Акт от 05.04.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./05.04.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 771 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д.Н.С. ЕГН ********** с адрес: *** срещу В.П.К., ЕГН ********** и П.В.К.,ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 105 000 лв. /сто и пет хиляди лева/, представляваща част от задължение, цялото в размер на 140 000 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, произтичащо от договор за заем от 19.08.2010г., с нотариална заверка на подписите от 19.08.2010 г. с рег. № 6135 на нотариус Огнян Шарабански,с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписан под №15 в НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжниците са възразили, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. Твърди се в исковата молба, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на договор за заем от 19.08.2010 г. – договор за спогодба с нотариална заверка на подписите от 19.08.2010 г. с рег. № 6135 на нотариус Огнян Шарабански,с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписан под №15 в НК. По същата длъжникът се е задължил в срок до 31.03.2011 г. да върне на ищеца сумата от 140 000 лева, която е получил в заем по банковата си сметка при „Уникредит Булбанк“ АД № BG 83 UNCR 7000 1519 4984 35. Във втора точка от съглашението било уговорено при посочените условия вторият ответник П.В.К., като поръчител се е задължил да отговаря солидарно за задължението. Ищецът сочи, че тъй като същото не било изпълнено в уговорения срок, въз основа на подадено от него заявление, по ч.гр.дело №9060/2014 по описа на Районен съд -Варна XXIV-ти състав, била издадена заповед за незабавно изпълнение № 4908/09.07.2014 г. и изпълнителен лист от 09.07.2004 г., по силата на който В.П.К. с ЕГН:********** и адрес ***, и П.В.К. с ЕГН:********** и адрес *** са осъдени да заплатят на заявителя сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляващи част от цялото задължение от 140 000 лева /уговорено в договора спогодба, нотариално заверен под №6135/19.08.2010 година на Атанаска Тодорова - помощник нотариус при нотариус Огнян Шарабански, действащ в района на Районен съд-Варна, вписан в НК под №157/ за връщане на паричен заем в размер на 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева, получени по банков път по банкова сметка №BG 83 UNCR 7000 1519 4984 35. Ищецът твърди, че по негова молба до ЧСИ Станимира Данова с рег.№718, било образувано изпълнително дело №879/2014 година, по което била връчена покана на двамата ответници, в четиринадесетдневен срок доброволно да изпълнят задължението от 35 000 лева, срещу което В.П.К. и П.В.К. не са подали възражение по чл. 414 от ГПК и издадената заповед за изпълнение била влязла в сила. През месец август 2016 г. Д.Н.С. подал ново заявление за издаване на незабавно изпълнение за остатъка от сумата – 105 000 лева, по което Районен съд -Варна XXXV-ти състав, по ч.гр.дело №10055/2015 година е издал на основание чл.418 и чл.417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение №5175/18.08.2015 година и изпълнителен лист, по силата на който В.П.К. с ЕГН:********** и адрес ***, и П.В.К. с ЕГН:********** и адрес *** са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 105 000 (сто и пет хиляди лева), представляващи част от задължение, цялото от 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева, уговорено в гореописаната спогодба между двете страни. В срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, което обосновава интереса на ищеца от завеждането на положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 417 от ГПК за установяване на вземането. Моли съда да признае за установено посоченото вземане, както и да присъди и разноските за заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание ищецът внася следното уточнение, като сочи, че е налице валидно облигационно отношение по силата на посочения договор за заем, който не бил сключен в писмена форма, но било признато неговото съществуване в спогодба от 19.08.2010г. с нотариална заверка на подписите. Поддържат исковата претенция, молят за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.В.К.,е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като допустими, но неоснователни и се претендира тяхното отхвърляне с присъждане на разноски. Ответникът излага, че не дължи плащане на претендираната сума от ищеца, тъй като искът му срещу главния длъжник е предявен едва през м. август 2015 г., много след изтичане на 6 месечния период от падежа на 31.03.2011 г.

Позовавайки се на нормата на чл. 147, ал. 1, изр. I от ЗЗД сочи, че е освободен от отговорност, поради изтичането на установения преклузивен срок. Излага също, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на нищожен договор за заем, като твърди, че същият е неистински – неверен и неавтентичен. Твърденията за нищожност на спогодбата обосновава с нейното противоречие със закона, а в условията на евентуалност изтъква заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, липса на съгласие и липса на основание, както и че е налице основанието по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – привидност. Отново в условията на евентуалност П.К. прави възражение, че договорът е унищожаем, поради наличието на всички основания по смисъла на чл. 27 – чл. 33 от ЗЗД. П.К. оспорва действителността на спогодбата, като твърди, че същата била невярна, като несъответстваща на действителните отношения между страните, за които твърди, че са изключително близки, топли, дори роднински. Сочи, че преди повече от 6 години ищецът е дал заем на другия ответник – неговия син, като голяма част от получените суми били възстановени от последния на ръка, по банков път или чрез телеграфни записи. Поради твърдените изключително близки отношения с В.П.К., двамата ответници са подписали спогодбата без да се запознаят с нея, като впоследствие П.К. бил изненадан, че е станал поръчител. Излага още, че претендираните суми не са получавани от него или от сина му, поради което не дължат тяхното връщане. Ответникът твърди, че поради близките му отношения с ищеца е изплащал голяма част от претендираните суми на ръка, но за долуизброените плащания в общ размер на 25 279, 15 лева разполага с писмени доказателства:

-

1000 лева - заплатени на 08.06.2012 г. по банков път от П.К. по банкова сметка *** С. - е син на ищеца.

