Решение № 325 от 03.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Шумен, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630201266 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Б. Б. Ч. от **************, с ЕГН ********** чрез адв. П.М.Г. от АК Пловдив твърди, че с Наказателно постановление № 24-0869-001530/ 16.05.2024г. на Началник сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен му били наложени административни наказания “глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”. Жалбоподателят изцяло оспорва наказателното постановление. В жалбата си сочи, че наказателното постановление е издадено при грубо нарушение на процесуалните правила и противоречи на материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не изпраща пълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от упълномощен представител на жалбоподателя, в което са изложени подробни мотиви за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление, като определи и юрисконсултско възнаграждение.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 10.11.2023г., служител в сектор “ПП при ОД МВР гр. Шумен, работещ с АТСС го поставил по ул. Бургаско шосе в с. Радко Димитриево, 1 обл. Шумен за контрол на скоростта на движение в населено място. АТСС ARH CAM S1 била поставена в рамките на населеното място, до № 5, като знаците за начало и за край на с.

Радко Димитриево били на место. В 20,14 часа, системата заснела и отчела със снимка № 120СССЕ/0095472, скорост на движение на автомобил “Шкода Суперб” с рег. № СВ39 82РР от 106 км/час /след намалението с 3%/, т. е. 56 км/час над максимално разрешената скорост за движение в населено място. Данните от АТСС /триногата/ автоматично били изпратени в София в Единен център за обработка на нарушенията. Бил изготвен Протокол за работа с АТСС рег. № 869р-9081/13.11.2023г.. От Единният център за обработка на нарушенията била съставена преписка, която ведно със Снимка № № 120СССЕ/0095472 във връзка с регистриран автомобил с превишена скорост, на който следва да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение, тъй като не можел да бъде издаден електронен фиш била изпратена в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. След справка за собствеността на заснетия автомобил се установило, че същия бил собственост на „МБС Партнърс“ ЕООД, с ЕИК 206550889 със собственик и управител Б. Б. Ч., ЕГН ********** от гр. Пловдив. За установяване водача на заснетия автомобил „Шкода Суперб” с рег. № СВ39 82РР, от сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен било изпратено писмо до Началника на 04 РУ Пловдив ведно с декларация по чл.188 от ЗДв.П и Покана по чл.40 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Управителят на собственика на заснетия автомобил – Б. Б. Ч. декларирал, че на 10.11.2023г. в 20.14 часа заснетия автомобил се е управлявал от него. Декларацията била попълнена и подписана на 26.11.2023г., като на същата дата му била връчена и Покана на основание чл.40 от ЗАНН да се яви в двуседмичен срок в сектор “ПП” при ОД МВР гр.

Шумен за съставяне на АУАН. За установеното със система за видеонаблюдение, административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П, свидетелят С. К. Г. в присъствието на свидетелите Н. А. Н. и Й. Ж. Ж. съставил на 05.01.2024г., АУАН сер. АА, бланков № 158941 в отсъствие на жалбоподателя Б. Ч., който не се явил в указания в поканата, срок. АУАН бил изпратен за връчване до началника на Първо 04 РУ гр. Пловдив и бил връчен на жалбоподателя на 11.03.2024г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено Възражение, ведно със заверено копие на Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДв.П, декларация от П.Д.Н. и заверено копие на СУМПС на П.Н.. След извършена проверка, възражението на жалбоподателя Б. Ч. било счетено за неоснователно. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник група, сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен на 16.05.2024г. издал Наказателно постановление № 24-0869-001530, с което на жалбоподателя Б. Б. Ч. били наложени “глоба” в размер на 750 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДв.П за това, че на 10.11.2023г. в с. Радко Димитриево по ул. Бургаско шосе, до № 5, в посока гр. Шумен е управлявал лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № СВ39 82РР, собственост на „МБС Партнърс“ ЕООД, ЕИК 206550889 при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/час, въведено с пътен знак „Д-11“, водачът управлява със скорост 106 км.в час, намалена с 3%, поради възможна грешка на техническото средство. Превишава с 56 км/час, което е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120сссе, нарушение № 26333 от АИС ЕЦОН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение рег. № 86900-4111/14.03.2024г. Въз основа 2 на него е извършена проверка, резултатите от която са отразени в докладна записка рег. № 869р-5276/26.04.2024г. – възражението е неоснователно. Нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетели.

