Решение № 452 от 07.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2802/2020
- Вид
- Решение № 452
- Подписан
- 07.05.2021
- В сила
- 12.10.2022
- Състав
- Диана Коледжикова, Димитър Мирчев, Камелия Първанова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 452 гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Диана Коледжикова
Камелия Първанова
Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20201000502802 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 193 от 26.11.2019 г. по т.д. 90/2019 г. по описа на ОС – Враца (ВрОС) е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 (шестдесет хиляди) лева в полза на С. А. Д. с ЕГН: ********** ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане, като частично отхвърлена претенцията за лихви върху главницата за периода 15.01.2016 г. до 10.12.2018 г. Уважен е изцяло иск за репариране на имуществени вреди /заплатени такси и лекарства/ в размер от 321.95 лв. ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане.
При пълното уважаване на исковете за главници по двете обезщетения, ответното дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати такси и разноски в полза на ищеца и на съда, а на процесуалния представител на Св. Д. – адв. Н. от САК и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/. Решението е постановено при участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на застрахователя – Г. Б. Д..
Горното решение е поправено по реда на чл. 247 ГПК поради допуснати очевидни фактически грешки с друго Решение №60/05.06.2020 г. и по молба на ищеца Св.
Д..
Против така постановените актове на ВрОС са постъпили общо три жалби – две от ответника „Булстрад ВИГ“ АД и една от С. Ал. Д..
1
Ищецът изразява неудовлетворение само от решение 193/26.11.2019 г. и то единствено в частта, в която е отхвърлена частично претенцията му за мораторна лихва за забава върху главницата за обезщетението за неимуществени вреди. Счита за неправилен извода на ВрОС, че приложим по делото се явявал новия Кодекс за застраховането /КЗ/, в сила от 01.01.2016 г., а следвало да се прилага отменения КЗ, поради което иска за лихва следвало да се уважи за целия търсен период, т.е. от 15.01.2016 г. В този смисъл отправя и искането си до САС.
От страна на застрахователното дружество се оспорват и двете решения на окръжния съд.
В жалбата срещу решение 193/26.11.2019 г. се навеждат доводи в няколко аспекта: че не е доказан деликта при процесното ПТП, респ. противоправното поведение на ТЛП Д., тъй като изводите за това на първоинстанционния съд се базирали на основата на Споразумение от 22.01.2016 г., одобрено с Протокол по НОХД № 21/2016 г. на РС-Оряхово, което обаче било за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, т.е. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а не за процесното ПТП, реализирано на 15.01.2016 г.
От там се прави извод за неправилно прилагане разпоредбата на чл. 300 ГПК, тъй като отговорността на застрахователя е функционална от деликтното поведение на застрахования по застраховка „ГО“ водач. Оспорват се претенциите за имуществени вреди /ИВ/ и неимуществени вреди /НВ/ по основание и размер. Счита се, че поради недоказаното противоправно поведение на застрахования при дружеството водач Д., обезщетения не се дължат изобщо, а в условията на алтернативност, че при определяне на обезвредите, тази за НИ нарушават драстично правилото на чл. 52 ЗЗД, а при тази за ИВ се оспорва претендираната такса за избор на екип и лекар. Оспорва се преценката на вещото лице-лекар в първата инстанция за „психологически вреди“, като се твърди, че то няма компетентност по тези въпроси. Моли се САС за отхвърляне на исковете, а в условията на алтернативност за намаляване на обезщетенията за вреди при прилагане на чл. 52 ЗЗД за НВ и до действително сторените разходи за ИВ.
Втората въззивна жалба е срещу решение №60/05.06.2020 г. и с оплакване, че същото било постановено при нарушение на процесуалните правила.
Двете въззивни жалби на застрахователя са оспорени с писмени отговори по реда на чл. 263 ГПК от ищеца Д., като се счита, че те са неоснователни. „Булстрад ВИГ“ АД не е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, докато ТЛП Д. не е взел отношение по никоя от трите жалби.
Жалбите са в срок и са процесуално допустими. Пред САС е приета и изслушана съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, доколкото в първата инстанция не е имало такава.
2
От материалите по делото САС намери следното:
С искова молба вх.№5456 от 16.01.2019г.С. А. Д. ЕГН ********** е предявил при условията на обективно съединяване искове срещу ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" за сума в общ размер на 60321.95лв.:
-30000лв.главница,застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от контузия на гръден кош
-30000лв.главница,застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от получена киста на десния тестис,увреждания получени при ПТП от 15.01.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на деликта -15.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, -321.95 лв.-обезщетение за претърпените имуществени вреди-разходи свързани с проведеното му лечение, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда 16.01.2019 г.до окончателното изплащане на сумата.
Сезира съда с искане ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми и лихви.
При уважаване на исковете моли за присъждане на деловодни разноски.
Ищецът поддържа,че на 15.01.2016г. около 18:20ч. е пътувал заедно с Н. М. А. и А. Д.
А. в лек автомобил марка „Опел", модел „Астра”, с peг. № ********, собственост на К. Г.
Ж., управляван от А. Д. А.. Пътували по път II-11 с посока на движение град Оряхово. В същото време и по същия път, с посока на движение град Мизия се движел и лек автомобил „Рено”, модел „Еспейс”, с peг. № ********, управляван от Г. Б. Д.. При движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ и след употреба на алкохол водачът на лек автомобил „Рено”, модел „Еспейс” - Д. навлиза в насрещната пътна лента, при което блъска лек автомобил „Опел”, модел „Астра”, управляван от А. А. - правилно движещ се по пътното платно по посока на движение.
