Решение № 897 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. Варна, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501632 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1а от ЗР на ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № *************г. по регистратурата на РС-П. от М. А. З., ЕГН **********, чрез особения й представител срещу Решение № 186/15.06.2025г. постановено по гр.д. № *******г. по описа на РС-П., с което е ОТХВЪРЛЕНА като неоснователна молбата на жалбоподателката за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу С. Р. З. и П. Д. Т.а-П..

Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на обжалваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства. Искането, с което се сезира съда е за неговата отмяна.

В срока и по реда на чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна – С. Р. З. и П. Д. Т.а-П., чрез процесуалния си представител са депозирали отговор на въззивната жалба. Заявяват становище за неоснователността й, във връзка с което молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат, че с оглед заболяването си, молителката не помни случката на твърдяното домашно насилие от 01.02.2025г., а отделно от това считат, че е останало изцяло недоказано извършването на какъвто и да е акт на насилие спрямо нея, доколкото поводът за посещението е бил майката С. да се види с дъщеря си М..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата, чрез особения си представител поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

1

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. 1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:

Производството пред РС-П. е образувано по молба на М. А. З. за постановяване на мерки за защита срещу С. Р. З. – нейна майка и П. Д. П. – нейна леля във връзка с извършено от последните домашно насилие, изразяващо се в посещение от ответниците на дома, в който живее молителката в с.К.Д. община Д. на 01.02.2025г., около 13:15 часа, което предизвикало у нея психически дискомфорт и стрес.

В молбата се твърди, че на посочената дата ответниците посетили дома на молителката М., за да се видят с нея. Били поканени в беседката в двора на имота от бабата на молителката, която повикала внучката си да излезе от дома, за да се видят. Молителката не желаела да се среща с тях и започнала да плаче и да моли баба си да им каже да си тръгват. Поискала от баба си телефона, за да се обади на баща си и настояла да повикат полиция. В този момент леля й грабнала телефона от ръцете й и извикала в слушалката на баща й - „ще ти дам аз една полиция“. Молителката започнала да пищи, а майка й снимала с телефона си и на висок тон казвала, че трябва да й осигурят свободен достъп, за да се вижда с дъщеря си, иначе баща й ще отиде в затвора. Излага, че баба й успяла да накара ответниците да си тръгнат, но посещението им предизвикало стрес у молителката и й трябвали няколко часа, за да се успокои. Посочва, че не желае да се вижда с майка си, притеснява се за живота си, изпитва страх от заплахите, че може баща й да отиде в затвора, като от стреса дори се изпуснала. Моли спрямо ответниците да бъдат наложени мерки за защита по чл.5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а именно: ответниците да бъдат задължени да се въздържат от домашно насилие, да им бъде забранено да доближават нея и дома й, както и местоработата й и местата за отдих и социални контакти.

Ответниците С. З. и П. П. оспорват молбата и твърдят, че молителката не е в състояние да разбира пълноценно случващото се и да осъзнава смисъла и значението на действията си поради заболяване на психиката й - „лека умствена изостаналост със значително нарушение в поведението изискващо внимание и лечение“, което е установено в проведен съдебен процес за поставянето й под запрещение по гр.д.№ *********г. по описа на СГС, понастоящем предмет на въззивна проверка по в.гр.д.№ ********г. по описа на АпС-С.. Излагат, че М. е била използвана от баща си, за да подпише молбата, с цел да бъдат ограничени контактите между майката и дъщерята. Не оспорват, че са посетили дома на молителката, но не с цел да я тормозят, а за да се видят, тъй като от 31.01.2024г. М. била отведена от баща си, който ограничил контактите с майка й и леля й, като дори бил взет телефона й. Оспорват да са извършвали каквито й да било действия, с които да са осъществили домашно насилие спрямо нея. Напротив, излагат, че когато в следствие на посещението им се е достигнало до влошаване на нервно-психическото състояние на М., те са си тръгнали от дома, в който живее заедно с баща си и с баба си. Молят молбата за налагане спрямо тях на мерки по ЗЗДН да бъде отхвърлена като неоснователна.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото 2 доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, като е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката за родствена връзка с ответниците С. З. – нейна майка и П. П. – нейна леля, съдът приема, че молителката е процесуално легитимирана да подаде молбата. Възраженията срещу допустимостта на молбата, във връзка със заболяването на молителката, дало основание за ограничаване на дееспособността й по реда на чл.5 от ЗЛС /решението на СГС по гр.д.№ *********г. все още не е влязло в законна сила/, са неоснователни, доколкото чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН изрично е предвидена специална процесуална легитимация за пострадало от домашно насилие лице, което е поставено под пълно или ограничено запрещение. С оглед охрана на интересите на същото, на основание чл.8, ал.3 от закона, на молителката е предоставена правна помощ чрез назначаване на особен представител по реда на чл.29, ал.4 от ГПК. Ответниците от своя страна са лица по чл.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН, което се установява и от представените справки от НБД, т.е са пасивно процесуално легитимирани по предявената молба. На това основание молбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство, или които обитават едно жилище.

Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка за наличието на извършен акт на домашно насилие спрямо молителя, неговата тежест и начина, по които се е отразил на здравето и психиката му въз основа на заложените в закона критерии. При определяне на защитните мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на закона – да се преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху пострадалото лице.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславя извод за недоказаност на твърденията на молителката за извършено от ответниците по молбата С. Р.

З. и П. Д. Т.а-П. домашно насилие спрямо нея на 01.02.2025г. във вид на психическо и емоционално насилие, в следствие на посещението им в дома й в с.К.Д. община Д..

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка касателно деня и обстоятелствата на твърдяното домашно насилие е правилно интерпретирана и съответстваща на ангажираните доказателства. Установeно е от показанията на свидетелката Г. Т.а – пряк свидетел на събитията от 01.02.2025г., че около обяд била уведомена от бащата 3 на М., че нейната майка и леля ще ги посетят в К.Д.. Свидетелката предупредила М., че майка й и леля й идват от С. да я видят, но чувайки това тя се разплакала и казала да не им отваря. Когато С. и П. влезли в двора, М. строяла в беседката и изпаднала в истерия. Двете я помолили да спре да плаче, извели я навън на улицата в опит да я успокоят, но било неуспешно. Разходили се няколко пъти нагоре-надолу по улицата, като през цялото време М. държала баба си за ръката, защото се страхувала да не я вземат. Разговаряла с баща си, който казал да извикат полиция, за да се удостовери, че С. и П. идват без предупреждение. Тогава П. взела телефона от ръцете на М. с думите „каква ти полиция“. След това си тръгнали, а след окол 20 минути М., стоейки в беседката казала, че се е напикала. Твърдения за аналогични факти се излагат и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Преценени в съвкупност доказателствата не установяват противоправно поведение на никоя от двете ответници. Не се твърди и не се установява те да са демонстрирали поведение, което да е било агресивно към молителката, да са извършвали физически действия накърняващи телесната й неприкосновеност или да са изричали обидни за честта и достойнството й думи, нито да са отправяли заплахи, които да са причинили твърдяното психическо насилие и тормоз. Факт е, че в крайна сметка срещата с майката и лелята на молителката е причинило тревожност у нея, предизвикало е нервно-емоционален изблик, проявен чрез пищене и плач, но това поведение не е обусловено от извършено от ответниците домашно насилие, а се явява в причинно-следствена връзка с диагностицираното психиатрично заболяване – „Лека умствена изостаналост и органично разстройство на личността“. Заболяването на молителката, съгласно заключението на проведената комплексна Съдебно психологична и психиатрична експертиза изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещите лица С. В. /психиатър/ и Р. Г. /клиничен психолог/ се свързва със значително затруднение на познавателните и екзекутивните функции на личността й, както и на цялостното й самостоятелно функциониране. Заключава се, че молителката не е в състояние самостоятелно, осъзнато и пълноценно да описва и излага факти, включително такива за твърдяното домашно насилие, като липсват сигурни данни събитията от 01.02.2025г. изобщо да са оставили травматична следа в съзнанието й, за да се говори въобще за преживяна психотравма.

Установи се от свидетелските показания, че началото на стресогенната ситуация за молителката е поставено още преди ответниците да влязат в двора на дома й, от момента, в който баба й я уведомява за това, че ще я посетят. Горното се обяснява от вещите лица с това, че с оглед заболяването си, молителката е в състояние да възприема като фрустрираща всяка ситуация, която представлява за нея някаква новост или предизвикателство. Нещо повече, макар и с ограничен паметов капацитет, молителката е в състояние да разкаже за случилото се, но фактът, че не го е направила по време на освидетелстването може да е следствие от това, че тя просто не е запомнила събитията, в които е участвала и за които 20 дни по-късно решава да подаде молба обосновавайки ги с извършено спрямо нея насилие.

Изложеното поставя под съмнение легитимната цел, която молителката твърдяща, че е пострадалото от домашно насилие лице, преследва с подаването на молба за защита по ЗЗДН 4 и доколко отразява нейното субективно усещане, че действително е станала жертва на насилие от страна на майка си и леля си – молбата е подадена от молителката чрез нейния баща А. З., именно той е настоявал в телефонния разговор още преди посещението на ответниците, при пристигането им да бъде повикана полиция не като следствие на евентуален конфликт, а за да се удостовери, че С. З. и П. П. идват без предупреждение в дома им.