Решение № 942 от 06.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 942 гр. Перник, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.а П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Б.а П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20241720102588 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б. Д. Д., ЕГН **********, и В. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. С., срещу С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 4, ет. 6, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че:

Б. Д. Д., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 12 140,25 лв. – главница, сумата 597,26 лв. – договорна лихва за периода от 27.05.2008 г. – 09.12.2008 г., сумата 7,16 лв. – наказателна лихва за периода от 27.05.2008 г. до 09.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2008 г. до окончателното плащане, сумата 256,39 лв. – държавна такса, и сумата 356,93 лв. – адвокатско възнаграждение, В. Д. Д., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 12 140,25 лв. – главница, сумата 597,26 лв. – договорна лихва за периода от 27.05.2008 г. – 09.12.2008 г., сумата 7,16 лв. – наказателна лихва за периода от 27.05.2008 г. до 09.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.12.2008 г. до окончателното плащане, сумата 256,39 лв. – държавна такса, и сумата 356,93 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи по ½ част от вземанията, за които срещу наследодателя им Д.П. Д. е издаден изпълнителен лист от 16.02.2009 г. по гр.д. № 43590/2008 г. на СРС и образувано изп.д. № 3719/2023 г. на ЧСИ С.Б..

В исковата и уточняващата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 16.02.2009 г. по гр.д. № 43590/2008 г. на СРС в полза на ответника, въз 1 основа на който е образувано изп.д. № 3719/2023 г. на ЧСИ С.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. Твърди се, че след 2015 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което ищците не дължат принудително изпълнение на вземанията, тъй като са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника му адв. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който признава исковете и заявява, че вземанията са погасени по давност. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за производството по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С молба по хода на делото, приложена на л. 42-44, ищецът поддържа исковете и изразява становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски за производството.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Следователно искане за постановяване на решение при признание на иска може да направи ищецът, а не ответникът. В случая ищецът не е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание, поради което съдът е длъжен да постанови решението си съобразно събраните по делото доказателства.

От постъпилия препис на изп.д. № 1020/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че е образувано по молба от 23.03.2009 г. на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД за вземанията по изпълнителен лист от 16.02.2009 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение от 16.02.2009 г. по ч. гр.д. № 43590/2008 г. на Софийски районен съд, с която е отправено искане за прилагане на определени изпълнителни способи.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение 2

/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. По делото не се спори, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което съдът приема, че приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г., приложимо към момента на образуване на № 1020/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед изложеното, с образуване на изп. д. № 1020/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б. въз основа на молбата от 23.03.2009 г., съдържаща искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ /насочване ан изпълнението срещу вземанията на длъжника за трудово възнаграждение/, погасителната давност за е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

На 24.03.2009 г. са изпратени запорни съобщения от съдебния изпълнител за налагане на запор върху сметките на длъжниците. Със споразумения от 08.05.2010 г. и 08.09.2010 г. длъжниците са признали задълженията по изпълнителния лист. На 19.08.2011 г. и 25.02.2012 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да го прогласи в постановление, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти. В случая поради бездействие на кредитора изп. д. № 1020/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б. е прекратено с изтичане на две години от извършеното на 25.02.2012 г. изпълнително действие и новата давност е започнала да тече, считано от 26.02.2014 г.

Съгласно т. 3 от Тълк. решение № 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

Съобразно постановките на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и 3 когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С оглед постановките на посочените тълкувателни актове, независимо от настъпилата перемпция погасителната давност е прекъсната н а 05.05.2016 г. с молбата на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с която е отправил искане до съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател в производството в качеството на частен правоприемнник на „Обединена българска банка“ АД и му е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ, на 11.10.2016 г. с изпращането на запорни съобщения до „***“ ЕООД и „***“ ЕООД за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника В. Д. Д.; на 01.09.2017 г. с молбата на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с искане до съдебния изпълнител да извърши опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на домашния му адрес, и да наложи запор върху банковите му сметки; с молбата от 20.03.2020 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД, с която е отправил искане до съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател на основание договор за цесия и му е възложил правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Посочните молби на частния правоприемник на първоначалния взискател на основание договор за цесия прекъсват давността, тъй като в тях е обективирано искане за определен начин на изпълнение /посочен конкретен изпълнителен способ/ или има възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл Решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. №770 по описа за 2022 г. на ВКС/ . Последното прекъсващо давността действие е подаването на молбата от 29.08.2023 г. на „С.Г.Груп“ ООД, с която е отправено искане до съдебния изпълнител след извършване на посочените справки да бъде наложен запор върху банковите сметки и вземания на длъжниците и възбрана върху притежаваните недвижими имоти.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че към момента на образуване на изп.д. № 3719/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б. /изпратено на 16.11.2023 г. за продължаване на изпълнителните действия/, погасителната давност за вземанията не е изтекла.

По изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

4

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът не е направил искане за присъждне на разноски, поради което такива не следва да се присъждат на никоя от страните.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Д. Д., ЕГН **********, срещу С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 4, ет. 6, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 12 140,25 лв. – главница, сумата 597,26 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f99da27-f2f7-45c7-83e8-325cc5af4fda