Решение № 297 от 24.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Казанлък, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510102048 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на “Ф.” ЕАД против Г. Р.

Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Ф.” ЕАД ***, ЕИК ***, чрез юриск. Д.К., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че дължи да заплати на „Ф.” ЕАД в качеството му на правоприемник на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: Главница в размер на 14 337,30 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 10.11.2021 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 2 796,15 лева, начислена съгласно чл. 4 от договора за крелит, за периода от 10.05.2022 г. до 02.04.2024 г.; лихва за забава в общ размер на 1 716,23 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.; лихва за забава в общ размер на 268,19 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г. В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен изцяло или частично установителния иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК моли съда да осъди Г. Д. му да заплати 10 106,48 лева - главница, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.На основание чл. 127, ал. 4 ГПК сочи следната банкова сметка на ищеца: Банка: „Т.“ АД IBAN: ***(сметката е в лева)

Твърди, че на 15.11.2019 г. – между Г. Р. Д. и „Първа инвестиционна 1 банка“ АД бил сключен Договор за банков кредит № *** г. (Договор за кредит). По силата на договора на кредитополучателя бил предоставен банков кредит в размер на 15 000,00 лева по разплащателна сметка, посочена в чл. 1 от договора. Сумата се отпускала, от една страна, за погасяване на съществуващи задължения към трети лица, както следва:сума в размер на 4105.35 лева по потребителски кредит, сключен/а с „Банка ДСК ЕАД“; сума в размер на 6 776,00 лева за текущи нужди. За ползвания кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията за лева (САП), прилаган от Банката за лева, увеличен с надбавка от 10.9143 пункта. Към датата на сключване на договора САП, прилаган от Банката бил в размер на 0.1757% годишно.Страните са уговорили, че кредитът ще бъде изплатен на 120 месечни вноски, като крайният срок за погасяване на кредита бил до 10.01.2031 г. Размерът на вноските за погасяване на кредита, ведно с дължимата от кредитополучателя лихва, били подробно описани в погасителен план - Приложение № 1, който е неразделна част от договора. Съгласно чл. 9 от договора, към датата на сключване на договора Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) бил в размер на 12.35 %, а общата дължима сума от кредитополучателя била 25 415,34 лева. Банката била изпълнила своето задължение да предостави на Г. Р. Д. уговорения кредит по описания в чл. 1 от договора начин, но кредитополучателят не изпълнявал изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита, като преустановил извършването на месечни погасителни вноски и изпаднал в забава спрямо своя кредитор. Падежът на първата просрочена погасителна вноска настъпила на 10.11.2021 г.

Предвид допуснатото неизпълнение на договора, Банката взела решение да се разпореди с вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит, като с договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на „Ф.“ ЕАД, за което на цедента била изпратена препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит, но същата била върната като „непотьрсена“.Съгласно чл. 21.2 от договора, всяка от страните била длъжна да осигури получаването на съобщения, изпратени до нея от другата страна по договора на адреса, посочен в договора. Страните са се съгласили, че в отношенията помежду им, всяко изпратено на посочения адрес на съответната страна съобщение, известие, уведомление, покана и други с препоръчано писмо ще се счита за получено, независимо дали е било фактически получено или не, и ще поражда правните последици, свързани с получаването му. По силата на тази уговорка, изпратеното от ищеца уведомление за цесия следвало да се счита за връчено на длъжника при условията на изрично договореното връчване.

Моли съдът да приеме настоящата искова молба за нарочно уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД.

Предвид обявената предсрочна изискуемост целият неизплатен остатък от главното задължение ставал изискуем, ведно със законната лихва за забава съгл. чл. 86 ЗЗД от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на задължението, както и неизплатения остатък от договорната 2 възнаградителна лихва и изтеклата до датата на подаване на заявлението законна лихва за забава. Претендираните с настоящата искова молба суми не били в пълния им дължим размер, съгласно договора за кредит, а били формирани по следния начин: Главница в размер на 14 337,30 лева, представляваща сбор от дължимите суми за главница, съгласно погасителния план, считано от 10.11.2021 г.; Договорна възнаградителна лихва в размер на 2 796,15 лева, начислена съгласно чл. 4 от договора за кредит, за периода от 10.05.2022 г. до 02.04.2024 г.; Лихва за забава в общ размер на 1 716,23 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 02.04.2024 г. до 10.03.2025г.; Лихва за забава в общ размер на 268,19 лева, начислена на основание чл. 86 ЗЗД върху размера на дължимата и неизплатена главница, за периода от 11.03.2025 г. до 02.05.2025г.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения Ф.” ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 ГПК.

По образуваното ч. гр. д. № 1563/2025 г. по описа на P C - Казанлък, имало издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Гореописаните факти обуславяли интереса на ищеца да инициира настоящото производство, предмет на което били част от сумите, обективирани в издадената по ч.гр.д. № 1563/2025 г. на РС- Казанлък заповед за изпълнение. При условията на евентуалност в случай, че съдът не приемел, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, в следствие на което бъде отхвърлен изпяло или частично установителният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК като главен, на основание чл. 210 от ГПК и предвид разясненията дадени с т. 116 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на В КС, моли същият да приеме за съвместно разглеждане в процеса и обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове на осн. чл. 430, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ответника за дължимост на основание процесния договор за кредит на следните суми: Главница — 10 106,48 лева, ведно със законната лихва, дължима от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението. Сочи, че към датата на подаване на настоящата искова молба вноските, за които не била настъпила датата на падеж, били 64 на брой, а именно вноските от 56 до 120 по погасителен план, дължими за периода от 10.08.2025 г. - 10.09.2025 г. г. до 10.12.2030 г. - 10.01.2031 г., чиито общ размер била посочената сума за главница. Налице били предпоставките за допустимост на съединяването на осъдителния иск с установителния иск по чл. 415 от ГПК при условията на евентуално обективно съединяване, която възможност била разяснена в т.116 ТР № 4/201 Зг. на ОСГТК на В КС.

Ищецът моли съда да му присъди сторените в настоящото производство разноски, както и сторените в заповедното производство.

На ответника Г. Р. Д. надлежно е връчена исковата молба и приложенията към нея, но в законоустановения срок не подава отговор. Същият не се явява в първото по делото заседание и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба с вх.

3

№5109/23.03.2026 г. е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

С протоколно определение от 25.03.2026 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От Определение №183/03.02.2026 г., постановено по настоящото гражданско дело /лист 65-67 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми на ищцовото дружество, като такива доказателства по делото не са събрани.

Предявените искове се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното:

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер на 236,00 евро, 4 включващи 210,44 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 458,46 евро, включващи 407,33 евро за държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най–късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.