Решение № 995 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300501082 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Х. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Б., против Решение № 953 от 04.03.2026 г., постановено по гр. д.№ 12436/2025 г. по описа на РС- Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК *********, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2143.80 евро (4192,91 лева), представляваща платена без основание сума за периода от 18.05.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК ********, чрез юрк. И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. Х. Г. срещу „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати сумата от 2143.80 евро (4192,91 лева), представляваща платена без основание сума за периода от 18.05.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е престирал на ответника сумата, като поддържа, че същата е платена без основание. Основният довод за основателност на иска се свежда до това, че в тежест на ответника е да докаже съществуването на правоотношение между страните, което не сторил.

С обжалваното решение районният съд е приел, че е налице основание за имущественото разместване. Поради това е отхвърлил така предявения иск.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД не е навел факти и обстоятелства досежно наличието на правно основание за получаване на претендираните от ищеца суми. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 3.12.2025г. районният съд е отделил като безспорно обстоятелството по делото, че между страните не са възникнали никакви правни отношения. Въпреки това, при постановяване на решението си, районният съд е приел, че е налице основание за получаване на процесната сума от търговското дружество. Тази правна конструкция на първостепенния съд е изцяло погрешна и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато обаче определен факт е отделен от съда като безспорен по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК въз основа на съвпадащите изявления или липсата на оспорване от страните, този факт се изключва от предмета на доказване. За него ищецът не дължи ангажиране на доказателствени средства. Като е изискал доказателства за факт, който самият съд е обявил за безспорен, първоинстанционният съд е нарушил принципа на предвидимост и правото на справедлив процес. След като липсва основание за получаването на сумата от 2143,80 евро и този факт не е оспорен от насрещната страна и е прието за безспорно, а по делото липсват доказателства или възражения за нейното връщане (което е в тежест на ответника), искът е следвало да бъде уважен в неговия пълен предявен размер. Следователно обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск от 2 търговското са осъждане на ответното дружество да върне платената без основание сумата от 2143.80 евро (4192,91 лева) за периода от 18.05.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане, следва да се уважи като основателен и доказан.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първа и въззивна инстанции. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват направените пред първата инстанция разноски -внесената държавна такса в размер на 85,75 евро, както и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски- внесената държавна такса в размер на 42,88 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д. Б., оказал безплатна правна помощ на ищеца, адвокатско възнаграждение, което следва да се определи от съда.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай материалният интерес по делото е висок, делото е със средна правна и фактическа сложност, производството пред първоинстанционния е приключило в две съдебни заседания, а пред въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание, в което пълномощника на ищеца адв. Б. се е явил. Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза в размер на 367 евро за всяка една инстанция.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ изцяло Решение №953 от 04.03.2026 г., постановено по гр.д.

№12436/2025 г. по описа на Районен съд- Пловдив, V-ти гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на И. Х. Г., ЕГН **********, сумата от 2143.80 евро (4192,91 лева), представляваща платена без основание сума за периода от 18.05.2022 г. до 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на И. Х. Г., ЕГН **********, сумата от 128, 63 евро

- разноски за държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство.

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Д. Г.

Б., сумата от общо 734 евро- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната пред първата и въззивната инстанции безплатна правна помощ на И. Х. Г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4