Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1712 от 12.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1530/2022
Вид
Определение № 1712
Подписан
12.07.2022
В сила
12.07.2022
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1712 гр. Пловдив, 12.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501530 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Определение № 260367/03.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 14922/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ граждански състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 263095/24.02.2022 г. с искане за изменение на Решение № 260142/14.02.2022 г., в частта на присъдените разноски по гр.д. № 14922/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова по същество, с което молбата да се уважи.

Ответникът по частната жалба Л. О. И. не взема становище по същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е процесуално допустима. По същество съдът намира следното:

В производството по гражданско дело № 14922/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с-в е постановено решение № 260142 от 14.02.2022 г., с което е предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД против Л. О. И. иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване вземането на ищеца против ответника по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е уважен в едната му част, а в другата му част е отхвърлен. С оглед изхода по спора, с решението Л. О. И. е осъдена да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от общо 351,88 лв. – разноски съразмерно с уважената част от исковете, а „Изи Финанс“ ЕООД е осъдено да заплати на Л. О. И. сумата от общо 250,91 лв. - разноски за заповедното производство по ч. гр.д. № 11395/2020 г. по описа на ПРС, V бр.с-в и за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С молба по реда на чл.248 ГПК „Изи Финанс“ ЕООД е поискало изменение на постановеното решение в частта за разноските, като с молбата е 1 направил изявление на основание чл.103 ЗЗД, като е заявило, че иска да се извърши прихващане между присъдената сума за разноски в негова полза и присъдената сума за разноски на насрещната страна, до размера на по-малката от тях. След извършване на прихващането, е поискал от ПРС да не присъжда разноски в полза на ответницата, а присъдените в неговите разноски / на „Изи Финанс“ ЕООД/ да се редуцират до размера от 100,97 лв.

С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

С подадената молба за изменение на решението в частта за разноските ищецът не се позовал на допусната от съда грешка при тяхното изчисляване, или на прекомерност на присъдените в полза на другата страна разноски, а е отправил изявление за прихващане на насрещните дължими се от двете страни по спора суми за разноски, до размера на по-малката от тях. Както правилно е приел и РС в определението си, не е допустимо да се прави изявление за съдебно прихващане след постановяване на крайния съдебен акт, с който приключва производството по делото.

Ето защо съдът приема, че не са били налице условия за допускане на исканото изменение на решението в частта за разноските.

Ето защо, обжалваното определение се приема за правилно, а подадената против него частна жалба е неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

Въз основа на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Изи Финанс“ ЕООД срещу Определение № 260367/03.05.2022 год., постановено по гражданско дело № 14922/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ граждански състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 263095/24.02.2022 г. с искане за изменение на Решение № 260142/14.02.2022 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2