Решение № 209 от 22.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 292/2026
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл.78 · Закон за частните съдебни изпълнители
- Чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 209 гр. Кюстендил, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20261500500292 по описа за 2026 година
Делото е образувано по частна жалба, с вх.№6211/31.03.2026г. подадена от Н. М. К., ЕГН ********** с адрес за кореспонденция:гр.*** срещу Постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ с изх.№4432/2026г.В подадената жалба е обосновано становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради неправилно изчисляване размера на дължимите разноски.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на Постановлението на основание чл.435, ал.2 т.7 ГПК.Въззивникът счита, че разноските за изпълнителното производство следва да бъдат определени в съответствие с предвиденото в чл.79 ГПК, т.1 Тълкувателно решщение №6/2012г. т.д.6/2012г. на ОСГТК на ВКС.С оглед данните за размера на дължимата от Н. К. като наследник на Л. К. на основание чл.5, ал.1 ЗН сума,правилно посочена в призовката за доброволно изпълнение -105.30 евро дължими според жалбоподателя са следните такси: т.2б, б.“б“ ТТР към ЗЧСИ -12.66 евро( 24.76 лв), такси за образуване на изпълнителното дело, за проучване имуществото на длъжника и за налагане на възбрана.В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител не е предприел никакви действия , за изготвяне на ПДИ се дължи такса по т.5 ТТРЗЧСИ в размер на 12.27 евро, имущественото състояние на длъжника е проучено поради което такса не се дължи, сума над 12.27 евро с ДДС за изготвяне на ПДИ намира за недължима.Възразява по размера на начисления адвокатски хонорар.
С жалбата по делото е представено Решение №1359/27.02.2026г. в.гр.д.№345/2024г., с което след като е бил разгледан иск за установяване на вземания на "ЕОС Матрикс" ЕООД към наследниците на Л. К. сред които и жалбоподателката, са признати за дължими сумите, както следва: 85.58 лв.- главница по Договор за кредит от 25.06.2007г., 233.29 лвмораторна лихва за периода от 18.04.2008г. до 15.05.2011г. и сумата 125.00 лв.
Препис от жалбата е връчен на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ***.В отговор по жалбата са изложени съображения за неоснователност.Изразявайки съгласие с довода, че дължимите от длъжника в изпълнителното производство разноски следва да бъдат 1 определени по реда на чл.79 ГПК при съобразяване на обстоятелството, че таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, в размери определени в ТТРЗЧСИ- чл.78 ЗЧСИ излага становище, за неоснователност на жалбата.Такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, пропорционална е дължима при събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство.Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, търсено като разноски за настоящото производство.В оценка възражението за размера на дължимото адв.възнаграждение за настоящото производство се позовава на Решение от 25.01.2024г. дело 438/222г., чл.101, пар.1 ДФЕС според което минималните размери на адв.възнаграждения посочени в Наредба №1/09.07.2004г. не следва да се считат за задължителни, поради тяхната нищожност поради нарушаване забраната чл.101, пар.1 ДФЕС.
Длъжниците - С. К. и К. К. не са подали възражения по подадената жалба.
На съда са представени материалите по воденото изпълнително производство.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.435 ГПК прие за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена в срок от надлежна страна в процеса,насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Съгласно чл.435, ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Жалбата се подава в двуседмичен срок от узнаването – в случая 19.03.2026г. дата на връчване на призовка за доброволно изпълнение.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р.И.М.-Т., на основание изпълнителен лист от 14.09.2011г. издаден от Софийския районен съд по гр.д.№20674/2011г. съгласно който се осъжда Л. Кирилов К. ,ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ,ЕАД,ЕИК *** сумите, както следва: 910.77 лв- главница, 233.29 лв- мораторна лихва от 18.04.2008г. до 15.05.2011г., законна лихва от подаване на заявлението – 16.05.2011г. до окончателното изплащане на главницата, 125.00 лв- направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при наличие на Договор за прехвърляне на тези вземания на молителя ( не е представен в изпълнителното производство).
Както е посочено по – горе делото е образувано през 2022г., с молба с вх.№15576 е представена обезпечителна заповед - издадена по гр.д.№43582/2023г. с която е постановено Спиране на изпълнението по изп.д.№769/2022г.
Поради смъртта на длъжника в производството са конституирани неговите наследници- Н. М. К. , К. Л. К., С. Л. К. и Е. Л. К..
На 19.03.2026г. Н. К. е получила призовка за доброволно изпълнение.Задължението на К. в призовката е определено на сума 377.27 евро, от които Главница в размера на 105.30 евро , ведно със законната лихва от 07.03.2025г., законна лихва в размер на 34.05 евро за периода 16.09.2023г.- 09.03.2026г., 64.01 евро- неолихвяеми вземания( мораторни лихви, обезщетение и т.н), 12.78 евро- присъдени разноски и 161.13 евро, от които 120.08 евроразноски по изп.д.№769/2022г. и 13.49 евро – адв.възнагрпаждение, в т.ч. пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. в размер на 27.56 евро, дължими към 09.03.2026г. с ДДС.
Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.Същото правило е възпроизведено в Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители –чл.32- чл.34, таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника.
С Чл.79 ЗЧСИ от друга страна е въведено изискване за изготвяне на Сметка за събиране на таксите по изпълнението,в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.Съставената сметка следва да съдържа посочване на разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите 2 такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последици при неплащане.Посочения законов текст кореспондира с правилото за разпределение на събраните от принудителното изпълнение суми.
Такава сметка в случая не е съставена, при което съдът не може да провери дали изчислената като дължима за разноски суми 120.08 евро – разноски по изп.дело и 13.49 евро- адв.възнаграждение , в това число пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Х. в размер на 27.56 , дължими към 09.03.2026г. с ДДС е правилно определена.Следва да се има предвид и, че на основание чл.27а т.2 ЗЧСИ максималния размер на пропорционалната такса не може да надвишава -1/10 от вземането т.е 1/10 от 377.27 евро.
С оглед на изложеното обжалваното Постановление следва да бъде отменено, а делото да се върне на Съдебния изпълнител за съставяне на Сметка за дължимите за изпълнението такси.
Разноски по настоящия спор не се следват на страните, както в хипотезите касаещи изменение на решението в частта за разноските и касаещи общото исково производство ,свързани с определяне на задължението за разноски обусловено от обстоятелството, че спорът не се решава по същество.Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по реда, указан в разпоредбата на чл.441 ГПК – по общия исков ред.
Водим от горното и на основание чл.435, ал.1 т.7 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, изготвено от ЧСИ – Е. Х., рег.№ 743 съдържащото се в Призовка за доброволно изпълнение изх.
№4432/06.03.2026г. до Н. М. К..
ВРЪЩА делото на Съдебния изпълнител за съставяне на Сметка за събиране на таксите по изпълнението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3