Определение № 3353 от 01.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 01.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002103480 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 76/28.04.2023 г., поправено с решение № 69 от 22.03.2024 г., постановени по в. гр. д. № 68/2023 г. на Окръжен съд - Габрово, като краен резултат Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. П. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 5 500 лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 248а, ал 2 във вр. с ал. 1 от НК, повдигнато й по ДП №90/2018 г. на ОСлО при ОП Габрово, производството по което е приключило с оправдателно решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът на В. П. Б. е бил отхвърлен за разликата над 5 500 лв до пълната претендирана сума от 20 000 лв.

Подадена е касационна жалба от В. П. Б., чрез адв. Н. М., с която въззивното решение е обжалвано в отхвърлителната част. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – нарушение по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението към касационната жалба касаторът е поставил следните въпроси във връзка с основаниeто по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК: 1/. Как следва да се прилага общественият критерий, включително и обществено-икономическият стандарт за живот в страната, за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето от съда на размер на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ? 2/. Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретно и да отчете всички относими факти и обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и 1 незаконните мерки за процесуална принуда, обуславящи неимуществени вреди, както и да изложи мотиви, за всяко от тях по отделно, относно значението им за определяне размера на обезщетението за тези вреди? По първите два въпроса касаторът сочи противоречие с т. II. от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС и т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие със задължителната практика на ВКС /решение № 40/13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, III ГО; решение № 73/24.06.2020 г. по гр. д. № 4400/2019 г. на ВКС, III ГО; решение № 146/07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г. на ВКС, IV ГО; решение № 158/17.01.2019 г. по гр. д. №299/2018 г. на ВКС, III ГО; решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III ГО; 3/. Кои са критериите за оценка на икономическата конюнктура в страната, които съдът следва да вземе предвид при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди в производството по ЗОДОВ в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от същия закон? Според касатора поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Касаторът счита още, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на РБ, не е подала писмен отговор.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, Окръжен съд - Габрово е приел, че на 22.01.2019 г. В. Б. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК. Наложена ѝ е била мярка за неотклонение подписка. На 14.02.2019 г. е било извършено ново привличане на В. Б. като обвиняема за престъпление по чл. 248а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Окръжна прокуратура – Габрово е внесла постановление в ОС – Габрово, с което е направила предложение за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за следното извършено деяние: за да получи парични средства от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и от Европейски фонд за развитие на селските райони, както и от бюджета на РБ, на 19.06.2017 г. В. П. Б. е представила неверни сведения в подадено от нея заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2017 г. В заявлението тя е посочила, че към датата на подаване на заявлението всички парцели са отговоряли на изискванията за подпомагане. В действителност, обаче, част от заявените парцели, намиращи се в [населено място], [община] , не са били поддържани и не са отговаряли на нормативните изискванията, определени в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, Наредба № 6 от 24.02.2015 г., както и Заповед № РД 09-616 от 21.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните. По образуваното АНД № 39/2019 г. по описа на ОС – Габрово е било постановено решение № 1/10.01.2020 г., с което ищцата е била изцяло оправдана по повдигнатото обвинение.

2

Решението на ОС – Габрово е било потвърдено с решение № 100136/20.07.2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВАНД № 153/2020 г. и е влязло в законна сила на 20.07.2020 г. В. П. Б. е предявила иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева, причинени от незаконно воденото срещу нея наказателно производство.

Районен съд – Трявна е уважил частично иска и е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на ищцата 5 500 лв обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни единствено по отношение на размера на обезщетението.

За установяване на настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с повдигнатото ѝ незаконно обвинение са събрани гласни доказателства. Въз основа на показанията на свидетелките П. Д. - сестра на ищцата, и Д. Ж.

– дъщеря на ищцата, въззивният съд е приел, че В. П. Б. е преживяла негативни изживявания, съпроводени със силен стрес вследствие на повдигнатото срещу нея обвинение. Отчел е напредналата възраст, на която е била ищцата, когато е била привлечена като обвиняема – 69 г., както и обстоятелството, че не е била осъждана. Приел е, че В. Б. е изпитвала стрес и притеснение от наказателното производство, водено срещу нея, срамувала се е от това, че е била обвиняема и подсъдима. Негативно ѝ се е отразявало всяко едно от явяванията ѝ в наказателното производство – както на досъдебна, така и в съдебна фаза.

Ищцата е страдала от исхемична болест, а негативните преживявания, свързани с обвинението, са довели до изострени стресови реакции. От друга страна, съдът е приел, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а наказателното производство срещу В. Б. е приключило в разумен срок – за година и шест месеца в досъдебна и съдебна фаза на две инстанции. В досъдебното производство ишцата се е явила два пъти в качеството си на обвиняема, а интензивността на процесуалноследствените действия е била нормална. Съдебното производство пък е било образувано като административно-наказателно, с искане за налагане на административно наказание, а ищцата е била оправдана още в първата инстанция. Въззивният съд не е установил наказателното производство да е оставило траен негативен отпечатък върху психиката или физическото здраве на В. Б.. Процесът срещу нея не е бил разгласен публично и не е станал известен на лица извън семейството, а тя е била оправдана още в първа инстнция, затова съдът е приел, че не се установява негативно обществено отношение към ищцата, нито че обвинението е повлияло на отношенията ѝ с близките. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането – 2020 г., въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди 5 500 лв. и е уважил исковата претенция до тази сума. В останалата част до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че претенцията е неоснователна и е потвърдил отхвърлителното решение.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав намира следното по касационната жалба на В. П. Б.:

Първият въпрос, който касаторът е поставил в изложението, се отнася до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно 3 разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които се вземат предвид, включително и относно конкретната икономическа обстановка в обществото. Същият е обуславящ, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително и цитираната в изложението. В константната практика на ВКС се приема, че съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Обезщетението се определя по вътрешно убеждение от съда, а справедливостта, като критерий за определянето му, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Именно това разбиране е възприето в обжалваното решение. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и трайната съдебна практика, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждащото действие. Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда, а по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се извършва преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства за всеки отделен случай – характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му обявяване, продължителността на наказателното производство, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. В случая, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства – вида и тежестта на престъплението, взетата мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство в двете му фази, как всички тези обстоятелства са се отразили върху психиката на ищцата и здравословното ѝ състояние. Въззивният съд е отчел и други обстоятелства, които са били от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение – възрастта на ищцата, чистото ѝ съдебно минало, липсата на трайно негативно отражение върху здравословното състояние на ищцата както и това, че процесът не е бил публично разгласен и ищцата не е пострадала от накърняване на авторитета и доброто си име над обичайното в такива случаи.

Вторият въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото във връзка с определяне на справедливо обезщетение е намерил своето разрешение в трайната практика на ВКС, включително и цитирана от касатора, според която съдът при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правнорелевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, а също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки – обсъдил е в мотивите на решението си в пълнота събраните 4 писмени и гласни доказателства, както и възраженията и доводите на страните, и въз основа на комплексната им оценка е обосновал извода си за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Също така въззивният съд не е изброил само обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението по критерия за справедливост, както и кои са получените увреждания от ищеца, същите са подробно преценени и анализирани в тяхното конкретно проявление.