Определение № 1531 от 19.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1531 гр. Велико Търново, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Христо Томов

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100501030 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№22868/11.11.2024г. от страна на Kирил Гeoргиев Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Елена ул. против Определение№2481/08.11.2024г., с което е прекратено производството по гр.дело№3204/2024г. на ВТРС и е върната исковата молба на Kирил Гeoргиев Т., на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Счита обжалваното определение, с което се връща исковата молба поради неотстраняване на нередовностите, съгласно дадените указания за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който са довели до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало - арг.чл.7 ал.1 от ГПК, съгл. Тълк.решение от 15.01.2019г. по тълк.дело№6/2017г. - ОСГТК на ВКС, според което инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуално-правна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания.

Това означавало, че трябвало ясно да изясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства, да се обоснове ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, така и относно неговата законосъобразност. Моли да бъде отменено определението и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по производството, като се дадат указания, че размерът на дължимата ДТ е в размер на 10.00лв., която жалбоподателят изразява готовност на внесе.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело№3204/2024г. на ВТРС е образувано по искова молба с вх.

№20560/14.10.2024г. на K Г Т. против Прокуратурата на Р.България за сумата 5300.00лв., 1 представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, който са последица от незаконосъобразната дейност на Прокуратурата на Р.България в производството по прок.преписка№6800/2023г. на

ВТРП, ведно със законната лихва върху претенцията от завеждането и, като е посочено основание от ищеца „чл.49 ввр. чл.52 и чл.51 от ЗЗД“. Твърденията са за подаден от Т. сигнал за извършване на проверка до реда на чл.145 от ЗСВ до ВТОП, за което е образувана проверка по разпореждане на разпределения по делото прокурор по прок.преписка№6800/2023г. на ВТРП, като същата е приключила с Постановление от 03.01.2023г. по прок.преписка№6800/2023г. на ВТРП, с което се отказва образуването на досъдебно производство, като същата към момента била архивирана. Навежда твърдения, че в резултат на незаконосъобразната дейност на Прокуратурата на Р.България по прок.преписка№6800/2023г. на ВТРП е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече съм загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните си права и същите били в пряка последица. Поради това, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното му отношение към това противоправно поведение. Съгласно чл.7 от Конституцията на Р.България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не можело да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ, отговорността за вреди на държавните органи(вкл. съд, следствени органи и прокуратура) се реализирала по реда на ЗЗД.

С Разпореждане№5091/15.10.2024г. по гр.дело№1818/2024г. ВТРС е счел, че в исковата молба не било посочено какви незаконосъобразни действия е извършил представителят на прокуратурата при разглеждане и решаване на процесната преписка и по какъв начин те са се отразили неблагоприятно на правната сфера на ищеца, а също не бил приложен документ за внасяне на ДТ за предявения иск в размер на 212.00лв. По този начин съдът е указал на ищеца Т. в едноседмичен срок от съобщението: -да представи изложение с препис за ответната страна, в което да посочи какви незаконосъобразни действия е извършил представителят на прокуратурата при разглеждане и решаване на процесната преписка и по какъв начин те са се отразили неблагоприятно на правната му сфера; -да внесе ДТ в размер на 212.00лв. по сметка на ВТРС, като представи документ за това, в т.ч. и последиците от неизпълнение на разпореждането в указания срок.

Първоинстанционният съд е констатирал, че съобщението за отстраняване на нередовностите на исковата молба е редовно връчено на ищеца Т. на 30.10.2024г. като в определения срок по чл.129 ал.2 от ГПК констатираните нередовности не са били отстранени, като по реда на чл.129 ал.3 от ГПК с Определение№2481/08.11.2024г. е върнал искова молба на К. Г. Т. и е прекратил производството по гр.дело№3204/2024г. на ВТРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

2

От наведените в исковата молба фактически твърдения се установява, че е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди(душевни болки и страдания и най-вече съм загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните права) във връзка с незаконосъобразната дейност на Прокуратурата на Р.България по прок.преписка№6800/2023г. на ВТРП за това, че не са предприети действия по образуване на досъдебно производство във връзка с подаден сигнал.

