Решение № 344 от 21.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20221000601106 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 207/2021 г. на РС - Мездра и потвърждаващото го решение по в.н.о.х.д. № 283/2022 г. на ОС - Враца.

В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при решаване на горните дела, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Наличието на съществено процесуално нарушение се обосновава с липсата на мотиви в първоинстанционния и въззивен съдебен акт, с отсъствието на дължимия доказателствен анализ, а също и с това, че съдът не е оценил доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.

Посочва се, че към момента на вземането на тази проба осъденият е имал качеството на заподозрян и в нарушение на член 3, ал. 2, б. „б“ от Директива 2013/4/ ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство защитник не му е бил осигурен. Твърди се още, че без изменение на обвинението и в нарушение с изискванията на процесуалния закон съдът е приел, че деянието е извършено в гр.

Мездра.

Нарушението на материалния закон се приема налично, тъй като без основание е прието, че осъденият е осъществил състава на престъплението по член 343б, ал. 3 от НК. Отбелязано е в тази връзка, че са нарушени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози и след тестването с прибор, отчел употреба на марихуана, на осъдения не е била предоставена възможност да даде кръвна проба. В искането последното се определя като иманентно необходимо, независимо от писмено удостовереното от осъдения приемане на резултата от теста.

Твърди се, че на осъдения не е било разяснено, че приемането на резултата от Drug теста изключва възможността да даде кръвна проба. Смята се, че без основание са игнорирани обясненията на осъдения относно момента, в който е изпушил цигарата с канабис, и незнанието му относно това обстоятелство. Твърди се, че възприетото от въззивния съдебен състав - че осъденият е пушил цигарата с канабис не повече от 16 часа преди проверката с Drug тест, почива на предположения.

Наведено е твърдение и за възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, което се приема, че е следвало да бъде определено при условията на член 55 от НК.

Направено е искане за възобновяване на наказателното производство и за оправдаване на осъдения на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, алтернативно – за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на районния или въззивен съд или за отмерване на наказанието при условията на член 55 от НК.

В хода на съдебните прения пред САС упълномощеният в това производство адвокат С. Н. поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания.

Доразвива тези основания, твърдейки че в талона за изследване изрично е посочено, че осъденият е следвало да се яви в болнично заведение, за да даде кръв за изследване.

Посредством това отбелязване защитникът смята, че подзащитният му е бил подведен да приеме показанията на теста, изследвал употребата на наркотични вещества.

Защитникът твърди, че изводите за вина инстанциите по същество неправилно са обосновали с извънсъдебните признания на Х. пред полицейските служители за употреба на марихуана и на ръкописното изписване от осъдения в талона за изследване, че приема резултата от теста. При тези данни, отчитайки и останалите посочени в искането за възобновяване основания, защитникът смята, че осъденият следва да бъде оправдан.

В лична защита пред САС осъденият М. Х. се присъединява към казаното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането. В отговор на доводите на защитата прокурорът посочва, че въззивният съд изрично е изключил извънсъдебните признания на осъдения пред полицейските служители и изводите си за неговата вина е обосновал с всички останали доказателства. Смята също така, че няма нарушение на реда по Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като, предвид приемане на резултата от теста за наркотици, не е следвало да се извърши медицинско и химико-токсикологично изследване чрез вземане на кръвна проба от осъдения.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо поради спазване на установения в чл. 421, ал. 3 НПК шестмесечен срок за подаването му; поради това, че е срещу акт, подлежащ 2 на проверка по реда на глава ХХХIII НПК и поради това, че подаването му от лице без представителна власт в това производство е потвърдено от осъдения в съдебно заседание.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С присъда от 21.01.2022 год. по н.о.х.д. № 207/2021 г. по описа на P C Мездра осъденият М. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – за това, че на 01.03.2021 г. в гр. Мездра, на ул. „Христо Ботев“, пред дом № 61, е управлявал МПС - л.а. марка „Нисан Терано“, с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества - канабис, установено с техническо средство Drug test 5000. С присъдата са определени наказания глоба в размер на 500 лева и търпимо при общ режим лишаване от свобода за една година и един месец, ведно с активизиране на условната санкция от единадесет месеца по н.о.х.д. № 594/2018 г. на РС-Мездра. Със същата присъда осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и един месец, като е приспаднато и времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.

По жалба на осъдения срещу първоинстанционната присъда е било образувано в.н.о.х.д. № 283/2022 г. по описа на ОС-Враца. С решение от 30.09.2022 г. по това дело присъдата на първия съд е била потвърдена в цялост.

В искането за възобновяване, чрез словесното им изписване - нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от НПК. Тези доводи са допълнени в съдебно основание от упълномощения в тази процедура защитник на осъдения адв. С. Н..

