Определение № 340 от 05.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. Монтана, 05.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500347 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника Сдружение „НББАЗ“ /НББАЗ/, ЕИК *,в която се твърди,че съдът не е присъдил изцяло дължимите разноски.Твърди,че неправилно е определен дължимия адвокатски хонорар както пред първата, така и настоящата инстанция,като в тази насока са изложени подробни доводи.

Предвид горното моли съда да постанови допълнително определение, с което да му бъдат присъдени още 4105,3 6лв. дължими разноски за двете инстанции .

В законоустановения срок не е постъпил отговор от М. С..

Съдът,като обсъди доводите на страните във връзка с материалите по делото, приема следното:

Молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът се е мотивирал относно размера на присъдените суми ,като изложеното в молбата по никакъв начин не променя крайните му изводи. Молителят се е позовал се на разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът.Съдът намира това възражение за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед на посоченото, при произнасяне по наведеното в производството възражение за прекомерност на договореното и заплатено от 1

К. Б. адвокатско възнаграждение, неговият минимален размер е надлежно определен по реда н а чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г., като е направена преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството./ Определение № 3385 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова/.

Предвид горните съображения съдът намира за неоснователна молбата за изменение на решение №21/21.01.2025г.в частта за разноските ,поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ответника Сдружение „НББАЗ“ /НББАЗ/, ЕИК *за изменение на решение №21/21.01.2025г.в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2