Решение № 266 от 12.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Русе, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200016 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, *****, чрез адв. М. М. М. от АК – София, със съдебен адрес гр. София, ул.

„Опълченска“ № 100, вх. „Б“, ет. 2, ап. 19, против Наказателно постановление № 25-1085-003804/04.12.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че фактическата обстановка не е отразена коректно в АУАН и НП, като са изпуснати обстоятелства и факти от значение за изключване на неговата отговорност. Твърди, че не следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, доколкото извършената от него маневра е била продиктувана от неправомерното поведение на друг участник в движението – насрещно движещ се автомобил, предприел изпреварване в неговата лента, като жалбоподателят се е опитал да избегне челен сблъсък с него. Не било 1 уточнено с какви параметри на скорост, ширина на пътно платно, пътна настилка и интензивност на трафика жалбоподателят е следвало да се съобрази, но били цитирани в нарушението като обстоятелства, които той не бил взел предвид. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление като претендира и разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. се явява лично и поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 22.12.2025 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 15.12.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 25-1085-003804/04.12.2025 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено против Д. Р.

Р. за това, че на 24.11.2025 г., в 22,50 ч., в общ. Русе, на път I-5 (Русе – Велико Търново), в района на км 21+200 в посока гр. Русе, управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, собственост на Р. М., като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението, ширината на платното за движение, както и останалите участници в движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което напуснал платното за движение вдясно по посоката си на движение, навлязъл и се блъснал в храстовидна растителност в близост до платното за движение, причинявайки ПТП с материални щети по управлявания от него автомобил.

От разпита на свидетелите и приложените по делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 24.11.2025 г., около 22,50 ч., жалб. Р. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***** по път I - 5 (Русе-Велико Търново), като се движел в посока от гр. Бяла до гр. Русе. До него, на предната пасажерска 2 седалка, се намирал св. С. Р. Т. – негов колега. Двамата се прибирали от служебен ангажимент. В същото време, движейки се по същия път, но в обратната посока, Д. Т. Ф. - Ш. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *****. Двата автомобила се движели един срещу друг, като в района на т.н. „Индийски колиби“ Д. Ф. решил да предприеме изпреварване на неустановен по делото товарен автомобил – влекач, с прикачено към него полуремарке. За целта той преминал от дясната лента по посока на движението си в лявата лента и започнал да го изпреварва. Заради тъмнината не съобразил, че релефът на пътя е хълмист, и след като започнал изпреварването всъщност видял, че извивката на пътя е прикривала видимостта на лентата за насрещно движение и след като навлязъл в праволинеен участък докато изпреварвал товарната композиция забелязал движещ се срещу него лек автомобил, който всъщност бил управляваният от жалбоподателя Р. „Опел Зафира“. Осъзнавайки, че има опасност да се удари челно в автомобила на жалбоподателя, защото няма да може да приключи изпреварването навреме, Д. Ф. започнал рязко да намалява скоростта на своя автомобил и да извива волана леко надясно, за да се прибере в своята пътна лента. Въпреки това загубил контрол, отклонил се вдясно и се ударил в лявата страна на полуремаркето на товарния автомобил, а след това се отклонил наляво, напуснал платното за движение вляво по посоката си на движение и се установил в храстовидна растителност извън пътя. През това време жалб. Р. също забелязал, че в неговата пътна лента срещу него се движи друго ППС – автомобилът на Ф. - Ш., и считайки, че няма да успее да избегне челен сблъсък с другото превозно средство, задействал спирачната уредба и напуснал платното за движение надясно по посоката си за движение, където преустановил движението си, удряйки се в храстовидна растителност, като вследствие на неравния терен и излизането му от платното за движение се откачила част от предната броня на управлявания от него лек автомобил. Така автомобилът на жалб. Р. и този на Ф. - Ш. се озовали един срещу друг, тъй като напуснали платното за движение от една и съща страна на пътя.