-

5000 евро - заплатени на 06.03.2012 г. по банков път от Д. К. Д. по банкова сметка ***- съпруга на ищеца.

-

1000 лева - заплатени на 18.01.2013 г. чрез телеграфен запис от П.К. на Д.Н.С..

-

1000 лева - заплатени на 28.10.2013 г. чрез телеграфен запис от П.К. на А. К. С..

-

300 лева - заплатени на 16.06.2014 г. чрез телеграфен запис от П.К. на А. К. С..

-

200 лева - заплатени от П.К. на 28.05.2013 г. чрез телеграфен запис на Д.Н.С..

-

10000 лева - заплатени на 17.11.2009 г. по банков път по банкова сметка Д.Н.С. от И. В. В., ЕЕН ********** – близък приятел на втория ответник.

-

2000 лева - заплатени на 30.04.2010 г. по банков път от П.К. по банкова сметка ***.

Ответникът оспорва изцяло твърдението, че синът му- В.П.К. е сключвал договор за заем, по който да е получил претендираните в исковата молба суми, като още веднъж оспорва действителността на представената от ищеца спогодба, сочейки пороците, предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а в условията на евентуалност уредените в чл. 27-чл. 33 от ЗЗД основания за унищожаемост на сделката. На следващо място релевира възражение за изтекла погасителна давност, сочейки че 5-годишния давностен срок е изтекъл, като същия не е бил прекъсван чл. 116, б.

„а“ от ЗЗД, тъй като спогодбата е нищожна, а освен това излага, че с частичното предявяване на вземането не е прекъсната давността за останалата му част – предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника В.П.К., който оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни и претендира тяхното отхвърляне. Солидаризирайки се с гореописаното становище относно обстоятелствата, на които се основава иска, както и с възраженията срещу тях, сочи недействителност на спогодбата.

Обосновава твърдението си, като излага съображения за противоречие на сделката със закона, а в условията на евентуалност изтъква заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, липса на съгласие и липса на основание, както и привидност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Отново в условията на евентуалност В.К. прави възражение, че договорът е унищожаем, поради наличието на всички основания по смисъла на чл. 27 – чл. 33 от ЗЗД. Отрича да е получавал заем от ищеца, като подкрепя твърденията на другия ответник – негов баща, относно извършените плащания на парични суми. Възразява за изтекла в своя полза петгодишна погасителна давност, а в условията на евентуалност претендира прилагането на тригодишна погасителна давност, излагайки становище за периодичен характер на задължението.

С обща молба от

31.10.2016г. ответниците правят уточнения по възраженията си за недействителност, обективирани в отговорите на исковата молба. В съдебно заседание оспорват исковете, поддържат подадените отговори и допълнението към тях, молят съда да отхвърли иска и претендират разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 9060 по описа за 2014г. на Варненски районен съд, 24 състав, от което е видно, че на 09.07.2014г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Д.Н.С. срещу длъжниците В.П.К. и П.В.К. да заплатят солидарно следните суми: частично 35 000 лв./ тридесет и пет хиляди лева/ от общо 140 000 лв./сто и четиридесет хиляди лева/, представляващи заемна сума по предоставен паричен заем в размер на 1400 000 лв. от 14.01.2009г., за която е подписана нотариоално заверена спогодба от 19.08.2010г. с рег. No 6135 на Нотариус Огнян Шарабански с No 147, ведно със законната лихва от 09.07.2014г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени в заповедното производство заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 4908 от 09.07.2015г. за претендираните суми, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочените длъжници не е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

По делото е присъединено ч.гр.д. № 10055 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, 35 състав, от което е видно, че на 17.08.2015г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Д.Н.С. срещу длъжниците В.П.К. и П.В.К. да заплатят солидарно следните суми: частично 105 000 лв./ сто и пет хиляди лева/ от общо 140 000 лв./сто и четиридесет хиляди лева/, представляващи заемна сума по предоставен паричен заем в размер на 1400 000 лв. от 14.01.2009г., за която е подписана нотариоално заверена спогодба от 19.08.2010г. с рег. No 6135 на Нотариус Огнян Шарабански с No 147, ведно със законната лихва от 18.08.2015г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 2100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3680 лв. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 5175 от 18.08.2015г. за претендираните суми, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочените длъжници са постъпили възражения срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.