Сочи се в исковата молба,че след възникване на ПТП ищецът е транспортиран със специализиран превоз до МБАЛ - Козлодуй, където е установено, че е получил контузия на гръдния кош. Във връзка с полученото увреждане и неотшумяващата болка в гърдите - в дясно, долната част на гръдния кош, същият е потърсил спешна медицинска помощ на 18.01.2016г., като след проведен преглед и изследвания му е поставена диагноза „контузия на гръдния кош”.
Болките в областта на дясната гръдна половина се задълбочили, като наред с това, след ПТП се появява и болка при свиване на краката към тялото в опериран през 2014г. тестис.На 18.02.2016г. на ищеца бил извършен медицински преглед и му била поставена диагноза 3
„травма на сърцето, неуточнена”.
Констатираната болка в областта на десния тестис също се задълбочила,като последица от катастрофата получил хематома на десния скротум, придружен от силни болки и оток.
Независимо от проведеното лечение,състоянието му не се подобрило, поради което бил насочен към оперативно лечение. Последното било проведено в МБАЛ „Света Марина” ООД,гр.Плевен,където постъпва на 30.05.2016г. и е изписан на 01.06.2016г., с диагноза: „D 29.2 - Тестис.”.
Ищецът твърди,че получените увреждания са го променили.Станал по-затворен, редуцира съня, получава тръпнене на крайниците, изпотяване, упорито главоболие със стягащ ефект, чувства постоянен страх от смъртта.Извършил консултация с д-р П. - МЦ „Св. Иван Рилски”, гр. Плевен, където му е поставена първоначална диагноза „остра стресова реакция”, а в последствие диагноза „посттравматично стресово разстройство”.
Поради получените травматични увреждания, както и проведеното продължително лечение, ищецът бил насочен към консултация със специалист съдебен лекар д-р Л., който като се запознал с предоставената му медицинска документация, дал становище,че от претърпяното ПТП е получил следните травматични увреждания:контузия на гръдния кош,която определил,като временно разстройство на здравето,неопасно за живота,относно кистата на десния тестис,при кредитиране на причинно- следствена връзка с инцидента,преценил като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Поддържа,че поради получените увреждания изпитвал силна болка и дискомфорт в травмираните зони, като бил поставен в невъзможност да осъществява ежедневните му дейности и да удовлетворява личните си нужди.
Твърди,че към датата на ПТП бил ученик, като получените травматични увреждания довели до обективна невъзможност да посещава учебни занятия, което създало затруднения и трудности при усвояване на учебния материал и подготовката му за завършване на учебната година. По същото време бил активен спортист - футболист, като настъпилите събития го лишили от възможност в един продължителен период да участва в тренировки и състезания.
Всичко това дало неблагоприятно отражение върху него: затворил се себе си, отказвал срещи със свои връстници и приятели, като ужасът от настъпилото ПТП се появявал в съзнанието му постоянно. Отказвал да излиза сам навън без своите родители, защото изпитвал постоянен страх и безпокойство.Твърди,че и към настоящия момент чувството на страх и безпокойство, както и спомените от фаталния инцидент се връщали като лента при всяко едно пътуване в автомобил.
При така изложеното сочи,че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: редица затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си и поддържа,че са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 15.01.2016г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани.
4
Счита ,че е справедливо да бъде обезщетен със сума общо в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща сбор от следните суми, а именно: сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева - за получената контузия на гръдния кош и сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева - за кистата на десния тестис, за търпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, които същият изпитал и изпитва поради настъпилото на 15.01.2016г. ПТП.
Твърди,че във връзка и като резултат на ПТП от 15.01.2016г. е претърпял имуществени вреди в размер на 321.95лв. представляващи разноски по лечението му- заплатени потребителски такси, лекарства и други консумативи, във връзка с неговото лечение.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. След събиране на писмени и гласни доказателства, както и след приемане на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, окръжният съд е постановил решение по съществото на спора.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на Врачански окръжен съд е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните причини:
По жалбата на ищеца С.Д.:
Същата е основателна:
ВрОС неправилно е приел, че приложимия материален закон е сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ Това не е така. Застрахователната полица по застраховка „ГО“, ползваща делинквента Д. е издадена на 28.05.2015 г. Това обстоятелство е признато изрично от представител на „Булстрад ВИГ“ АД в заседанието пред САС на 08.02.2021 г. /л. 70/. То не е спорно между страните. Разпоредбата на § 22 ПЗР КЗ урежда въпроса за заварените към датата на влизане в сила на новия кодекс застрахователни договори, като е прието, че ако са сключени преди влизане в сила на новия КЗ, то се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ.
В случая, няма данни страните да са договорили нещо друго по застрахователния договор, а и това не се твърди от никой. Ето защо, отношенията следва да се уредят през призмата на отменения КЗ – чл. 226, ал. 1, а не на сега действащия КЗ /чл.
432, ал. 1/, както неправилно е приел ВрОС в обжалваното решение.
Постоянна и обилна е практиката на ВКС, че по стария КЗ мораторната лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди е от датата на увреждането /деликта/ за разлика от новите правила от сега действащия КЗ по същия въпрос. Следователно, основателно е оплакването на Д., че лихвата за забава следва да се определи от 15.01.2016 г.
Разпечатката съдържа 55 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f9b5269-3a83-4a55-8d5d-acf533432ac3