Неустановеният по делото влекач с прекачено към него полуремарке не преустановил движението си и продължил в посока гр. Бяла. На мястото на произшествието били изпратени два полицейски екипа – един на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе в състав свидетелите Г. Н. П. и Т. Ц. Ц., и втори на РУ – Две могили при ОД МВР – Русе, в състава на който бил св. В.

3

Б. Б..

Тази фактическа обстановка съдът изгради въз основа на свидетелските показания, писмените доказателства и веществените доказателства – фотоснимки, на които е изобразено излязлото извън платното за движение МПС „Опел Зафира“, управлявано от жалбоподателя. Принципно фактическата обстановка като цяло не се оспорва от жалбоподателя и механизмът на настъпване на двете ПТП е изяснен. Единствено, но имащо посъществено значение към предмета на делото, е от коя страна извън платното за движение са се намирали автомобилите на жалбоподателя и на Ф. - Ш.. От доказателствата по делото съдът установи, че и двата автомобила са напуснали платното за движение от една и съща страна, която за автомобила на Ф. - Ш. е била вляво по посоката му за движение, а за жалб. Р. – вдясно по посоката му за движение. Установява се, че двата автомобила също така са били разположени един срещу друг, когато са били установени от полицейските служители при обслужване на ПТП, без да е имало предварителен контакт или сблъсък между тях. По отношение това обстоятелство единствено показанията на св. П. не кореспондират изцяло с тази фактическа обстановка, който заявява, че не знае от коя страна на пътя извън платното за движение се е намирал автомобила на Ф. - Ш., но същият бил на около 20-30 м след автомобила на жалбоподателя в посока гр. Бяла, т.е. двата автомобила не са били един срещу друг. Това, че автомобилът на жалбоподателя и автомобилът на Ф. - Ш. са се намирали един срещу друг от една и съща страна извън платното за движение, се потвърждава от показанията на актосъставителя, на св. Б. и на св. Т., поради което съдът не цени показанията на св. П. в тази им част.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му 4 отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

За да бъде налице съставът на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, водач, управляващ ППС, следва да не съобрази скоростта си с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като при възникване на опасност за движението водачът следва да намали скоростта и при необходимост да спре, като не извършва маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

Безспорно и еднопосочно се установява от всички доказателствени източници по делото, че жалб. Р. е притежавал качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ЗДвП, защото е управлявал лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****. По отношение това дали е извършил нарушение на текста на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на първо място трябва да се изключат другите възможни нарушения. Не е доказано жалб. Р. да е управлявал своя автомобил със скорост над разрешената такава – самият той в обясненията си допуска да се е движил с около 70-80 км/ч и наказващият орган не е ангажирал други доказателства.

По отношение евентуалната загуба на контрол по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – очевидно тя не е налице, доколкото извършената маневра от жалбоподателя с цел напускане платното за движение е била съвсем контролирана при излизането и целенасочена. Докато в АУАН са описани оптимални за движение на МПС атмосферни условия – ясно време, макар и в тъмната част на денонощието, и суха пътна настилка, съдът обаче намира, че водачът не е съобразил управлението си с интензивността на движението и с релефа на местността. Следва да се отбележи, че под „интензивност на движението“ следва да се разбира поведението на останалите участници в движението. В конкретния случай този фактор се обуславя изключително от поведението на Ф. - Ш. – участникът в движението, който със своя автомобил е навлязъл в лентата за движение срещу жалбоподателя. Неговото навлизане представлява опасност за движението, но съдът намира, че макар и внезапно и неочаквано, възникването на опасността за движението за автомобила на 5 жалбоподателя е станало извън опасната зона за спиране. На първо място, съдът не счита за достоверни обясненията на жалбоподателя, че когато е забелязал автомобила на Ф. - Ш. разстоянието между двата автомобила е било около 30-40 м. При това положение, ако жалбоподателят действително се бе движил с 70 км/ч, само за една секунда би изминал към 19 м, т.е. реално би скъсил дистанцията наполовина и това е отделно и независимо от скоростта на движение на насрещния автомобил, който също се приближава и то найвероятно с по-висока скорост, щом е предприел изпреварване на друго МПС.

