Решение № 14411 от 24.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14411 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110170497 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б.

И. И. и И. И. И. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на разделност следните суми, а именно: сумата от 466,53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. № 368486, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 115,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.; сумата от 23,25 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 5,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г., при следните квоти:

- Б. И. И. – 1/2 или за следните суми: сумата от 233,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: адрес, 1 аб. № 368486, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 57,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.; сумата от 11,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.;

- И. И. И. – 1/2 или за следните суми: сумата от 233,26 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. № 368486, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 57,93 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.12.2023 г.; сумата от 11,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2021 г. до 07.12.2023 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на наследници на К. Г. А., който бил собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на 2 предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, чрез назначения им особен представител, с които се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се представеното към исковата молба извлечение, като се посочва, че отразените в него стойности са неправилни. Оспорват предявените искове по размер. Правят възражения за погасяването на задълженията по давност. Посочва се, че процесният имот е необитаем, с оглед на което не следва да дължат претендираните от ищеца суми. Оспорва се да е налице валидно сключен договор за услугата дялово разпределение за сградата. Молят за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – София на 06.11.2003 г., под акт № 5м том LLXXXVIII, вх. рег. № 42561/06.11.2003 г. се установява, че К. Г. А. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент № 38, находящ се в адрес.

Представена е молба-декларация от К. Г. А. от 30.01.2004 г. за открИ.е на партида при ищеца относно използването и отчитането на ТЕ за битови нужди в процесния имот, като домакинството се състои от един член. Същата съдържа подпис за К. Г. А..

От удостоверение за наследници изх. № РЛН24-УГ52-91/17.01.2024 г., издадено от Столична община, район „Люлин“, се установява, че К. Г. А. е починал на 26.11.2020 г., като е оставил за наследници по закон ответниците Б.

И. И. и И. И. И..

Представени са още: констативен протокол № 44/19.11.2008 г., издаден от ищеца, в който е посочено, че в сградата, в която се намира процесният имот има техническа възможност за прилагане на дялово разпределение, но не се прилага поради липса на договор между ЕС и ФДР; протокол от 10.06.2022 г., съставен от ищеца за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, в това число и за ап. 38; два броя индивидуални изравнителни сметки и два броя общи изравнителни сметки за процесния аб. № аб. № 3

368486; съобщение към фактура за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.; и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота и в СЕС не се ползва ТЕ за отопление, начислена е служебно ТЕ за БГВ на база едно лице. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ищеца.

Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в размер на 466,53 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 23,25 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 115,85 лв., а тази върху главницата за УДР – на 5,80 лв. Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за периода от 22.12.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 274,72 лв. Стойността на услугата за дялово разпределение (УДР) за исковия период е в размер на 19,09 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия период възлиза на 67,88 лв., а тази върху главницата за УДР – на 4,60 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.

4

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;

2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

5

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.