Решение № 293 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря А. Й. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500398 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 159/09.02.2026 г. по гр.д.№ 20254430104379 по описа за 2025 година на ПлРС е осъдена на основание чл.200, ал.1 от КТ Професионална гимназия по транспорт „Проф. Цветан Лазаров” гр.П. да заплати на Н. Д. Л. сумата от 6 391.15 евро (12 500лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 16.07.2024 г. - призната с Разпореждане №5104-14-50 от 30.07.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 16.07.2024 год., до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 23 008.13 евро (45 000лв.) е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.200, ал.1 от КТ Професионална гимназия по транспорт „Проф.

Цветан Лазаров“ гр.П. да заплати на Н. Д. Л. сумата от 617.56 евро (1 207.85 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 16.07.2024 г. - призната с Разпореждане №5104-14-50 от 30.07.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 16.07.2024 год., до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 1 631.93 1 евро (3 191.78лв.) е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Д. Л. да заплати да заплати на Професионална гимназия по транспорт „Проф. Цветан Лазаров” гр.П. разноски по делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация – 145.09 евро (283.78 лв.).Осъдена е Професионална гимназия по транспорт „Проф. Цветан Лазаров” гр.П. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уважения размер на исковете – 281.21 евро (550 лв.), както и разноски за вещо лице – 178.95 евро (350 лв.).Решението е постановено при участие на трето лице помагач на Застрахователна компания „България Иншурънс“АД София.

Депозирана е въззивна жалба от Н. Д. Л., чрез пълномощник, против решение рег.№ 159/09.02.2026 г. по гр.д.№ 4379/2025 г. по описа на ПлРС.Въззивникът счита, че като е приел, че е налице съпричиняване на 50%, съдът е постановил съдебен акт, който е в нарушение на материалния закон.Неправилно, немотивирано е обжалваното решение и в частта, в която са определени неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв. и при редуцирането с 50% се явяват на 12 500 лв., като до претендирания размер от 45 000 лв. ги е отхвърлил.Решението е неправилно и незаконосъобразно и по отношение на присъдения размер на имуществени вреди.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени решение № 159/09.02.2026 г. по гр.д.№ 4379/2025 г. по описа на ПлРС в обжалваните части, с които е приел, че от страна на Н. Д. Л. е налице съпричиняване с 50% при настъпилата трудова злополука и е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди от 25 000 лв./редуцирани до предявените 45 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлил претенцията за имуществени вреди от признатите в размер на 2 415.70 лв., като за разликата до 3 191.78 лв. като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и вместо него да постанови друг съдебен акт, с който да се приеме, че не са налице действия по съпричиняване от страна на Н. Д. Л.; да бъде осъден въззиваемия на основание чл.200, ал.1 КТ да заплати на въззивника сумата в размер на 20 000 лв. (10 225.84 евро), съставляваща разликата от присъдените 25 000 лв. до претендирания пълен размер на 45 000 лв. и която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяната трудова злополука на 16.07.2024 г., призната с разпореждане № 5104-14-50 от 2

30.07.2024 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника сумата в размер на 776.08 лв./396.80 евро, съставляваща разликата между присъдения размер от 2 415.70 лв. до пълния претендиран размер от 3 191.78 лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 17.07.2024 г. до окончателното заплащане, като бъде присъден и адвокатски хонорар за двете инстанции.

За въззиваемата страна – ПГ по транспорт „Проф.Цветан Лазаров“ гр.П., чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище да се остави без уважение въззивната жалба на Н. Д. Л. срещу решение № 159/09.02.2026 г. по гр.д.№ 4379/2025 г., като решението не страда от посочените в жалбата пороци, като се присъдят направените пред въззивния съд разноски.

За въззиваемата страна, участваща в първоинстанционното производство като трето лице помагач, Застрахователна компания „България Иншурънс“АД със седалище гр.София, е депозирано писмено становище, според което застрахователното дружество не е имало правен интерес от встъпване в делото, респ. не са налице законовите основания за привличането му като подпомагаща страна.

Депозирана е и въззивна жалба от ПГ по транспорт „Проф.Цветан Лазаров“ гр.П., чрез пълномощник.Изложени са доводи, че въззивникът не е доволен от решението на ПлРС в следните части:1.В частта, в която съдът е уважил претенцията за претърпени имуществени вреди, като е присъдил 50% от сумата 300 лв. платена на ищеца за подобрени битови условия, като счита, че в тази част решението е необосновано.Прави се искане да се отмени решението в тази част, като се приеме, че искът за заплащане на сумата от 300 лв. за подобрени битови условия е неоснователен; 2.В частта, в която е уважил 50% от претенцията за заплащане на сумата от 283.10 лв. за потребителски такси за прегледи от специалисти, ортопед-травматолози и за проведена образна диагностика в ДКЦ „Св.Панталеймон“ и МБАЛ „Св.Панталеймон“, като счита, че в тази част искът е останал недоказан, поради което уважаването му от първоинстанционния съд е необосновано.Прави се искане да се отмени решението в тази част, като се отхвърли иска за заплащане на 3

