Акт № 2134 от 04.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2134

Шумен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА канд № 20267270600586 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по касационна жалба от „Надежда Ви Строй“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. Й., чрез процесуален представител адвокат Н. П. от САК, против Решение №225/29.06.2026 г., постановено по АНД №274/2026 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, като е приел за доказано, че посоченият в наказателното постановление чуждестранен гражданин е полагал труд на проверявания строителен обект. Излага доводи, че лицето не е било допуснато до работа от санкционираното дружество, а е присъствало на обекта. Оспорва доказателствената стойност на попълнената от чужденеца декларация, като сочи, че при проверката не е бил осигурен преводач. Поддържа, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на контролните органи и не е обсъдил надлежно свидетелските показания, ангажирани от дружеството. Навежда възражения за неправилно приложение на материалния закон и за липса на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. На изложените основания иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответната страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, редовно призована, не изпраща представител. На 28.10.2026 г. е депозирано писмено становище от процесуалния представител на ответника юрисконсулт Д. В., в което оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав, след като извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и прецени наведените касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Шумен е изменил Наказателно постановление /НП/ №27-2500232/17.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, с което на касатора, на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 600.00 лева, за нарушение на чл.3 и чл.12 ал.1 във връзка с чл.11б ал.1 т.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е намалил размера на санкцията от 1 600.00 лв. на 1 500.00 лв. – с равностойност 766.94 евро.

За да постанови този правен резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“– Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект „Реконструкция на канализация по [улица]и нова канализация по [улица]в [населено място], на който строителни дейности изпълнявало дружеството-касатор „Надежда Ви Строй“ ЕООД. При проверката контролните органи установили пет лица, извършващи строителни дейности – един машинист на багер и четири лица, които извършвали ръчни изкопни работи с лопати. Четиримата работници били граждани на Република Узбекистан. При първоначалното посещение едно от лицата напуснало мястото на проверката, а останалите три попълнили саморъчно декларации по чл.68 ал.1 т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на узбекски език. При повторно посещение на обекта същия ден, осъществено съвместно със служители на сектор „Миграция“, били установени и четиримата чуждестранни граждани и били проверени документите им за самоличност. Сред установените лица бил Р. А., роден на [дата]., гражданин на Република Узбекистан. Същият попълнил собственоръчно Декларация по чл.68 ал.1 т.3 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/ на узбекски език, в която посочил, че работи за касатора „Надежда Ви Строй“ ЕООД от 09.10.2025 г., с работно време от 08:00 до 17:00 часа, почивни дни събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение.

При проверката на представената от дружеството документация било установено, че на посоченото лице не е проведен и документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа преди допускането му до изпълнение на трудови функции. Представен бил трудов договор, подписан от страните, но без вписана дата и без регистрация в Националната агенция за приходите. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2541006 от 14.11.2025 г., връчен на упълномощеното от управителя лице И. С. на 14.11.2025 г. На същата дата срещу дружеството-касатор бил съставен АУАН №27-2500232, в който било прието, че в качеството си на работодател същото е допуснало на 15.10.2025 г. до работа на посочения строителен обект Р. А., без да му бъде проведен и документиран по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което ангажирал имуществената отговорност на касатора по чл.413 ал.2 от КТ.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че описаното в наказателното постановление нарушение е доказано по несъмнен начин. Решаващият съд е кредитирал показанията на служителите на ДИТ, извършили проверката, които непосредствено възприели полагането на труд от чуждестранните граждани, като е обсъдил, че показанията им кореспондират със съдържанието на попълнената от последния декларация и останалите писмени доказателства. Районният съд не е кредитирал показанията на част от свидетелите, като е изложил съображения за тяхната заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че работят в дружеството.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че дружеството е осъществило състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е допуснало лицето да извършва трудова дейност, без предварително да му е проведен и документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. С оглед на това е изменил процесното НП само в частта по отношение размера на санкцията, като я е намалил до законоустановения минимум по чл.413 ал.2 от КТ.

Настоящият касационен състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до законосъобразен краен правен резултат.

На първо място, неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото от районния съд. Съгласно чл. 348 ал.3 от НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено, когато липсват мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция или когато решението е постановено от незаконен състав. В случая не се установява наличието на някоя от посочените хипотези. Районният съд е събрал относимите към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил мотиви относно установените факти и приложимия материален закон. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на свидетелските показания. Решаващият съд е изложил конкретни съображения защо кредитира показанията на контролните органи, като правилно е отчел, че същите са непосредствени очевидци на извършваните строителни дейности. Показанията им са последователни и взаимно допълващи се, като намират потвърждение и в писмените доказателства по делото. Показанията на свидетелите, ангажирани от санкционираното дружество, са обсъдени от районния съд, който е констатирал противоречия между тях и останалите доказателства, както и вътрешни несъответствия в част от изложените от свидетелите обстоятелства. При това положение отказът на решаващия съд да кредитира тези показания е мотивиран и не противоречи на правилата за оценка на доказателствата. Съгласно чл.416 ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до установяване на противното, което в настоящия казус не е било доказано.

Неоснователно е и възражението, че при попълването на декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ на чуждестранния гражданин не е бил осигурен преводач. От доказателствата по делото се установява, че декларацията е била предоставена на узбекски език и е попълнена собственоръчно от лицето. Освен това констатациите за действително полагане на труд не се основават единствено на съдържанието на декларацията, а се подкрепят от непосредствените възприятия на контролните органи, които са установили лицето да извършва ръчни изкопни работи на строителния обект. Поради това липсата на преводач при попълването на декларацията не опровергава установените по делото факти и не води до недоказаност на нарушението. Твърдението на касатора, че декларацията била попълнена от лицето под натиск – с оглед присъствието на служителите от Дирекция „Миграция“, касационният съд намира за неоснователно, тъй като не са налице доказателства в тази насока по делото, а и касаторът не е ангажирал такива пред решаващия съд.

Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.275 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В чл.281 ал.1 от КТ е предвидено задължение работниците и служителите да бъдат инструктирани и обучавани по безопасните методи на работа. Съгласно чл.3 от Наредбата № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят не допуска до работа работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Разпоредбата на чл.12 ал.1 от посочената Наредба урежда провеждането на начален инструктаж с оглед запознаването на лицата с основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа, характера на извършваната работа, специфичните опасности и рискове за здравето и живота им, както и изискванията към тяхното поведение, като съгласно чл.11б ал.1 т.1 от същата Наредба, проведените инструктажи се документират по установения ред в книги за инструктажи.

В конкретния случай от събраните доказателства е установено, че на 15.10.2025 г. лицето Р. А. е извършвал ръчни изкопни работи на строителния обект, изпълняван от „Надежда Ви Строй“ ЕООД, без да му е бил проведен и документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Правилно районният съд е приел, че наличието на сключен трудов договор без посочена дата и без подадено уведомление до НАП, както и твърденията за предстоящо започване на работа след приключване на процедурата по уреждане на пребиваването на чужденеца, не опровергават установеното фактическо полагане на труд. Правилно районният съд е приел, че са осъществени обективните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството.