Решение № 431 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000501074 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 14 708/6.02.2025 г. ( по регистратурата на СГС) на ответника – Столична община срещу Решение № 249 от 15.01.2025 г. на СГС I– 10 състав, по гр.д.№ 3351/2024 г., уважаващо предявените искове по член 49 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, настъпило на 1.09.2023 г. при движение на ищцата – пешеходец – по разместени тротоарни плочки по бул. „ Гоце Делчев“ в близост до кръстовището с бул. „ България“ и падане в дупка, ведно със законната лихва от увреждането до окончателно плащане .

В жалбата се оспорват като необосновани изводите, че тротоарът е бил в състояние, което не позволява безопасното му използване от пешеходци, ответникът или лицата, на които е възложено изпълнението на дейностите, не са изпълнили задължението за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година 1 по тротоара и стълбите в процесния участък; злополуката е настъпила по описания в исковата молба начин и травмата, за която се претендира обезщетение, е в причинна връзка с нея. Поддържа се довод за допуснато от процесуално нарушение по член 235,ал.2 от ГПК – необсъждане на възражението ,че инцидентът е настъпил на място, което не е предвидено за пешеходно движение поради наличие на подлез .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна С. В. П. отговаря чрез пълномощника си – адвокат М. Д., че въззивната жалба е неоснователна .

СГС е сезиран с искова молба с вх.№ 33072/21.03.2024 г. от С. В. П. от град София за осъждане на основание член 49 от ЗЗД във връзка с 45 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД на Столична община да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, ведно със законната лихва от 7.09.2023 г. до окончателно плащане, по твърдения в исковата молба и в поправящи ги писмено ( в молба с вх.№ 123889 /12.11.2024 г. на л.33 от делото на СГС ) и устно ( в о.с.з. на 11.12.2024 г. – съдебен протокол на л.51 от делото) изявление, че на 1.09.2023 г. ( вместо първоначално посочената дата 7.09.2023 г.) при движение по десния тротоар на бул. „ Гоце Делчев“ в посока от бул. „ България“ към пазар „ Красно село“ ищцата стъпила в дупка, образувана от липсващи и разместени тротоарни плочки, при падането получила едно травматично увреждане ( твърдението в исковата молба за още едно увреждане - счупване на външен малеолус, закрито- е изоставено „поради техническа грешка“ и „противоречие“ – съгласно молбата от 12.11.

2024 г.)- счупване на горния край на дясна раменна кост, причинени й били силни болки и ограничени движения, при посещение във ВМА и приемане за лечение от 7.09.2023 г. до 12.09.2023 г. е претърпяла за фрактурата на дясната раменна кост оперативна интервенция с медикаментозно лечение, което продължило в домашни условия, тъй като „травматичните увреждания“ са затруднили движенията, в т.ч. на „ левия й крак“ за период от няколко месеца; освен болки и страдания, ищцата имала и има негативни емоции : проблеми със съня, безспокойство, раздразнителност, напрегнатост; ответникът отговаря за обезщетяването на вредите, тъй като не е изпълнил вменените му със законовите правила на член 30,ал.4 и член 31 от ЗП задължения за поддръжката на тротоара .

Ответникът е оспорил срочно исковете, като противопоставил 2 възражения, че инцидентът е настъпил на място, което не е предвидено за пешеходно движение и пресичане и не по причина на лошо състояние на тротоара; травматичното увреждане не е получено в причинно – следствена връзка с този инцидент и ищцата допринесла за увреждането, като не проявила грижа и внимание при движението си – като основание по член 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението , както и довод, че задължението за поддръжката на тротоара в изправност е изпълнено.

СГС е уважил исковете, като приел, че за падането на ищцата и лошото състояние на тротоара, по който се е движила, има събрани доказателства от показанията на свидетеля П.; причинната връзка между фактите се доказва с тези показания и експертизата, която се е произнесла за индиректния механизъм на получаване на травмата - принципно при падане от собствен ръст; служителите на ответната община са бездействали – противоправно – член 30,ал.4 от ЗП и виновно при поддръжката на тротоара и към датата на инцидента е допуснато той да има неравности; ответникът отговаря за вредите от травмата, справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение за фрактурата се равнява, с оглед на обуславящите вредите факти : оперативното лечение, интензитета на болките, продължителността и протичането на възстановителния период и остатъчните последици : намален обем на движенията на ставата с 38 % и оперативен белег , на 40 000 лева, но подлежи на намаляване до 30 000 лева, или с 25 % , поради съпричиняващо поведение на ищцата по член 51,ал.2 от ЗЗД – не била внимателна при преминаването по пътя в светлата част на денонощието при видимите дефекти по пътя и познаването на състоянието му като част от обичайния й маршрут.

САС намира, че въззивната жалба на ответника не е бланкетна, както се поддържа в отговора по член 263,ал.1 от ГПК. С нея се оспорват като необосновани конкретно посочени (на страница 2, последен абзац и страница 3,първи абзац на въззивната жалба ) фактически констатации в обжалваното решение, а именно, че мястото на инцидента не е било поддържано в годно за преминаване от пешеходци състояние; падането е станало на мястото и по начина, описани в исковата молба и вредите са настъпили „ в описаната в исковата злополука “ и „ вследствие на спъване в огражденията на улицата“.

