Решение № 3152 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110207374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от И. П. Я., с ЕГН: ********** с адрес: ххх срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8471530 издаден от СДВР с който е било установено, че на 01.12.2023г. в 12:31ч. в град София, по бул.ххх до блок ххх, с посока от ул.,хххх към Околовръстен път, при въведено ограничение в населено място от 50 км/ч. по силата на закона, управлявал лек автомобил ххх с рег.№ хххх с установена скорост 64 км/ч., превишавайки с 14 км/ч. максимално допустимата скорост.

Деянието било извършено повторно, след като деецът е бил наказан с влязъл в сила Електронен Фиш Серия К/5376277 на 30.03.2023г. и заснето с АТСС MD1192, за което било наложено административно наказание глоба 100.00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си наказаното лице оспорва електронния фиш с оплакването, че същият е бил издаден в нарушение на процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Я., редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.12.2023г. в 12:31ч. в град София, по бул.ххх до блок ххх, с посока от ул.,хххх към Околовръстен път, при въведено ограничение в населено място от 50 км/ч. по силата на закона, управлявал лек автомобил ххх с рег.№ хххх с установена скорост 64 км/ч., превишавайки с 14 км/ч. максимално допустимата скорост. Деянието било извършено повторно, след като деецът е бил наказан с влязъл в сила Електронен Фиш Серия К/5376277 на 30.03.2023г. и заснето с АТСС MD1192.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за 2 човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 018 – СГ – ИСИС/14.03.2023г. от Български институт по метрология, както и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия лек автомобил е бил И. П. Я..

Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие.

Налице е наличието на квалифициращия признак на повторно извършено нарушение по смисъла на &6 т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Видно от обжалвания електронен фиш, както и от справката за нарушител/водач и приложеното копие от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или 3 система Серия К № 5376277 на СДВР е, че жалбоподателят И. П. Я. е бил санкциониран за същото административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като актът е бил влязъл в законна сила на 20.03.2023г. Поради тази причина и сегашното деяние попада в хипотезата на ,,повторно“ извършено, тъй като касае същото нарушение, извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходния електронен фиш.

От субективна страна административното нарушение и извършено по непредпазливост.

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч., регламентирана по силата на закона, с 14 км/ч., което попада в хипотезата на чл.182, ал.4 във вр. ал.1 т.2 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч. се налага наказание глоба 100.00 лева.

Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не подлежат на последваща редукция.

Съдът не оплакването в жалбата, че е налице неяснота, относно мястото на извършеното нарушение и липса на яснота коя точно разпоредба на повторността е била нарушена. Както беше посочено по – горе в мотивите на настоящото решение съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа необходимите реквизити, утвърдени по образец, като при извършено служебна проверка не се констатират посочените неточности. Мястото на заснемане движението на МПС е коректно отразено – бул.ххх до блок ххх с конкретна посока на движение като също така е отразен и влезлия в сила акт, обуславящ наличието на повторно извършено нарушение. Въз основа на писмените доказателства се доказва кога и за какво нарушение е бил постановен и влязъл в сила Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5376277 на СДВР, което обуславя повторността, а цифрово изписаната норма, която подвежда под отговорност жалбоподателя, също фигурира като отразена в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Следователно административно наказващият орган е изпълнен минималните изисквания на закона, които да посочат времето, мястото и начина на извършване на деянието. на

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране административно – наказателна отговорност е бил издаден 4 законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото жалбоподателят И. П. Я. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 80.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8471530 на СДВР, с който на И. П. Я., с ЕГН: ********** с адрес: ххх е наложено наказание глоба 100.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА И. П. Я., с ЕГН:

********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 80.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5