Решение № 6149 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6149 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100509387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 20.04.2025г., постановено по гр.дело № 48103/2024г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Й. В. М. срещу “РЕСТАРТ 2014” ЕООД за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед № 1689/13.06.2024г. на управителя на ответното дружество; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „разносвач на храна” и за заплащане на обезщетение в размер на 5 598 л е в а за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.06.2024г. до 13.12.2024г. Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на Й. В. М. по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 296, 86 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни за 2024г., като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 933 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени обективно кумулативно предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 1 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Й. В. М.. В същата се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.

Доводите са обосновани с твърдения, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е произнесъл по възражението на ищеца за немотивираност на процесната заповед да уволнение. Излага, че в същата е посочено единствено, че според работодателя уволненият служител не се е явявал на работа в продължение на 10 дни, като не е уточнено през кои точно дни е допуснал твърдяното нарушение. Счита, че по този начин е ограничено правото му на защита, доколкото работникът е престирал труд по предварително утвърден работен график. Твърди да е допуснато съществено нарушение с оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел, че с бланкетното посочване на времеви период от десет дни, работникът може да разбере кои са трите дати, през които не се е явил на работа. Във въззивната жалба се наведени доводи, че съдът дължи служебна преценка за спазване на императивната разпоредба на чл. 195 от КТ, поради което счита, че е ирелевантно дали и кога ищецът е въвел това възражение в производството по иск за оспорване законността на уволнението. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна “РЕСТАРТ 2014” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Сочи, че по делото не е спорно обстоятелството, че ищецът не се е явявал на работа за целия период от 13.05. до 23.05.2024г., с което е нарушил трудовата дисциплина. Освен това излага, че работодателят е доказал наличието на всички предпоставки за законност на прекратяването на посоченото в процесната заповед уволнение. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 2 атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Въз основа на ангажираните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 16.02.2024г., въз основа на който ищецът заемал длъжността "разносвач на храна", при пълно работно време, с място на работа "ресторант Ниагара". На 23.05.2024г. ответникът-работодател е поискал обяснения от ищеца за причините, поради които е отсъствал от работа в периода от 13.05.2024г. до 23.05.2024г. Не е спорно, че работникът не е дал обяснения, както и че трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № 1689/13.06.2024г. В заповедта е вменено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на повече от три последователни работни дни в периода от 13.05.2024г. до 22.05.2024г.

Ищецът не оспорва визираното в процесната заповед за уволнение неявяване на работа в посочения период. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в случая са свързани с оспорване съществуването на трудово правоотношение между страните към 13.05.2024г. – началото на визирания период на неизпълнение на трудовите задължения. В исковата молба и в хода на първоинстанционното производство е поддържано, че на 20.04.2024г. управителят на обекта е изгонил ищеца и му е казал да не идва на работа повече. Ищецът счита, че с прекратяването на трудовото 3 правоотношение от посочената дата въз основа на това изявление в устна форма, той не дължи изпълнение на задълженията си по договора, включително и основното му задължение да престира работна сила. В обжалваното решение правилно първоинстанционният съд е приел доводите на ищеца за неоснователни. Според императивната разпоредба на чл. 335, ал. 1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено, т.е. с писмено изявление на съответната страна, упражняваща правото си да прекрати договора, като писмената форма е условие за действителността на волеизявлението. По делото не се твърди, нито се установява да е налице писмено волеизявление с правните последици по чл. 335, ал. 1 от КТ преди датата на издаване на процесната уволнителна заповед. Субективната увереност на ищеца, че трудовото правоотношение е било прекратено на 20.04.2024г. по описания в исковата молба ред, е ирелевантна и не може да обоснове отпадане на задълженията му да се яви на работното си място за изпълнение на трудовите с и задължения. Този извод следва от задълженията на страните да полагат необходимата грижа, а неполагането на същата представлява виновно поведение, и ако е довело до нарушаване на задълженията по трудовия договор, то също е виновно. Освен това, в конкретния случай се установи от събраните по делото доказателства чрез неопроверганите показания на свидетелите Б.С. и С.З., че противно на твърденията в исковата молба, и след 20.04.2024г. понякога ищецът се е явявал на работа, като окончателно е преустановил в средата на месец май 2024г.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неразглеждането на възражението за неспазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивираност на заповедта за уволнение. По въпроса може ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ , е налице формирана и установена непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в решение № 37 от 29.01.2025г. по гр.д. № 768/2024г., решение № 665/1.11.10 г. по гр. д. № 242/09 г., ІV г.о.; решение № 459/27.01.11 г. по гр. д. № 1532/10 г., ІV г.о.; решение № 503/5.01.12 г. по гр. д. № 77/11 г., ІV г.о.; решение № 135/08.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г., ІV г.о.; решение № 195/11.07.2011 г.

4 по гр. д. № 1707/2009 г., ІV г.о. и др. Даденото в цитираната съдебна практика разрешение се споделя и от настоящия съдебен състав. Според дадените разяснения, при предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. Пропуснатите възражения могат да бъдат направени и по-късно в хода на първоинстанционното производство, ако страната не е могла да узнае съответните обстоятелства или да посочи и представи съответните доказателства своевременно, въпреки полагането на дължимата грижа за добро водене на делото /чл. 147, ал. 1 ГПК/ или във въззивното производство.

В конкретния случай възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, е заявено за първи път в представената пред първоинстанционния съд писмена защита. По изложените по-горе съображения се налага извод, че това възражение не е било своевременно въведено в предмета на спора и правилно първоинстанционният съд не е разгледал същото. Противното би довело до нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. доколкото съдът би се произнесъл извън предмета на основанията по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ . В случая с оглед предмета на оспорването – нарушение на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение, се налага извод, че същото не попада в изключенията, визирани в нормата на чл. 147, ал. 1 от ГПК, респективно – по чл. 266, ал. 2, т.

1 от ГПК. Съдържанието на оспорената заповед е било известно на ищеца преди предявяване на иска, поради което възражението за немотивираност на акта според изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, е следвало да бъде релевирано с исковата молба.

Противно на поддържаното от въззивника, настоящият съдебен състав счита, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът не следи служебно за спазване изискванията за мотивиране на заповедта 5 за уволнение, регламентирани в нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ. В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав, събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. Предметът на иска се очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска и при иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение; непосочени пороци, не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. При липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, недопустимо е съдът сам да преценява дали е спазено изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание /определение № 60755 от 23.11.2021г. по гр.д. № 1632/2021г. на ВКС, Четвърто ГО/. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Както бе посочено по-горе в мотивите на съдебното решение, съдът не може да признае уволнението за незаконно на основание, което не е посочено в исковата молба.