Решение № 2024 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100502766 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С решение №50041 от 27.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2459/2022 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е отменено решение №26075 от 01.03.2022 г., постановено по гр.д. №3257/2021 г. по описа на СГС, ГО, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение №20275237 от 14.12.2020 г. по гр.д. №16284/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Н. А. срещу решение от 14.12.2020 г. по гр.д. №16284/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А. Т. Л. осъдителен иск с правно основание чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 20 000,00 лв. – главница, представляваща сума, предоставена по силата на договор за заем, обективиран в разписка без посочена дата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 27.04.2020 г. до окончателното изплащане, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски в производството.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Твърди, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в изготвения от съда доклад. Поддържа, че реквизитите на договора за заем не включват достоверна дата и с оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в негова тежест е да установи началната дата на възникване на задължението. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разписката за дълг не е доказателство за сключен договор за заем, поради липсата на вписано в нея основание. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна А. Т. Л. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Производството пред СРС, 25 състав, е образувано по искова молба от И. Н. А., с която срещу А. Т. Л. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 20 000,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем, съгласно разписка без дата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че представената разписка не удостоверява предаване на сочената сума. Оспорва да е получавал пари по сключен договор за заем. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните, парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Ето защо, по иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за връщане на заета сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение договора за заем или даването на сумата със задължаването на ответника да я върне. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и др., съобразно характера на въведените възражения срещу иска. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – решение №546/23.07.2010 г., постановено по гр.д. №856/2009 г. на ІV ГО, решение №390/20.05.2010 г., постановено по гр.д. №134/2010 г. на ІV ГО и др.

По делото е представена двустранно подписана разписка, в която е удостоверено, че ответникът е получил сумата от 20 000,00 лв. от ищеца със задължението да я върне при поискване. Същата не е оспорена, че носи подписа на ответника. Подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари, представлява изявление за получаване /в този смисъл решение №20 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 620/2010 г., ІV ГО на ВКС/. Поради реалния характер на договора за заем предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването и със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора /така решение №524 от 28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011 г., ІV ГО на ВКС и решение №50091 от 03.11.2023 г. по гр.д. №2856/2022 г., ІІІ ГО на ВКС/.

По въпроса за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно 2 правоотношение e формирана последователна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. и решение №119 от 01.07.2016 г. по гр.д. № 182/2015 г., и двете по описа на IV ГО на ВКС, решение №1023 от 05.11.2008 г. по гр.д. №39/2008 г. на III ГО на ВКС и др. Там е прието, че разписката - като частен свидетелстващ документ - удостоверява получаването на посочената в нея сума и не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. За да попадне в това изключение - т.е. да доказва сключването на договора за заем, разписката следва да съдържа изявлението на заемателя за получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната в определен срок от длъжника, какъвто е и настоящият случай. Тъй като договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен във всякаква форма, то изявлението на заемателя, обективирано в издадената от него разписка /че е получил сумата и при признанието да я върне в определен срок/ установява също и постигнатото съгласие за връщането и /решение №50080 от 10.05.2023 г. по гр.д. №2288/2022 г., ІІІ ГО на ВКС/.

Доколкото ответникът оспорва получаването на процесната сума, то и в негова тежест е да докаже, че паричните средства са получени на друго основание. Друго основание за получаване на сумата обаче не се установява, нещо повече – ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.

При тези данни настоящият въззивен състав намира, че от представената и описана по-горе разписка се установява, че ответникът е получил процесната сума по силата на договора за заем между него и ищеца, т.е. доказано е предаването на сумата, с което договорът - като реален такъв, се счита за сключен.

Спорен по делото е и въпросът за датата на сключване на договора за заем, за установяването на което в настоящето въззивно производство е допуснато събирането на гласни доказателства. Трайна е практиката на ВКС - решение №82/12.05.2015 г. по гр.д.

№5122/2014 на III ГО, решение №524/28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011 г. на ІV ГО, решение №283/01.11.2016 г. по гр.д. №2117/2016 г. на IV ГО, че в производството по иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.

Ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000,00 лв., не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, но ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.

От показанията на свид. А. Т. А. се установява, че в края на мес.02.2019 г. отишъл в кантората на ищеца в гр. Варна, за да му остави сумата от 20 000,00 лв., която бил изтеглил преди това от „ОББ“ АД, в знак на благодарност във връзка с водено му дело, като в кантората бил и ответникът. Свидетелят сочи още, че оставил парите, след което ищецът се съгласил да ги даде на ответника, за което написали разписка, която и двамата разписали.

От показанията на свид. И. М. П. се установява, че на 19.12.2019 г. отишъл в кантората на ищеца в гр. Варна, където заварил ответникът и свид. А. Т., с който се запознал, който бил оставил подарък за ищеца – парична сума. Свидетелят сочи още, че ответникът помолил ищеца да му даде тези пари, за което последният се съгласил, и двамата разписали разписка, като договорката била връщането да стане в 1-седмичен срок.

От показанията на свид. В.Й.Х. се установява, че на 19.02.2019 г. около 15:00 ч.

3 отишла пред РС – Варна и до 16:00 ч. изчакала ответника да излезе, след което двамата тръгнали към гр. Лозница. Свидетеля сочи още, че е видяла през 2014 г. описаната по-горе разписка, която и била дадена от ответника.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че се установява, че процесният договор за заем е сключен между ищеца и ответника на 19.02.2019 г. Съдът кредитира показанията на свид. А. А. и свид. И. П. относно датата на сключване на договора и обстоятелствата, при които е сключен. Впечатленията на свидетелите са последователни и непосредствено възприети – и двамата свидетели са непосредствени очевидци на сключването на договора, като твърденията им логични, последователни и съвпадат по отношение на относимите по делото факти. Съдът не кредитира показанията на свид. В.Х., с оглед възможната и заинтересованост, доколкото същата се намира в служебни и бизнес отношения с ответника.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Вземанията по договор за заем се погасяват с изтичането на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. В настоящия случай е уговорено, че заетата сума ще се върне при поискване и следователно, съгласно чл.114 ал.2 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в които задължението е възникнало. Ето защо, следва да се приеме, че вземането по процесния договор не е погасено по давност към момента на предявяване на исковата молба 27.04.2020 г.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не доказа положителния факт на връщането на заетата сума.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв подлежи на уважаване за пълния претендиран размер.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 800,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 1150,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, разноски във въззивното производство по гр.д.