Решение № 5634 от 31.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5634 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря Х като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110152503 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец „Т С ” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление , срещу ответник З. В. Х., ЕГН **********, с адрес с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца С. С.: обща сума от 3603,82 лева/лв./, от които сумата от 3127,26 лв., представляваща главница на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.5.2018г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 12.7.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 408,44 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ от 15.9.2019г. до 29.6.2021г., сумата от 57,04 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за периода от 1.6.2018г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 12.7.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 11,08 лв., представляваща мораторна лихва върху ДР за периода от 31.7.2018г. до 29.6.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Лозенец, ул.

Черноризец Храбър №4, ет.3, ап.9, с аб. №310380/инсталация **********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение /ЗИ/ № 6045/21.7.2021г. по чл. 410 ГПК по ЧГД № 40844/2021г., по описа на 163 състав, СРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от ЗЕ за периода и имота описан в ЗИ и в ИМ. Посочва, че съгласно 1 действащите през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 45 дни от датата на публикуване на ежемесечно получаваните фактури на интернет страницата на Продавача. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Твърди се, че ответника е в забава след изтичане на 45 дни от издаване на общата фактура и от този момент е начислена лихва. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б “ ООД, като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение „БРУНАТА“ ООД е изготвяло изравнителни сметки. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.

Прави искане за назначаване на СТЕ и СЧЕ.

Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на 10.1.2022г. чрез пощенска пратка, с който оспорва да дължи претендираните суми, без да навежда твърдения защо това е така. Твърди се, че ищеца е нарушил законите, защото е допуснал да се построи незаконно таван над жилището на ответницата и да се изведат тръби за парно от общите щрангове.

Твърди се, че фекални води са просмукани в таванската плоча, което нанася вреди на ответника. Твърди, че няма да плати след като наводняват апартамента й. Поддържа, че ищецът е монтирал незаконосъобразно тръби за парно и измервателни уреди за имота й и за имотите над спорния апартамент.

В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът не се представлява. С молба от 28.4.2022г. с вх. № 85030 моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа предявените искове. Претендира разноски.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява от адвокат.

В о.с.з. третото лице помагач „Б ” ООД, ЕИК редовно призован, не се представлява.

Депозирало е писмена молба с доказателства на 18.3.2022г. с вх. № 53732, която е приета от съда.

Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – Пълномощно с рег. индекс № ПА 145 от 5.8.2021г. /л. 8 от делото/, Заявление за издаване на 2 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 25769 от 12.7.2021г. /л. 9-13/, Договор № ТС 315/21.06.2001г. за извършване на услугата топлинно счетоводство чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия /л. 15-16/, Протокол от 17.6.2001 г. /л. 17-18/, Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140, том 29, дело № 5880/96 /л. 20-21/, Молба-декларация до Председателя на УС на „Т С Я“ АД с вх. № 211030/21.10.96 /л. 22-23/, Съобщение към фактура № 0106617152 /л. 26-27/, Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката /л. 28-35/, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С ЕАД на клиенти в град София /л. 36-37/, Молба от „Т С ЕАД с вх. № 52987 от 18.3.2022г. /л. 62/, Молба от „ “ ООД с вх. № 53732 от 18.3.2022г. /л.

67/ и Молба от „Т С “ ЕАД с вх. № 85030 от 28.4.2022г. /л. 59/.

По делото е прието и ЧГД № 40844/2021 г. на СРС.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че за процесния период м.5.2018г. до м.4.2020г. ответника дължи неплатената главница за ТЕ е в размер на 3155,58 лв., задължение за дялово разпределение в размер на 57,04 лв. за месеците 12.2018г.-4.2020г., законна лихва върху общите месечни задължения за периода м.5.2018г. м.4.2020г. (сума за отопление, сградна инсталация и сума за битова гореща вода) в размер на 337,61лв. и върху сумите за дялово разпределение 11,08 лв.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че за сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване за периода 1.5.2018г. до 30.4.2020 г., извършвани са ежемесечни отчети на потребената ТЕ и е приспадната ТЕ за технологични нужди от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания, изравнителната сума за процесния период е 121,25 (за връщане), общата сума за потребената ТЕ по прогнозни изчисления за абоната е 3146,36 лв., от които 2647,23 лв. е сума за отопление и ТЕ отдадена от сградната инсталация и 473.61 лв. за подгряване на топла вода за битови нужди. Общият разход в лева за топлинна енергия за аб. № 310380 за процесния период от м.5.2018г. до м.4.2020 г. е 3025,11 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е 3 длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

В разглеждания случай, ответника в качеството си на ползвател на процесния топлоснабден имот има качеството „потребител” по см. на §1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и §1, т.41б от ДР на ЗЕ след 17.7.2012г. и чл.150 ЗЕ, поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Няма спор между страните за ползването на апартамента описан в ИМ с административен адрес в гр. София, община Лозенец, ***, ет.3, ап.9, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот вписан в СВ гр. София под акт № 140, том 29, дело № 5880/1996г.

Съгласно даденото в чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ, съответно чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.

Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма спор за откриване на партида за абонат.

На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и 4 съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период.

Въз основа на заключенията на вещите лица може да се заключи, че общата начислена главница за процесния период за ТЕ е в размер на 3155,58 лв., задължение за дялово разпределение в размер на 57,04 лв., законна лихва върху общите месечни задължения за периода м.5.2018г. - м.4.2020 г. (сума за отопление, сградна инсталация и сума за битова гореща вода) в размер на 337,61 лв. и върху сумите за дялово разпределение 11.08 лв.

По отношение на възражението на ответника, който оспорва да дължи претендираните суми за като твърди, че ищеца е нарушил законите, защото е допуснал да се построи незаконно таван над жилището на ответницата и да се изведат тръби за парно от общите щрангове, както и твърдението му, че фекални води са просмукани в таванската плоча, което нанася вреди на ответника, съда счита за неоснователни и нямащи връзка с разглеждания спор.