283.10 лв. като неоснователен; 3.В частта на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в размер на 6 391.15 евро (12 500 лв.), вследствие на приетото 50% съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца.Правилно съдът е приел, че трудовата злополука е настъпила поради проявена от ищеца груба небрежност, но съпричиняването следва да е повече от 50 %, а не както приема съда.Съпричиняването е 99%, защото пълното изключване на отговорността на работодателя, съгласно чл.201, ал.1 КТ е предвидена само когато работникът е причинил умишлено увреждането си, като се прави искане да се отмени решението в тази му част, като се приеме, че съпричиняването е в размер на 99%; 4.Не е доволен от решението в частта, в която съдът е присъдил разноски по делото, вземайки впредвид възнаграждението, платено само на адв.К..Прави се искане да се отмени решението в тази му част и да му се присъдят допълнително разноски.Прави се искане да се приеме, че решението на ПлРС е незаконосъобразно и необосновано в обжалваната му част, да го отмени, като уважи въззивната жалба и се присъдят направените по делото разноски.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от Н. Д. Л., чрез пълномощник, депозирана срещу решение № 159/09.02.2026 г. по гр.д.№ 4379/2025 г. по описа на ПлРС в уважената част.Прави се искане да се остави въззивната жалба без уважение като изцяло неоснователна и да се потвърди първоинстанционния съдебен акт в уважената част като правилно и законосъобразно, а в отхвърлената да се отмени на основания, посочени в предявената от него въззивна жалба.Във въззивната жалба са направени неоснователни оплаквания, които са изцяло неоснователни.

Въззивната жалба, респ. въззивната жалба, депозирана от ПГТ“Проф.Цветан Лазаров“ гр.П., са процесуално допустими, а по същество въззивният съд намира за установено следното.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

4

Във въззивната жалба, депозирана от Н. Л., е направено искане да се постанови съдебен акт, с който да отмените решението от 09.02.2026 година, постановено по гр.дело № 4379 по описа за 2025 година на ПлРС в обжалваните части, с които е прието, че от страна на Н. Д. Л. е налице съпричиняване с 50 % при настъпилата трудова злополука и е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди от 25 000 лева /редуцирани до предявените 45 000 лв., както и частта, с която е отхвърлил претенцията за имуществени вреди от признатите в размер на 2 415.70 лева като за разликата до 3 191.78 лева като неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и вместо него да се постанови друг съдебен акт, с който да се приеме: 1.че не са налице действия по съпричиняване от страна на Н. Д. Л.; 2. да бъде осъден на основание чл.200, ал.1 от КТ ПГ „Проф. Цветан Лазаров“ да заплати на Н. Д.

Л. сумата в размер на 20 000 лв. ( 10 225.84 евро ), съставляваща разликата от присъдените 25 000 лева до претендирания пълен размер на 45 000 лева и която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука на 16.07.2024 година, призната с Разпореждане № 5104-14-50 от 30.07.2024 година ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука - 16.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата; 3.да бъде осъдена на основание чл.200, ал.1 от КТ ПГТ „Проф.Цветан Лазаров” гр.П. да заплати на Н. Д. Л. сумата в размер на 776.08 лв. (396.80 евро), съставляваща разликата между присъдения размер от 2 415.70 лева до пълния претендирай размер от 3 191.78 лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 17.07.2024 година до окончателното заплащане.

На първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че като е приел, че е налице съпричиняване на 50% съдът е постановил съдебен акт, който е в нарушение на материалния закон.Счита, че първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно е приел, че съпричиняването е 50%, тъй като, дори и на някакво основание да се приеме, че е налице действие от страна на Н. Л., то в никакъв случай не може да се квалифицира като съпричиняване и то в 50%, което е в противоречие със събраните по делото доказателства и принципа за справедливостта.

5

На второ място във въззивната жалба се сочи, че неправилно, немотивирано е решението на първоинстанционния съд и в частта, в която са определил неимуществени вреди в общ размер на 25 000 лв. и при редуцирането с 50% се явяват на 12 500 лв., като до претендирания размер от 45 000 лв. ги е отхвърлил.Съдът не е направил правилен анализ на събраните по делото медицински доказателства, както и не е съобразил константната съдебна практика, според която работодателят носи отговорност по чл.200 КТ дори и когато злополуката е обострила или активирала предходно (старо) заболяване на работника, дори ако преди злополуката е имало асимптомно или леко протичащо дегенеративно заболяване острата травма (както е в случай при камшичен удар на главата, падане или рязко движение при злополуката) може да превърне в симптомно, силно болезнено или трайно увреждащо състояние, какъвто е и процесният случай.

На трето място във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно и по отношение на присъдения размер за имуществени вреди, като не е уважил претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 776.08 лв., от които: по фактура № 1000011072 от 16.07.2024 година на МБАЛ“Сърце и мозък“ ЕАД за различни изследвания (антитела срещу сифилис; изследване за НIV; хоспитализационен преглед, изследване на хепатит С и хепатит В) е заплатена сумата в размер на 127.08 лв.; по фактура № 1000011073 от 16.07.2024 година на МБАЛ „Сърце и мозък“ЕАД (за КТ на крайници; З бр.прегледа от специалисти от други отделения; КТ на глава, ренгенографии на гривнена става и раменна става; протроминово време; ПКК автоматично, с диференциално броене,изследване на пикочна киселина, АРТТ, урея, креатин, гликоза, фибриноген) е заплатена сумата в размер на 589 лв.; по фактура № 1000017456 от 22.07.2024 година на ДКЦ „Св.Панталеймон“ (за медицински услуги хепатитни маркери) е заплатена сумата в размер на 60 лв., тъй като ако не бил самоволно напуснал първото болнично заведение, в което е бил приет МБАЛ“Сърце и мозък“ при условие, че е бил здравно осигурен, то разходите по фактурите са щели да бъдат поети от НЗОК.Обстоятелството, че НЗОК поради административно установени причини не ги покрива потвърждава, че тези разходи са останали изцяло за сметка на пострадалия работник, т.е. те са негова имуществена вреда, която работодателят следва да обезщети.