І. Допуснатото нарушение на процесуалните правила-възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК в искането и в съдебно заседание, е мотивирано с твърдения, че :

-подценено е значението на обясненията на осъдения и подкрепящите ги по насоченост показания на свидетеля И. С., за сметка на което са надценени по качественост показанията на полицейските служители И. И., Б. В. и Г. Г.;

-кредитирани са пресъдебните признания на осъдения пред полицейските служители, че е употребил наркотични вещества;

-кредитирано е ръкописното изписване от осъдения в талона за изследване, че приема резултата от теста, като му е придадено значение на извънсъдебно признание, каквото то няма;

-превратно е тълкувана Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като е прието, че след приемане на показанията на теста осъденият не е следвало да бъде поканен за извършване на кръвна проба;

-липсват мотиви в първоинстанционния и въззивен съдебен акт, доколкото не е направен доказателствен анализ и не е отговорено на всички възражения на защитата относно обективната и субективна несъставомерност на деянието по член 343б, ал. 3 от НК.

3

- в нарушение на процесуалните правила първата инстанция е осъдила Х., тъй като без изменение на обвинението е приела, че деянието по член 343б, ал. 3 от НК е извършено в гр. Мездра;

-на досъдебното производство правото на защита на осъдения е било нарушено, тъй като в нарушение с изискванията на член 3, ал. 2, б. „б“ от Директива 2013/4/ ЕС от 22.10.2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство към момента на тестването за употреба на наркотично вещество, когато е имал качеството на заподозрян, не му е бил осигурен защитник.

Във връзка с тези доводи САС отбелязва следното:

На първо място - въззивният съд с дължимата по закон грижа е обследвал всички събрани доказателства. Условно те могат да бъдат обособени в две групи – обвинителни, които включват показанията на свидетелите И. И., Б. В., Г. Г., талон за изследване с №0047624, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, справки от МВР относно Drug Test 5000 с фабричен № ARME 0042, заключение на съдебно почеркова експертиза на в.л. А. А., заключение на съдебно химическата експертиза на в.л. М. К., и защитни, които включват обясненията на осъдения и показанията на свидетелите И. С. и Г. Х.. Коментираните доказателствени източници са анализирани поотделно и във взаимната им кореспонденция едни с други. На тази база е направена и констатацията, че осъденият е употребил наркотично вещество, поради което и след тестването му с Drug Test 5000 e реагирал положително на канабис. Всъщност самата употреба на наркотика не е била оспорвана от осъдения и неговия защитник в съдебната фаза. Защитната теза е била концентрирана в две направления – първо, че осъденият не е знаел, че в дадените му от свидетеля И. С. цигари е имало и такава, свита с канабис, и второ – че това е случило значително време преди проверката с теста – поне 48 часа по - рано. Очевидно е, че с така въведените твърдения се оспорва субективната страна на деянието и по-конкретно знанието на осъдения, че управлява превозно средство след употребата на наркотични вещества.

Окръжният съд правилно е отхвърлил тези възражения и е направил това не с повърхностни разсъждения, а на основата на действително задълбочен доказателствен анализ. Този анализ е включвал на първо място, съпоставка между обясненията на осъдения и показанията на свидетеля И. С.. С основание в тези гласни доказателствени средства инстанциите по същество са открили разминавания най-значими по отношение на въпроса за първи път или регулярно свидетелят С. е употребявал марихуана, но също така и по отношение на това кой е присъствал на срещата между осъдения и свидетеля, къде се е намирала съпругата на Х. в този момент и как всъщност свидетелят е разбрал за извършената проверка за наркотик на осъдения. Тези противоречия правилно не са били подценени от инстанциите по същество, тъй като привидно стоят встрани от главния факт, поради което при съгласуване на позиции между осъдения и свидетеля биха могли да бъдат пренебрегнати.

Тук следва да се отбележи и още едно обстоятелство - след като е видял положителния резултат за канабис осъденият не само не е отрекъл употребата на наркотик пред полицаите, а в издадения на негово име талон за изследване с №0047624 собственоръчно е отбелязал, че приема показанията на теста. На това отбелязване защитата неоснователно придава качеството на извънсъдебно признание. Инстанциите по същество също не са го ценили в този контекст, а като част от процедурата по Наредба №1/2019 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, която предвижда провереното лице да посочи дали е съгласно или не с резултата от теста.

Неоснователно е твърдението на защитата, че двете редовни съдебни инстанции са 4 се позовали на извънсъдебното признание на осъдения пред полицейските служители, пред които Х. е заявил, че е употребил марихуана. Такова позоваване е извършено само в мотивите на РС-Мездра. Въззивният съд обаче, като инстанция по фактите и правото, изрично е отбелязал, че подходът на първия съд е неправилен и е изключил от годната доказателствена маса извънсъдебните изявления на осъдения. Тази позиция на въззивния съд е правилна и е в съответствие със съдебната практика на национално и наднационално ниво. С изричното уточнение, че полицейските служители не са недопустими свидетели, тъй като не попадат в ограничението за лицата по чл. 118 от НПК, апелативният съд подчертава, че в коментираната част върху показанията им не могат да се градят фактически изводи. Признанията на осъдения пред полицейските служители са на ранен етап от делото и преди той да е привлечен като обвиняемо лице.

Разпечатката съдържа 45 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f959537-5247-4c51-8804-7f04c5eebb7e