кредит, между които и сключен със С. И. Л. договор за кредит № ***, който видно от приложеното към заявлението удостоверение от „Юробанк България“АД е идентичен със сключения от Л. с „ДЗИ банк“АД договор за кредит № ***/29.06.2007г. Кредитът е обезпечен с ипотека върху ап.№ 58, находящ се в ***, ***, учредена с нот.акт № 7 от 02.07.2007г., том IV, по нот.дело № 543/2007г. на Нотариус М.Ц., вписан в СВ- гр.Пловдив с вх.№ 18004/02.07.2007г., акт № 18, том12, с подновено вписване с вх.№ 16283 по молба с дв.вх.рег.№ 15895/05.06.2017г. на СВ- гр.Пловдив.

Съгласно чл.171 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане, което е обезпечено с ипотека, за да има действие трябва да бъде вписано в имотния регистър. Съгласно чл.17, ал.2 от Правилника за вписванията, молбата за вписване на акт по чл.171 от ЗЗД трябва да съдържа, освен данните по чл. 6, ал. 1, буква "а" от правилника, основанието за вписването, размера на сумата, а така също и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека. Също така в чл.17, ал.1, б.“е“ от ПВ е предвидено, че вписването се извършва по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Подадените три броя заявления от жалбоподателя отговарят на част от горепосочените изисквания, като представеното копие от договора за цесия, който е с нотариална заверка на подписите, съобразно с изискването на чл.3 от ПВ, е нотариално заверено относно верността му с оригинала на договора. В заявлението са посочени основанието за вписването- договор за цесия от 27.03.2020г., с който се предхърлени вземания по договор за кредит, обезпечени с ипотека, ведно с приложение № 1 към договора за цесия; размера на сумата до договора за кредит; всички данни по нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека като обезпечение по договора за кредит, както и всички номера по вписаното подновяване на ипотеката. Допуснатата техническа грешка при изписване в заявлението на номера на договора за кредит не влияе на редовността му, тъй като този номер не е част от задължителното съдържание на молбата за вписване на договора за цесия- представеният за вписване акт е договорът за цесия, а не договорът за кредит. Освен това в заявлението е посочен верният преобразуван номер на договора за кредит по описа на „Юробанк България“АД, представен е нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, като не може да има никакво съмнение относно това какво е основанието на обезпечените с ипотека вземания.

Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 2 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон“. Следователно мотивът в обжалваното определение, че липсата на доказателства за влизане в сила на договора за цесия е още едно основание да бъде отказано вписването му, е неправилен и незаконосъобразен. Съдията по вписванията няма правомощие да проверява материално- правното действие на представените му за вписване актове и съответно- не може да откаже вписване по мотив на констатирана от него липса на доказателства за правното действие на актовете.

Настоящият състав на ПОС обаче констатира, че не е изпълнено изискването по чл.17, ал.1, б.“е“ от ПВ за представяне на два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. В заявлението от жалбоподателя е записано, че като приложение към същото са представени два броя нотариално заверени преписи от договора за цесия от 27.03.2020г., ведно с два броя нотариално заверени преписи от приложение № 1. В действителност обаче по преписката са налице два броя от приложението, но само един препис от самия договор за цесия. Освен това в заявлението би следвало да бъде посочен и размера на вземанията по договора за кредит към момента на прехвърлянето им, тъй като в зависимост от извършените от кредитополучателя плащания размерът на тези вземания би могъл да надхвърля размера на отпуснатия кредит. Ето защо, жалбата против постановения отказ за вписване ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Колект БГ“АД частна жалба против определение № 379/26.08.2026г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, постановено по заявление с вх. рег.№ 27303/26.08.2026г. по описа на СВ- гр.Пловдив, с което определение е отказано вписване на договор за прехвърляне на вземане на „Юробанк България“АД, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/29.06.2007г., кредитополучател по който е С. И. Л., като кредитът е обезпечен с договорна ипотека акт № 18, том 12 от 2007г., подновена с акт № *** от 2017г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4