Определение № 5656 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5656 гр. Варна, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502506 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. И., чрез адв. Д. П., срещу Определение № 11642/15.10.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата ѝ за изменение в частта за разноските на Решение № 2845/26.07.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на ВРС, на осн. чл. 248 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че определеният от съда режим на лични отношения на ищцата с детето Михаел не е изцяло съобразен с описания в петитума на исковата молба, поради което разноските следва да останат за страните, така както са направени. Позовава се на ТР 3/27.06.2024 на ВКС по т. д. 3/2023г. на ОСГК. Моли за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК.

В срока по чл. 275, ал. 2 ГПК насрещната страна В. Б. оспорва жалбата, счита обжалваното определение за правилно и настоява жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски за настоящото частно производство.

Контролиращата страна ДСП – Варна не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от В. В. Б., срещу С. Г. И. иск с правно основание чл. 128 СК да бъде определен режим на лични 1 отношения на ищцата, в качеството ѝ на баба на детето Михаел Бориславов Бахнев, роден на 12.11.2013г.

С Решение № 2845/26.07.2024г., постановено по гр. дело № 12099/2023г. по описа на ВРС е определен режим на личен контакт на бабата В. В. Б. с детето Михаел Бориславов Бахнев, като ѝ се дава възможност да вижда и взема детето при себе си, както следва:

- първите шест месеца от влизане в сила на решението всяка първа неделя от месеца за времето от 10.00ч. до 13.00ч., като срещите се осъществяват в сградата на ДСП, отдел Закрила на детето Варна, по местоживеенето на детето и в присъствието на социален работник;

- след изтичане на този период от шест месеца и в продължение на една година - всяка първа неделя от месеца от 10.00ч. до 16.00ч.;

- след изтичане на периода от една година - всяка първа седмица от месеца от 10.00ч. на съботния ден до 10.00ч. на неделния ден с преспиване, като бабата се задължава да взема и връща детето от и до дома на майката, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

- в период година и половина след влизане в сила на решението бабата следва да може да взема и вижда детето и всяка година на втория ден от Коледните празници – на 26.12. от 10,00ч. до 10,00ч. на 27.12. с преспиване.

Съдът е разпоредил и на двете страни да оказват нужното съдействие на служителите на ДСП – Варна, отдел „Закрила на детето“ с оглед изпълнение на горепосочения режим на лични отношения.

С решението си съдът е осъдил С. Г. И. да заплати на В. В. Б. сумата от 1 055лв., представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Недоволна от решението в частта за разноските, С. Г. И., чрез процесуален представител, е подала молба от 21.08.2024г., с която е поискала изменение на постановеното решение в частта му за разноските като разноските останат в тежест на страните, така както са направени.

В срока по чл. 248 ГПК насрещната и контролиращата страни, не изразяват становище.

С Определение № 11642/15.10.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на ВРС, XIX състав, молбата от 21.08.2024г. на С. И. е оставена без уважение по съображения, че исковата молба е изцяло уважена и разноските следва да се възложат в тежест на насрещната страна. Това определение е предмет на въззивна проверка.

В мотивите на ТР 3/27.06.2024 на ВКС по т. д. 3/2023г. на ОСГК се посочва, че принципно уредбата на личните отношения на близки (баба и дядо) с деца трябва да бъде постигната по общата воля на страните в правоотношението. Невъзможността да се постигне такова споразумение е предпоставка заинтересованият да отнесе въпроса към съда, с цел разрешаване на спора за начина на упражняване на правата, предизвикан при това от поведението и на двете страни, но без да е налице спор за самото 2 съществуване на субективното право. Освен че посоченото производство е насочено към настъпването на обща промяна в отношенията между страните, като съдът създава новото правно положение, според своята преценка за найцелесъобразното развитие на правоотношението, е налице и още една специфична особеност, с оглед на която разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат само съответно – водещ в това производство е принципът за защита на най-добрия интерес на детето, което формално не е страна в производството. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и близките на детето, като внася яснота в отношенията и на двамата, а не само на единия от тях. Не са редки случаите, в които съобразявайки интересите на детето и търсейки баланс и възможно найцелесъобразното администриране на гражданските отношения, съдът споделя частично доводите както на едната, така и на другата страна без при това да е длъжен да вземе предвид признанието на искането от страна на ответника (ако има такова). Когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила. Необходимо е да се отчита обаче, че съдът може да бъде неправомерно сезиран с искане за съдействие (т. е. спорът е неоснователно предизвикан), че непостигането на извънсъдебно споразумение може да се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на една от страните, респ. крайният изход на производството да е изцяло обусловен от подобно недобросъвестно поведение или да са налице предпоставките за цялостното потвърждаване на правното твърдение на една от страните. В тези случаи отговорността за разноски се подчинява изцяло на предвидените в чл.