По делото е установено, че след твърдяното падане на 1.09.2023 г. , ищцата, тогава на 77 години , е постъпила за болнично лечение „ за първи 3 път“ във „ ВМА“ на 7.09.2023 г., по анамнеза, снета от нея, за болки в десен горен крайник, без каквито и да е уточнения за давността на болките и причината за тях, както и за предходен лекарски преглед . Оперирана е на 8.09.2023 г.: след застопориране с К- игли счупването е наместено, поставена е заключваща плака с винтове, последвано от медикаментозно лечение – антибиотична и антитромботична профилактика, като болната е изписана на 12.09.2023 г., без усложнение от проведеното лечение с указания за ползване на помощното средство за обездвижване за срок от 30 дни и продължаване на антитромботичната профилактика – епикриза от „ ВМА“. Освен епикризата и съставената след 7.09.2023 г. от това лечебно заведение медицинска документация – история на заболяването ( на л.36 – 46 от делото на СГС ) от ищцата не са представени други документи. На допуснатата съдебно – медицинска експертиза са предоставени само тези материали – член 197 от ГПК - като база за изготвяне на заключение. Но заключението е изготвено и въз основа на други, в т.ч. амбулаторен лист от 1.09.2023 г., несъбран по делото и неприложен към заключението, за ортопедичен преглед с диагноза : счупване на неуточнена част от раменен пояс и прилагане на консервативно лечение Дезо , „ на този етап“ .

Факт за спъване в ограждения на улицата нито е твърдян в исковата молба, нито е установен в решението. СГС е приел, че ищцата дошла на уговорената със свидетеля В. В. П. ( приятел на сина й ) на 1.09.2023 година среща, двамата продължили съвместното си движение по тротоара на бул. „ Гоце Делчев“, но след входа на подлеза тя стъпила върху разклатена плочка и паднала на дясната си страна. Мястото на падането е част от тротоара със „ счупени, липсващи и клатещи се плочки“. Приетото от съда съответства на обективното съдържание на показанията на единствения свидетел – очевидец П.. Но след съобщеното падане на ищцата, тогава на 77 – годишна възраст, свидетелят твърде пестеливо е казал, че при вдигането й от земята „ дясната й ръка се сви и тя каза, че я боли и не може да я мръдне“. Не е съобщил какви събития са се случили по – късно : продължили ли са двамата до пазара на „ Красно село“, каквато била първоначалната им цел – да закупят термометър или са потърсили помощ, в т.ч. медицинска, за болката в ръката и придружил ли я той тогава, както би могло да се очаква от него - той е познат на ищцата, приятел на нейния син, а не просто очевидец на инцидента.

4

В първото по делото о.с.з. от името на ищцата, ангажирала адвокат, няма изложени ( без да има преклузия за това ) твърдения за факти в периода след падането до постъпването за лечение във „ВМА“ – с оглед внесеното тогава уточнение, че падането се е случило не на дата 7.09. 2023 г., а на дата 1.09.2023 г. - които да обяснят защо при произлезлите от инцидента „силни болки“ ищцата посетила „ ВМА“ след шест дни, на 7.09.2023 г., за да се предприеме на следващия ден оперативно лечение. Няма и твърдения за междувременно търсена помощ при личен лекар или друго лечебно заведение.

Щом няма фактически твърдения за лекарска помощ в деня на инцидента – 1.09.2023 г. и до постъпването на ищцата за лечение във „ВМА“ и за предходно предписано й домашно–амбулаторно лечение (1.09.2023г.6.09.2023 г.), установяването му въз основа на заключението съставлява попълване на делото с факти служебно от съда, което диспозитивното начало изключва – член 6,ал.2 от ГПК.

Изложеното налага да се приеме, че дори ищцата да е претърпяла падане в деня, на мястото и по начина, както ги е описал свидетелят В. П. – на 1.09.2023 г., в участъка на прилежащия към бул. „ Гоце Делчев“ тротоар и при стъпване върху недобре закрепена плочка, то по делото не е доказано по категоричен начин, че травматичното увреждане – счупване на горния край на дясната раменна става - е получено точно тогава при това падане. Това е така, защото лекарската помощ и диагнозата е потърсена / поставена след 6 дни независимо от силните болки след „ инцидента“; няма анамнестични данни за падане в този ден – 1.09.2023 г. като индиция за връзка между получената фрактура и инцидента, произнасянето на вещото лице е принципно – възможно е да се получи счупване от падане от собствен ръст и върху протегната ръка с изправен лакет. Недоказването на причинната връзка между фрактурата и падането на ищцата върху недобре поддържания тротоарен участък изключва отговорността на въззивника – Столична община за обезщетяване на произлезлите от нея неимуществените вреди- болки и страдания. Като е уважил исковете по член 49 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД, СГС е постановил неправилно решение. Въззвният съд го отменя и постановява отхвърляне на исковете, като присъжда на въззивника сторените разноски за платената държавна такса за въззивното производство от 256,67 евро ( равностойни на 502 лева ) и за юрисконсултско възнаграждение за двете производства съгласно член 78,ал.8 от ГПК , равняващи се на 102,26 евро ( 5 равностойни на 2х100 лева ) .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 249 от 15.01.2025 г. на СГС I – 10 състав, по гр.д.№ 3351/2024 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. П., ЕГН: ********** от град *** , ул.

„ ***“ № *, вход „*“, ет.*,ап. * срещу Столична община иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 25 100 лева от получено на 1.09.2023 г. травматично увреждане - счупване на горния край на дясна раменна кост при движение по десния тротоар на бул. „ Гоце Делчев“ в посока от бул. „ България“ към пазар „ Красно село“ и падане в дупка, образувана от липсващи и разместени тротоарни плочки, ведно със законната лихва от 7.09.2023 г. до окончателно плащане на основание член 49 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД .

ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН: ********** от град *** да заплати на Столична община, град София , ул. „ Московска“ № 33 разноски за двете производства в общ размер от 358,93 евро.