При това положение ударът между двете МПС би настъпил още на третата секунда, а жалбоподателят твърди, че след 3-4 секунди взел решение да излезе от пътя, което станало два метра преди да се ударят. Ако това действително беше така, то двата автомобила нямаше да застанат един срещу друг извън платното за движение, като по думи на св. Т. – около 9-10 м, а според актосъставителя – 5 м. Каквото и да е било разстоянието, очевидно че ако действието се беше развило така, както го описва жалбоподателят, то дори и при внезапна маневра в последния момент би настъпил челен удар между двете МПС, защото и двете напускат платното за движение, насочвайки се към една и съща граница на платното за движение, която се явява дясната за жалбоподателя, движещ се в посока гр. Русе, и лява за Ф. - Ш., движещ се в посока гр. Бяла. На следващо място между двата автомобила, при установяването им в покой, очевидно е имало дистанция – двата не са се разминали, това е показателно, че ако бяха останали на пътя и двамата водачи бяха предприели само аварийно спиране, без да излизат от платното за движение, са могли да спрат един срещу друг. Излизайки извън платното за движение и спускайки се по склон – видно от снимките платното за движение е на по-високо ниво от мястото, където е заварен автомобилът на жалбоподателя, както и неравният терен - с тревни площи и пръст, създават условия за удължаване на спирачния път поради инерционните сили на спускащ се по наклон автомобил и намаленото сцепление на автомобилните гуми, поради по-високият им коефициент на сцепление върху сух асфалт, и по-ниският такъв на пръст, тревна площ и други. Така жалб. Р. не е съобразил скоростта си и с релефа на местността, защото е излизайки от платното за движение се е спуснал по надолнище с неравен терен, което е довело до щети по неговия автомобил, изразяващи се най-малко в откачане на част от предната му броня. Той не се е съобразил и с друго свое задължение, въведено чрез 6 изменение в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП от 07.09.2025 г., а именно да не извършва маневри, с които може да се застраши живота и здравето на лица или да доведат до причиняване на значителни материални вреди. Не е задължително такива последици да са настъпили, а конкретната маневра да е била обективно годна да ги предизвика. Всяко излизане извън пътя и то в тъмна обстановка крие такъв риск. В настоящия случай не би могло да се приеме, че жалб. Р. е извършвал възприетата по смисъла на Тълкувателно решение № 90/1982 г.на ОСНК на ВС „спасителна маневра“. За да е налице такава, са необходими следните условия: спасителната маневра се извърши при внезапно възникнала опасност от неправомерно поведение на други участници в движението, водача или природни сили, да е правомерна когато се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора, опасността да е внезапна и да не може да бъде предотвратена по друг начин и задължително трябва да бъде в опасната зона. Действително възникналата опасност е внезапната поява на автомобила на Ф. - Ш. в платното за движение на жалбоподателя, което, доколкото той е предприел изпреварване при ограничена видимост, е неправомерно поведение, при извършването на маневрата са били причинени само материални щети, но, предвид оставеното разстояние между автомобилите, когато са излезли извън платното за движение и са преустановили движението си, опасността не е настъпила в опасната зона за спиране и е била предотвратима и със спирането в рамките на платното за движение. При това положение съдът намира, че произшествието с автомобила на жалбоподателя е било предотвратимо и без предприетата от него маневра, тъй като последната представлява допълнителен риск, излагащ на опасност както водача, така и пътуващото с него лице. Тя не е била абсолютно необходима за предотвратяване на транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил на Ф. - Ш., а жалб. Р. е взел неправилно решението да излезе извън пътя, което се дължи на несъобразяване с интензивността на движението – което го е мотивирало да излезе извън платното за движение, и с релефа на местността – защото, излизайки от платното за движение, именно неравният терен и склонът, по който се е спуснал, е довело настъпването на материални щети за управлявания от него автомобил и реалното реализиране на ПТП. Тези две условия са в причинно следствена връзка с настъпилото деяние, защото ако жалбоподателят би избрал да спре на платното за движение, вместо да го напуска и да увреди по 7 този начин управлявания от него лек автомобил. Жалбоподателят, съгласно чл.