Решение № 658 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. С., 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502692 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 172 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 193/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, съдът е отхвърлил като неоснователни обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца П. К. Г., ЕГН **********, срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева, предявен като частичен от общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при пътен инцидент, реализиран на 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на увреждането – 31.05.2019 г. до окончателното изплащане.

При така постановеното решение, съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. К. Г., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 00069508, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи сторените от ответника съдебни разноски пред Окръжен съд – Монтана.

Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника по главния и акцесорния иск – „Каро Трейдинг“ ООД, ЕИК 131070485 и „Рутекс“ ООД, ЕИК 831204083.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът П. К. Г., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в неговата цялост. Поддържа се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, доколкото било 1 постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като първоинстанционният съд бил нарушил правото на ищеца на участие в съдебния процес и правото му на защита. Посочва се, че за заседанието, проведено на 13.06.2024 г., ищецът не е бил надлежно уведомен, тъй като процесуалният му представител е изгубил контакт с него и е уведомил съда за тази обективна невъзможност. Въпреки изрично направено искане до съда за лично призоваване на ищеца, такова не е осъществено, като съдебното дирене е приключено в негово отсъствие. В тази връзка се поддържа, че това е довело до съществено нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ГПК, който задължава съда да осигури на страните възможност да участват в процеса и активно да съдействат за установяване на релевантните факти. На следващо място, жалбоподателят изразява несъгласие с правния извод на съда, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева е неоснователно с оглед силата на пресъдено нещо на предходно влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 92/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Макар и да не оспорва задължителната сила на вече влязлото в сила решение, ищецът поддържа, че настоящият иск представлява втори частичен иск, с който се претендира остатък от дължимото обезщетение, а не надвишаване на вече присъден размер. Подчертава се, че в рамките на настоящото производство са били допуснати доказателства – показания на свидетели, които обаче не са били изслушани именно поради липсата на лично призоваване на ищеца и неговата невъзможност да ги доведе при режима на довеждане. По изложените причини се иска въззивният съд за отмяни на първоинстанционното решение и уважи предявените от ищеца искове.

Претендират се разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от страна на трето лице – помагач на страната на ответника – „Каро Трейдинг“ ООД. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Рутекс“ ООД не взема становище по депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.

ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените 2 във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Монтана, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано.

Преди всичко и предвид влязлото в сила Решение от 22.07.2021 г. по гр. д. № 92/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, което е било ревизирано с Решение № 749 от 25.05.2022 г. по възз. гр. д. № 97/2022 г. по описа на Апелативен съд – С., следва да бъде споменато, че исковата претенция, предмет на настоящото производство, е предявена като втори частичен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал.

1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с която се претендира остатъкът от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от един и същ деликт от 31.05.2019 г.

При това положение, отчитайки задължителната сила на постановеното решение по смисъла на чл. 297 от ГПК, настоящият въззивен съд приема за установен следния механизъм на процесния инцидент, а именно, че на 31.05.2019 г. при преминаване с велосипед по мост в с. Доктор Йосифово, намиращ се на третокласен републикански път 112, ищецът е пропаднал в необезопасен изкоп и е получил множество телесни увреждания. Към момента на инцидента пътният участък е бил в ремонт, а отговорността за неговото поддържане и сигнализация е носена от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. На следващо място, настоящият въззивен съд приема за установено, че на мястото на инцидента не е била поставена адекватна и достатъчна пътна сигнализация, съобразена с изискванията на чл. 30 от Наредба № 3/2010 г., поради което инцидентът се дължи на нарушението на това задължение от страна на ответника. Не само това, но решаващият съд по влязлото в сила съдебно решение по първия частичен иск (предявен за сума в размер на 50 000 лева от общо 150 000 лева) е констатирал и съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е преминал по тротоарна конзола, предназначена само за пешеходци, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 81, т. 5 от ЗДвП. Степента на това съпричиняване е определена на 20 %. Така и с оглед установените факти е прието справедливо обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 50 000 лева, като след приспадане на 20 % заради съпричиняване е присъдена сумата 40 000 лева като обезщетение по първия частичен иск.

На следващо място, касателно понесените от ищеца телесни повреди, техния вид и причинна връзка с процесния инцидент, по делото пред въззивния съд е изслушано заключението на вещото лице д-р Ц. Г., изпълнил приетата и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице, след експертна проверка на представената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат на инцидента от 31.05.2019 г. ищецът П. К. Г. е получил 3 множество тежки травматични увреждания, настъпили при падане от няколко метра височина, като непосредствено след инцидента пострадалият е бил приет в болнично заведение, където при извършени образни и клинични изследвания е установена черепно-мозъчна травма с данни за сътресение на мозъка и контузия на главата, гръдна травма с контузия на гръдния кош, както и тежка гръбначно-мозъчна травма. Последната включва фрактура на спинозния израстък на последния шиен прешлен с нискостепенно разместване на фрагмента, както и компресионна фрактура на тялото на пети гръден прешлен. На фона на вече съществуващи дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, настъпилата травма е довела до високостепенна стеноза на гръбначно-мозъчния канал с компресия върху гръбначния мозък и развитие на така наречения „Central cord” синдром – тежко неврологично състояние, свързано с увреждане на централната част на гръбначния мозък.

Клиничната изява на това увреждане е била отчетена с постоянна квадрипаретична симптоматика, по-изразена в горните крайници, в съчетание с генерализирани сетивни нарушения. Тази симптоматика е налице към момента на прегледа от вещото лице и според него не се установява каквато и да било тенденция към подобрение. В рамките на лечебния процес пострадалият е преминал през стационарно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, като на 27.06.2019 г. му е извършена перкутанна вертебропластика на ниво Tх5 с костен цимент с цел стабилизация на гръбначния стълб. След интервенцията е назначена медикаментозна терапия, носене на шийна яка и активна рехабилитация. На следващо място и от епикризата на последващ болничен престой през юни–юли 2020 г. се установява, че е проведено кратко рехабилитационно лечение, довело до частично подобрение в обема на движение и мускулна сила, но без съществена промяна в неврологичния статус. Към момента на медицинското освидетелстване от вещото лице, ищецът продължава да е с тежко увредено неврологично състояние, като по експертна оценка се установява трайно и необратимо намаляване на работоспособността в размер на 100 % с чужда помощ. Състоянието се характеризира с персистиращ квадрипаретичен синдром, оформена мускулна хипотрофия, значително ограничен обем на движенията в шията, горните и долните крайници, спастично-паретична походка, възможна единствено с помощно средство и придружител, както и продължаващи сетивни разстройства с хипестезия и нарушен вибрационен усет. Към тези неврологични дефицити се прибавя и анамнеза за преживян исхемичен мозъчен инсулт с левостранна хемипареза, който допълнително утежнява общото състояние на пострадалия. Съдебно-медицинската експертиза е категорична, че при П. Г. са налице тежки, трайни и невъзвратими увреждания, обусловени от увреждане на гръбначния мозък с развитие на миелопатия и засягане на централните кортикоспинални пътища. Вещото лице подчертава, че прогнозата за възстановяване е неблагоприятна и че при липса на последваща активна физиотерапия и рехабилитация състоянието има тенденция не към подобрение, а към влошаване. Поради установените структурни и функционални увреждания и невъзможността за самостоятелно обслужване, пострадалият е в състояние на трайна, пълна неработоспособност.