При така установената фактическа обстановка по пункт първи, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като показанията им са логични и безпротиворечиви. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на тези свидетели.

Събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на МПС “Шкода Суперб” с рег. № СВ39 82РР със скорост над разрешената от ЗДв.П за населено място на посочените в НП дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушението, санкционирано с процесното наказателно постановление. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е било технически изправно.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ № 120сссе. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, като след приспадане на допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена като 106 км/ч.

По делото, като писмено доказателство, са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, както и DVD+R Maxell със записани 5 броя снимки от заснемането на процесния автомобил от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 10.11.2023г. в 20,14 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е № СВ39 82РР. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението 3 и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДв.П. От представените като писмени доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство - Протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/24.03.2023г. се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена.

В настоящият случай е установено и доказано – декларирано е и от жалбоподателя преди съставяне на АУАН, че именно Б. Б. Ч. е управлявал лек автомобил “Шкода Суперб” с рег. № СВ39 82РР на 10.11.2023г. в 20,14 часа /л.36/. Именно скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил е била отчетена и фиксирана от АТСС ARH CAM S1, като превишение на предварително зададената, максимално разрешена скорост в населено място до 50 км./час, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДв.П.

Съдът намира за неоснователен изложения довод, че в случая не е установен правилно субекта на нарушението. След съставяне на АУАН против жалбоподателя Ч., в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирано възражение към което са приложени заверено копие на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДв.П, декларация от П.Д.Н. и заверено копие от СУ МПС на П.Д.Н..

Действително чл.189, ал.5 от ЗДв.П посочва фактически състав, при реализирането на който собственика може да снеме отговорността от себе си, включващ: - подаване на декларация по чл.188 от ЗДв.П и - кумулативно с това представяне на копие от СУМПС на действителния водач.

Този усложнен ред, обаче отразява спецификата на производството по налагане наказание чрез електронен фиш. В този случай - към момента на попълване на декларацията по чл.188 от ЗДв.П вече има издаден властнически санкционен акт – ЕФ, който се приравнява по правните си последици на НП. След реализиране на процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДв.П този вече издаден санкционен акт се анулира и автоматично на негово място се издава нов ЕФ на посоченото в декларацията, лице.

Именно поради тази особеност на производството по реализиране на отговорността с ЕФ, в чл.189, ал.5 от ЗДв.П са предвидени завишени изисквания към собственика, за да снеме отговорността от себе си, като е невъзможно верижно подаване на декларации по чл.188 от ЗДв.П, което да доведе до верижно анулиране на ЕФ и в крайна сметка да осуети понасянето на отговорност за извършеното нарушение.

Не така стоят, обаче нещата при реализиране отговорността на дееца с АУАН и НП.

В този случай декларацията по чл.188 от ЗДв.П се попълва още преди издаване на АУАН и НП. Само собственикът може да декларира, на кого е предоставено МПС, но попълване на последваща декларация е недопустимо.

Сведени към конкретиката на процесния случай гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

- от представената справка за регистрация на МПС се установява, че то е 4 собственост на „МБС Партнърс“ ЕООД;

- от извършена служебна справка в общодостъпния търговски регистър се установява, че към момента на заснемане на нарушението ЮЛ е било с вписан управител Б.

Б. Ч.;

- същият на основание чл.188, ал.2 от ЗДв.П е попълнил декларация, в която изрично е признал, че той е управлявал МПС на датата и мястото на извършване на нарушението.

Поради това се налага извод, че изцяло законосъобразно с АУАН и НП е ангажирана личната отговорност на жалбоподателя, като е установено по несъмнен начин, включително и чрез собственото му признание, че именно той е управлявал МПС по време на извършване на нарушението.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Б. Б. Ч. е извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П. С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.