Решение № 481 от 21.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ирена Колева

Димо Колев като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20264100501002 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от ЗД “Б.” АД, ЕИК ., чрез пълномощник – адвокат М. Г., срещу Постановление от 31.07.2026г. на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставено без уважение възражение на дружеството с вх. № 16369/30.07.2026г. за прекомерност на претендирано от взискателя Х. Р. К.в адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване. Развиват се оплаквания за липсата на доказателства за реално заплащане на претендираното възнаграждение. Излагат се съображения, че същото е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК предвид липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство и доколкото процесуалният представител на взискателя не е извършвал никакви действия в хода на същото с цел удовлетворяване на паричните вземания, а единствено подаване на молба за образуване на делото. Поради това счита, че му се дължи възнаграждение единствено по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа – за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение до посочения размер, евентуално до минималния размер, предвиден в чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за образуване и водене на изпълнителното производство. Претендират се разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.436 ал.2 от ГПК взискателят Х. Р. К.в, чрез своя пълномощник – адвокат Ж. Д.а, е взел становище за неоснователност на жалбата. Излага, че решаващо за отговорността за разноски по изпълнението е, че разходите за заплащане на адвокатско възнаграждение са направени по повод на изпълнителния процес, доколкото длъжникът със 1 своето поведение – неплащане на дълга, е дал повод за подаване на молба за образуването му. Към този момент процесуалният представител не е могъл да знае и предвиди какво ще бъде развитието на производството, поради което е включил в размер на договореното възнаграждение и такова за процесуално представителство за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането. Счита, че разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК не намира приложение в изпълнителния процес. Поради това моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Посочва, че взискателят е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото и не е налице налице нито една от посочените в закона хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски. Счита, че възражението за липса на фактическа и правна сложност на делото не се подкрепя от приложените по него документи.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя оплаквания в жалбата, становището на насрещната страна и данните в изпълнителното дело, намира следното:

Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на П. А. П. и Ф.

С. Д. против ЗД “Б.” АД за събиране на парични вземания по изпълнителен лист № 90/16.06.2026г., издаден в полза на първия от тях въз основа на решение по гр.дело № 14/2025г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново и по изпълнителен лист № 98/07.07.2026г., издаден в полза на втория въз основа на решение по т.д. № 85/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца. С молба с вх. № 16033/27.07.2026г. адвокат Ж. Д.а, в качеството си на пълномощник на Х. Р. К.в, е поискала присъединяване на последния в производството на основание чл.456 ГПК за негово вземане в размер на 1 664.30 евро по изпълнителен лист № 117/17.07.2026г., издаден по гр.д. № 14/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Направено е искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, известни по делото, както и за присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски.

На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 12691/28.07.2026г. с посочване на размера на задълженията, включително и сумата от 500 евро за сторени от взискателя разноски в изпълнителното производство. Ведно с поканата за доброволно изпълнение е изпратено и запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД за същите вземания. Сумата по запора в размер на 2 470.04 евро е постъпила по сметка на ЧСИ на 30.07.2026г. и преведена на взискателя.

С молба с вх. № 16369/30.07.2026г. длъжникът ЗД “Б.” АД е подал възражение по чл.78 ал.5 ГПК срещу претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство с искане за неговото редуциране до предвидения в чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. минимален размер от 200 лв., равняващ се на 102.26 евро, евентуално до предвидения в чл.10 т.2 от същата наредба минимален размер.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното възражение с доводи, че изпълнителното производство не е лишено от фактическа и правна сложност и претендираното адвокатско възнаграждения съответства на положения труд.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Депозираната жалба е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, извършено по изп. дело № 549/2026г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, с рег. № 728 и район на действие ВТОС, което е измежду лимитивно и изчерпателно посочените в разпоредбата на закона – чл.435 ал.2 т.7 ГПК и подлежи на инстанционен съдебен контрол по реда на чл.436 и сл. от ГПК. На обжалване по този ред подлежат всички актове на съдебния изпълнител, в които се определя размера на задълженията на длъжника за разноските по изпълнението, 2 включително и актове, с които се е произнесъл по възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, направено от длъжника по чл.78 ал.5 ГПК и е отказал неговото намаляване / в този смисъл разясненията, дадени в т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС/.

Разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК намира приложение и в изпълнителния процес, с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски и урежда правото на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Видно от съдържанието на молбата, с която е сезиран съдебният изпълнител и от приложения към нея договор за правна защита и съдействие, взискателят е поискал присъждане на сторени в изпълнителното производство разноски и договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство е в размер на 500 евро. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Когато възнаграждението е заплатено в брой, както в настоящия случай, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение /т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, оплакването на жалбоподателя, че липсват доказателства за реално заплащане на договореното възнаграждение, се явява неоснователно.

Съгласно задължителното за националния съд, съгласно правилото на чл.633 ГПК, Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация на адвокатите в Република България, Наредба № 1/2004г. за възнаграждения на адвокатска работа не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.

Посочените в нея минимални размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, като следва да бъдат отчетени фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия.

В случая, действията на упълномощения адвокат се изчерпват с подаването на писмена молба за присъединяването на взискателя, като кредитор на длъжника, към която е приложен изпълнителен лист, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.456 ал.2 ГПК, поради което следва да се приеме, че извършеното процесуално действие е редовно и надлежно осъществено. Поради извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение, вследствие наложения от съдебния изпълнител запор на банкова сметка на застрахователното дружество, и събиране на вземането по приложения от взискателя Коев изпълнителен лист, последващи действия от страна на процесуалния представител на взискателя не са извършвани и такива не са били необходими. Поради това на упълномощения адвокат се следва възнаграждение единствено за подаване на молбата за присъединяване по изпълнителното дело, което следва да бъде определено при съобразяване на служещото като ориентир възнаграждение за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, предвидено в чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Следва да бъде отчетен и фактът, че разпоредбата на чл.456 ГПК не поставя такива строги изисквания за редовност на молбата за присъединяване на кредитор, както нормата на чл.426 ал.2 ГПК към молбата за образуване на изпълнително дело, тъй като самата воля за присъединяване предполага, че кредиторът възприема вече упражненото от първоначалния взискател право на избор на способ на изпълнение и такъв реквизит на молбата за присъединяване не е необходим. Поради това изготвянето на такава молба не изисква полагането на особени усилия от страна на пълномощника. Освен това, самият длъжник по изпълнението, който е конкретното застрахователно дружество /предвид данните в ТР/, и размерът на подлежащото на събиране парично вземане изначало не 3 предполагат прилагането на други изпълнителни способи и в тази връзка извършването на допълнителни изпълнителни действия за събиране на вземането.

Ето защо, адвокатско възнаграждение в договорения и заплатен размер от 500 евро се явява прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, поради което е основателно и обосновано то да бъде намалено до размера от 102.26 евро.

По претендираните разноски в настоящото производство, съдът намира следното: По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото - чл. 78 ГПК и чл. 81 от ГПК. В случая се касае за проверка на актовете и действията на съдебния изпълнител, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност и общият ред е неприложим. Поради това на жалбоподателя не се следват разноски в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 31.07.2026г. на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново, с което е оставено без уважение възражение на ЗД “Б.” АД, ЕИК . с вх. № 16369/30.07.2026г. за прекомерност на претендирано от взискателя Х.

Р. К.в адвокатско възнаграждение по изп. дело № 549/2026г. по описа на съдебния изпълнител, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране в полза на взискателя Х. Р. К.в разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изп. дело № 549/2026г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд-Велико Търново, от 500 евро на 102.26 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4