Решение № 1014 от 13.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Стара Загора, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530101896 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата И. Б. С. твърди, че на ************г., около 11:20 часа, се е придвижила като пешеходец, като е предприела пресичане в посока „изтокзапад“ по пешеходна пътека тип „зебра“, намираща се в гр. **********, до бул. „***********“ като там се е движил и лек автомобил марка „******“, модел „****“, с държ. рег. № *********, притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица BG***********, валидна до 07.09.2025г. и управляван от водача А. З. К.. Водачът на лекия автомобил не се е съобразил с пресичащата на обозначеното за това място и имаща предимство пешеходка, като вследствие на тези си действия е реализирал пътно-транспортно произшествие. В резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла травматични увреждания, установени по надлежния ред, а именно:

Повърхностни травматични увреждания /кръвонасядания на долни крайници/;

Вътрешно травматично увреждане – контузия на коремната стена; Сериозно 1 усложнение при бременност – лъжлИ. раждане, настъпило вследствие на травматичен инцидент; Увреждане на колянна става – дисторзия на ПКВ с оток. ПТП настъпило внезапно и е рефлектирало върху ищцата изключително силно. Внезапно и без да има каквато и да е видимост, предвидимост или каквито и да е други предупреждения, ищцата, пресичайки пътното платно по пешеходна пътека, е станала участник във въпросното ПТП. Макар и на пръв поглед посочените увреждания да изглеждали леки, състоянието е било изключително влошено. Травмите й са били разположени по цялото тяло. По време на инцидента ищцата е била в седмия месец на бременността си – обстоятелство, което значително увеличавало не само физиологичния, но и психическия товар от инцидента. След сблъсъка тя е изпитвала силни болки в областта на корема и таза, а в същото време страхът за живота и здравето на нероденото й дете е я довел до изключително високо ниво на стрес, паника и истерия. Незабавно след инцидента й била поставена диагноза „лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици“, което е представлявало силен и тревожен сигнал за възможно преждевременно прекратяване на бременността, довело до крайно нестабилно психическо състояние. Животът на ищцата в месеците след инцидента е бил напълно променен: обичайните домакински задължения са станали непосилни, движенията й са били бавни и съпроводени с много болка, необходима й е била помощ от роднини и близки дори при основни действия на тялото й – изправяне, сядане, лична хигиена.

Голяма част от времето си ищцата е прекарвала на легло, като за нея ежедневно са били полагани грижи, което е било в пълна протИ.положност с предишната й същност. Всички нейни близки роднини са били очевидци на това как обичайно усмихнатата, спокойна и самостоятелна жена се е превърнала в тревожна, неспокойна и страдаща личност. Психическият товар, който е понесла вследствие на страха за живота на нероденото й дете, болката и физическите ограничения, са оставили у нея дълбоки и трайни страдания.

Месеци след инцидента ищцата все още има затруднения със съня, често плаче без причина. И до настоящия момент тя изпитвала постоянен страх от нов инцидент, особено при преминаване през пешеходни пътеки. Вследствие на настъпилото събитие претърпяла и имуществени вреди за проведено лечение и медицински изделия, които да подпомогнат възстановителния процес. Стойността на последните е изцяло заплатена и като такава подлежи на обезщетяване от страна на застрахователя покриващ вредите от деянието.

2

Общия размер на имуществените вреди бил 714,37 лева, определен, както следва: 40,00 лева – рентген кости; 12,37 лева – репарил гел; 22,00 лева – патерица канадка; 50,00 лева – преглед ортопед-травматолог; 80,00 лева – преглед за телесни повреди с издаване на документ; 50,00 лева – първичен ортопедичен преглед; 460,00 лева – ЯМР коляно. По отношение на претендираната законна мораторна лихва върху претендираната главница за неимуществени вреди последната била изчислена за периода от дата 12.12.2024г. до датата 08.04.2025г., при брой дни 118, годишен ЛП 13,63 % и дължима се законна лихва от 580,79 лева върху претендираната главница за неимуществени вреди в размер на 13 000,00 лева. Основанието, на това обезщетение за забава бил чл.497, ал.1 КЗ. Съгласно тази разпоредба ответника бил в забава смятано от 12.12.2024г., тъй като към дата 12.12.2024г. всички изискуеми се и налични документи, които да установят събитието и размера на вредите са били предоставени, а застрахователното дружество не е изпълнило задължението си в срока по чл.497, ал.1, т.1 КЗ.

В изпълнение на изискванията на КЗ, от страна на ищцата пред ответника, била предявена претенция за изплащане на застрахователното обезщетение с вх. №**********г., като с нея били представени и всички изискуеми се документи за определяне и установяване на неговия размер. За това била образувана и застрахователна преписка щета №******* по опис на ответника, по която било отказано застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати 13000,00 лева, представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата в размер на 714,37 лева, представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва за забава, считано от датата на подаване на настоящата искова до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 580,79 лева, представляваща дължима се законна лихва за забава за периода от 12.12.2024г. до 08.04.2025г. върху претендираната главница за неимуществени вреди в размер на 13 000,00 лева.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на и с ко в е т е . Не оспорва застрахователно правоотношение по полица 3

„Гражданска отговорност“ на процесния автомобил ****** ****** с рег. № ********. По повод на настъпилото ПТП била предявена щета пред застрахователя, във връзка с която е образувана застрахователна преписка №**********. Представените със заявлението за образуване на щета документи са били разгледани. Споразумение относно справедлив размер на обезщетение не е бил постигнат. Оспорва изцяло предявената исковата претенция за неимуществени вреди – по основание и по размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило по причина от действията на водача на лек автомобил „****** ******“, чиято отговорност е застрахована при „ЗК Лев Инс“ АД по застраховка Гражданска отговорност.

Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същото се е осъществило поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на ****** ******. Навежда твърдения, че произшествието от ************г. е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата, която с действията си се е поставила сама в опасност, както и че е поставила водача на ****** в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. С оглед на горното поддържа, че ищцата в качеството си на пешеходец, е предприела внезапно пресичане, с което е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала причина за осъществяването му. Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно-транспортното произшествие за ищцата да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния. Оспорва твърдението относно продължителността на възстановителния период. Оспорва наведеното твърдение, че ищцата не се е възстановила напълно от претърпените травми, както и че все още търпи болки и страда от безсъние. Оспорва твърденията, че все ищцата все още търпи психически травми. Оспорва твърденията за настъпила в причинноследствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмите, нито с 4 характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито липсата на данни за последващо лечение, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика. Оспорва твърденията, че следствие ПТП е съществувала възможност за преждевременно прекратяване на бременността. Оспорва спрямо ищеца да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

В случай, че бъдела установена вина на водача на л.а. ****** ******, навежда твърдение, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП. Намира, че нейният принос за произшествието е в размер на 20%. Навежда твърдение, че ПТП за водача на ****** е било непредотвратимо. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди – като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск и във връзка с възраженията, посочени по-горе. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява а се представлява от процесуален представител. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител депозира писмено становище и намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, 5 предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.

498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. В случая осъдителните искове са допустими /вж. писмени доказателства, л. 9 от делото/.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429, ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.