Определение № 1145 от 09.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. Велико Търново, 05.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Томов

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500770 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Делото е изпратено за разглеждане на ВТОС по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК с Определение № 668/26.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 386/2024 г. по описа на ОС Габрово.

Образувано е по частна жалба на Д. Х. Г. чрез адв. К. Т. при ВТАК, против Разпореждане № 1807/19.08.2024 г., постановено по гр. дело № 963/2024 г. по описа на РС – Габрово, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от жалбоподателя искова молба с вх. № 2052/20.05.2024 г.

/по вх. рег. на ОС – Габрово/ срещу Окръжен съд – Габрово и е прекратено първоинстанционното производство.

В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Изтъква се, че районният съд се произнесъл в нарушение на основните начала в гражданския процес, прокламирани в разпоредбите на процедурния закон от чл. 5 до чл. 13 ГПК. В тази връзка се сочат като нарушени принципа на диспозитивното начало, на служебното начало, задължаващо съда да съдейства на страните за изясняване на фактите по делото, на състезателното начало, позволяващо на страните да посочат фактите, на които основават исканията си и да проведат доказване на същите при спазване на принципа на 1 равенство на страните. Посочва се, че поради тези допуснати от първостепенния съд нарушения е направен погрешния извод за нередовност на исковата молба, която е можела да бъде конкретизирана по реда на чл. 143, ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание. Сочи, че разпоредбата на чл. 2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. След приемането на молбата, съдът можел да извърши преценка относно допустимостта и вкл. и с оглед съществуващи преклузивни срокове за търсене на определена защита. Съдът бил длъжен да направи възможното и допустимото по закон за отстраняване на констатирани недостатъци по искането или жалбата, с която е сезиран, така, че да може да я разгледа и правораздаде. Твърди, че на основание чл. 22, т. 6 ГПК съдията-докладчик е следвало да си направи отвод по делото, тъй като срещу РС – Габрово ищецът е предявил иск за обезщетение.

В съответствие с чл. 130, изр. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на посочения в исковата молба ответник.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Великотърновският окръжен съд, приема за установено следното:

Производството по гр. дело № 963/2024 г. по описа на РС – Габрово е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу Окръжен съд – Габрово по иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, с който иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 13 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушаване Правото на Европейския съюз, при разглеждане и решаване на в.гр.д. № 477/2023 г. по описа на ОС – Габрово, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че ОС – Габрово е допуснал съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, постановявайки Решение № 111/13.05.2024 г. по в.гр.д. № 477/2023 г., като с него съдът се е произнесъл по спор за обезвреда на неимуществени вреди от злоупотреба с процесуални права на ответника в други съдебни производства.

Ищецът сочи, че в резултат на постановеното съдебно решение е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания.

С Определение № 372/27.05.2024 г., постановено по гр. дело № 227/2024 г. ОС – Габрово е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Габрово. С разпореждане № 1342/21.06.2024 г. по гр. дело 2

№ 963/2024 г. по описа на РС – Габрово съдът е констатирал, че исковата молба, по повод която е образувано делото, е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 3 ГПК. Съдът е констатирал, че в исковата молба не са изложени фактически твърдения в какво се изразяват действията/бездействията на ответника, които са извършени в нарушение на ПЕС; в какво конкретно се изразяват причинените неимуществени вреди от твърдяното нарушение, периода, за който се твърди вредите да са понесени, както и да представи препис на исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника или да представи доказателство за внесена по сметка на РС – Габрово държавна такса за служебно изготвяне на препис. На ищеца е указано, че при неотстраняване в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено. Разпореждането е връчено на ищеца на 08.08.2024 г., като в указания седемдневен срок не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд и констатираните нередовности не са отстранени. С разпореждане № 1807/19.08.2024 г. по гр. дело № 963/2024 г. по описа на РС – Габрово на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената искова молба против Окръжен съд – Габрово.

Великотърновският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице - ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгоден за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал.