Самата прок.преписка№6800/2023г. на ВТРП е образувана по постъпили материали с вх.№36600023107/2023г. по описа на ОД на МВР гр.В.Търново, по повод подаден сигнал от адв.К. Г. Т., за това, че във ВТАК е постъпил сигнал срещу него от служител на РС-Елена, като оспорва авторството на с и г н а л а . Не е спорно, че във връзка с този сигнал е постановен окончателен отказ на прокуратурата да образува наказателно производство - Постановление от 03.01.2023г. по прок.преписка№6800/2023г. на ВТРП, с което се отказва образуването на досъдебно производство.

Искът за обезщетяване на вреди, причинени от незак оносъобразни действия на прокурори(в случая) при изпълнение на възложените им служебни функции, изразяващи се в незаконосъобразни действия или бездействия би бил недопустим според чл.132 ал.1 от Конституцията на Р.България. Такъв иск, обаче е винаги допустим срещу държавата, представлявана от съответния държавен орган. Държавата отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ввр. чл.45 от ЗЗД. Изложените от ищеца фактически твърдения за ангажиране отговорността на ответника Прокуратура на Р.България не попадат в обхвата на чл.2, чл.2б и чл.2в от ЗОДОВ(за репариране на претърпени вреди от: -незаконно задържане или незаконно обвинение по чл.2 ал.1 ЗОДОВ; -нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС; -несъответствие на предприети по отношение на ищеца действията на прокурора с конкретни норми на общностното право, което да обуслови извод за достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз), поради което следва да се приеме, че претенцията е по общия ред.

По този начин, правната квалификация на предявения иск е по чл.49 ввр. чл.45 ввр. чл.52 от ЗЗД. Следва приложимост на общите правила за редовност на исковата молба по ГПК, изключваща особените такива по ЗОДОВ – чл.9а от ЗОДОВ и чл.10 от ЗОДОВ.

Изложението на ищеца в исковата молба действително е доста лаконично и неподредено(в частта относно фактите и обстоятелствата във връзка с осъществените незаконосъобразни действия при разглеждане и решаване на процесната преписка), но от същото става ясно и могат да се обобщят изложените съображения и искания на К. Г. Т. и да се определи предмета на претенцията.

Въпрос по същество е дали конкретно посочените действия/бездействия на ответника представляват незаконосъобразната дейност, дали са настъпили вреди и налице ли е връзка с твърдяното бездействие. Относно тези обстоятелства страните излагат твърдения и доводи, но те не съставляват условие за редовност на исковата молба.

В тази връзка дължимата за производството ДТ се определя по реда на чл.1 от Тарифата за ДТССГПК 4% от цената на иска, но не по-малко от 50.00лв., а не на основание чл.2а от Тарифата за ДТССГПК в предварително установен прост размер, независимо от цената на иска и в случай на предявени искове по ЗОДОВ. След като претенцията е заявена за сумата 5300.00лв., 3 представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, първоинстанционният съд правилно е указал на ищеца да внесе сумата 212.00лв., представляваща ДТ в производството и представи по делото надлежно доказателство, удостоверяващо този факт. Бездействието на ищеца в рамките на определения му срок да внесе дължимия размер на ДТ, води до проявяване на санкционната последица на чл.129 ал.3 от ГПК.

Съдът изпълнява задължението си по чл.7 от ГПК за съдействие на страните и в съответствие и при съобразяване на другите общи принципи, каквито са принципа на равенство на страните по чл.9 от ГПК, на диспозитивно и на състезателно начало - съответно по чл.8 от ГПК и по чл.6 от ГПК. Към момента на постановяване на обжалваното определение на ВТРС и към настоящия момент не са отстранени всички констатирани нередовности и е изтекъл срокът, даден от съда. Следователно е налице хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено. До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, на основание чл.278 ал.4 ввр. чл.272 от ГПК, ведно със законните последици. Определението подлежи на обжалване по аргумент от чл.274 ал.3 т.1 ввр. чл.280 ал.3 от ГПК.

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение№2481/08.11.2024г. на ВТРС, с което е върната исковата молба на K Г Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Елена на основание чл.129 ал.3 от ГПК и е прекратено производството по гр.дело№3204/2024г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4