78 ГПК правила. В производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение, само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните. Когато се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на молителя, в полза на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски. А когато в производството се установи, че непостигането на извънсъдебно споразумение се дължи изцяло на поведението на ответника или настъпят обстоятелства по причина негово недобросъвестно поведение, които имат за последица прекратяване на производството, разноски следва да бъдат присъдени в полза на молителя.

В настоящия случай от данните по делото се установява невъзможност за извънсъдебно споразумение за режима на лични отношения на бабата В. В.

Б. с нейния внук Михаел Бориславов Бахнев, което е мотивирало ищцата да предяви иска за лични отношения с близък. Тази невъзможност се дължи и на двете страни, доколкото няма категорични данни да е вследствие на 3 недобросъвестното поведение на една от страните по делото. В този смисъл, дали насрещната страна е дала повод или не за образуване на делото не се преценява от съда, когато определя, чия следва да е отговорността за разноски, доколкото сезирането на съда е условие за упражняване на това субективно право на ищцата. От своя страна, майката на детето С. Г. И. не оспорва съществуването на самото право бабата да има лични отношения със своето внуче. В о. с. з., проведено на 14.02.2024г. майката е заявила, че не тя спира детето да ходи при баба си, а то самото не иска по собствено желание да ходи при нея. Вещото лице Р. на свой ред заявява при изслушването си, че няма данни от страна на детето да има забрана от страна на майка му да посещава баба си. В хода на устните състезания процесуалният представител на майката С. И. заявява, че тя никога не е възпрепятствала връзките на детето с неговите прародители. Искания от ищцата режим на лични отношения с детето Михаел обаче счита, че не е в негов интерес и моли съда да определи такъв, който да е съобразен с неговия най-добър интерес. Тоест от цялостното поведение на насрещната страна и нейния процесуален представител се налага изводът, че тя не оспорва съществуването на самото субективно право по чл. 128 СК, а иска мерките на лични отношения на ищцата с детето Михаел да бъдат съобразени с неговите най-висши интереси.

Съобразявайки интересите на детето Михаел и търсейки баланс и възможно най-целесъобразно администриране на гражданските отношения, съдът е определил режим на лични отношения на ищцата В. Б. с внучето ѝ, който не е изцяло съобразен с поискания от нея в исковата молба. Насрещната страна, както се посочи, не е оспорвала съществуването на самото субективно право, но не е и предложила подходящ режим на лични отношения на детето Михаел с баба му. Ограничила се е да поиска да бъде определен такъв, който да е съобразен с неговите най-висши интереси. Следователно, налице е хипотеза, при която съдът е споделил частично доводите както на едната, така и на другата страна, в който случай разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях.

По изложените съображения съдът счита, че частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо това първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските, като се отмени в частта му, с която в тежест на ответницата С. Г. И. са възложени разноските по делото.

Искането за присъждане на разноски за частното производство е неоснователно. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради изложеното разноски за настоящото частно производство не се присъждат.

4

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 11642/15.10.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молба вх.

№ 67297/21.08.2024г., подадена от С. Г. И. за изменение на Решение № 2845/26.07.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските, на осн. чл. 248 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, Решение № 2845/26.07.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на РС-Варна, в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ Решение № 2845/26.07.2024г., постановено по гр. д. № 12099/2023г. по описа на РС-Варна, в частта му, с която С. Г. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Левски, ул. „**“, бл. 14, ет. 5, ап. 98, е осъдена да заплати на В. В. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, бул. „***“ № 106, вх. Б, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1055 лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.