3 ГПК, поради което е процесуално допустима. В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да изпълни служебното си задължение по чл. 7 ГПК и да даде правна квалификация на спорното право респ. съдопроизводствения ред, по който ще се разглежда, то съдът следва да е сезиран с редовна искова молба. Ищецът е този, който индивидуализира предмета на иска чрез посочване на 3 правопораждащите юридически факти, петитум и страни. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно диференцирани по вид и по размер, с посочване коя вреда в резултат на чие поведение е възникнала и в какво се изразява това деликтно поведение. При нередовност на исковата молба, поради неяснота относно обстоятелства, очертаващи основанието на иска или непълнота в твърденията за релевантните факти, съдът е длъжен да даде указания на ищеца за отстраняването й. Указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК следва да са конкретни, точни и ясни и само тогава, тяхното неизпълнение, съставлява законово основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ, който регламентира обезщетяването за вредите, причинени им от достатъчно съществено нарушение на Правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита на лични и имуществени субективни права, която отговоря на нормативните изисквания за нейната допустимост и редовност. В случая, основният спорен по делото въпрос е дали депозираната от ищеца искова молба отговаря на изискванията за редовност, в следствие на което да възникне задължение за съда да разгледа и реши по същество молбата за защита.

Правото на Европейския съюз не урежда изрично иска за ангажиране отговорността на държавата за нарушаването му, материалноправните предпоставки на този иск са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ въз основа на принципа на лоялно сътрудничество между държавите - членки. Според СЕС принципът на извъндоговорна отговорност на държавите - членки е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът и той ги задължава да поправят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право. Редът за реализиране на тази отговорност се определя от националния правов ред в рамките на процесуалната автономия на държавите - членки, поради което и със ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. / са приети разпоредбите на чл. 2в, ал. 1 - 4, уреждащи приложимия процесуален ред за реализиране на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на 4

Европейския съюз - или чрез предявен против самата нея иск или в изрично предвидените от закона случаи, какъвто е настоящият, от причинилият увреждането орган като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, участващ в процеса от свое име без носителят на задължението, който е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, да може да вземе участие в него. СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано"; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект /в този смисъл Определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г., Г. К., III Г. О. на ВКС/.

В случая от изложеното в исковата молба не може да се изведе вида на спорното право, което е предявено за защита пред съда. За да се квалифицира предявената претенция по чл. 2в ЗОДОВ в обстоятелствената част на исковата молба следва да се изложени твърдения, че е нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, че нарушението е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“ и че в причинна връзка с него са настъпили вреди /имуществени и/или неимуществени/ за ищеца. В тази връзка, редовността на исковата молба изисква не да се посочат бланкетно правни норми от общностното право и да се цитират закрепените с тях принципи, а да се опишат конкретните действия респ. бездействия на правозащитния орган и да се обоснове, че същите са от такова естество, че водят до достатъчно съществено нарушение на нормите от правото на ЕС.

Въпреки дадените указания в тази насока от първостепенния съд – да се посочи в какво се изразява деликтното поведение на ответника, ищецът изобщо не е изложил твърдения в тази насока. Не е свързал твърдението за незаконосъобразно приета местната подсъдност с твърдения за конкретно увреждащо поведение на ответника, поради прилагането на правило от процесуалния закон, относимо към определянето й като несъответно на правото на ЕС респ. не твърди поведение, което да е довело до неправилно или неточно приложение на общностното право, поради неправилното му тълкуване. В тази връзка, търсенето на обезщетение за вреди, причинени в резултат на допуснати от съда нарушения на националното законодателство при разглеждане на делото, е недопустимо.

5

По тези съображения поддържаната от ищеца непълнота на фактическите му твърдения, която не е отстранена въпреки надлежно дадените му по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания и която не може да бъде запълнена от пространно изложените правни доводи и принципни схващания за фактическия състав на деликтната отговорност, в частност особената такава по ЗОДОВ, има за последица връщането на исковата молба като нередовна.

Възможността ищецът в първото по делото заседание да поясни и допълни исковата си молба на основание чл. 143, ал. 2 ГПК нито означава, че до този момент е допустимо исковата молба да стои като нередовна /арг. чл. 129, ал. 1, чл. 140, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 ГПК/, нито е израз на съществуваща забрана за нейното връщане, ако не са изпълнени надлежните указания на съда за поправянето й /арг. чл. 129, ал. 3 ГПК/.