Присъда № 165 от 21.11.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 2361/2025
- Вид
- Присъда № 165
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 165/21.11.2025г. по НЧХД 2361/2025г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на Д. С. Е., ЕГН:
**********, с която против К. П. Б., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление за това, че на 15.05.2025 г. в гр. Бургас, чрез приложението Вайбър изрекла по отношение на частния тъжител обидни за честта й достойнството му думи и изрази: „Не ми се спори за глупости.Трудно ще комуникирам в Вас, от различни Вселени сме!Ще говоря с * да спре да комуникира по всякакъв повод с *!Приемам, че моето дете е най-лошото на света.То резултатите на децата говорят сами за себе си!Живейте си във Вашият свят,вярвайте в каквото си искате!" - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.
В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимия да заплати сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени вреди от непозволеното увреждане в резултат от извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Б. К. – БАК, застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Частният тъжител и граждански ищец се присъединява към казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимата - адв. Х. И. – БАК, счита, че подзащитната му следва да бъде призната за невинна, като излага съображения за обективна несъставомерност. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимата заявява, че иска да бъде оправдана.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата К. П. Б. - ЕГН **********, е *.
Дъщерята на частния тъжител- * *, била ученичка в първи „Г"клас за учебната година 2024/2025год. в *, гр.Бургас. Тя била съученичка с * *- дъщеря на подсъдимата Б.. Във връзка с междуличностни отношения между двете деца в училище, тъжителят започнал комуникация с подсъдимата Б. чрез приложение „Вайбър" по мобилните им телефони на 14.05.2025г., като двамата си изпращали писмени съобщения.
Комуникацията продължила и на 15.05.2025 г., като постепенно се създало напрежение между тъжителя и подсъдимата, като след като Е. завършил едно от съобщенията си с думите: „нека да видим кой лъже. ако откажете да проверим вашите твърдения значи са измислица лъжа и най обикновена пробанза манипулация“, подсъдимата написала: „Не ми се спори за глупости.Трудно ще комуникирам в Вас, от различни Вселени сме!Ще говоря с * да спре да комуникира по всякакъв повод с *!Приемам, че моето дете е най-лошото на света.То резултатите на децата говорят сами за себе си!Живейте си във Вашият свят,вярвайте в каквото си искате!".
1
Също така написала на тъжителя да спре да дава квалификации на децата, както и че ще ограничи комуникацията между двете деца, както и комуникацията си с него.
В отговор тъжителят написал: „Най малко ми дреме за вашата комуникация с мен..каква вселена си бе смотло..една смотана дебела лелка със едно смотано дебело. това ви е вселената..грозни дебели дебили..комплексари ..завистници и недоволни от живота си..не си случила на човека..да ти еба у вселената компексарска смешна.. Тея комплекси ще ги избивате на друг щото ще ти направя вселената тягостна да знаеш“.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на св. * (л. 43-гръб); св. * (л. 44), както и от обясненията на подсъдимата (л. 39-гръб и л. 44).
От писмените доказателства: разпечатки от „Вайбър“ (л. 5-л. 7).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
На практика, доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна и безпротиворечива. В обясненията си подсъдимата Б. изцяло потвърждава съдържанието на водената с тъжителя кореспонденция, така както е описана в тъжбата и каквато е видна и в приложените разпечатки.
Няма основания да не бъдат кредитирани и показанията на двамата разпитани свидетели относно емоционалното състояние на тъжителя след проведената кореспонденция.
Цялата съвкупност е изцяло еднопосочна, като и страните не спорят по установените факти, а спорът е съсредоточен единствено върху правната им оценка.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от НК, който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида.
Обект на обидата може да бъде само физическо, като за да е съставомерно престъплението, е необходимо казаното (или извършеното) да бъдат унизителни за честта или достойнството на другиго.
Обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице. Това означава, че обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да възприеме унизителната спрямо него проява.
Съобразно изложеното досега, безспорно по делото се установява, че подсъдимата Б. е изрекла думи по отношение на тъжителя и по-конкретно- „Не ми се спори за глупости.Трудно ще комуникирам в Вас, от различни Вселени сме!Ще говоря с * да спре да комуникира по всякакъв повод с *!Приемам, че моето дете е най-лошото на света.То резултатите на децата говорят сами за себе си!Живейте си във Вашият свят,вярвайте в 2 каквото си искате!".
Това също така е станало в присъствието на тъжителя по смисъла на закона, тъй като е думите са отправени при непосредствено водена между тях писмена кореспонденция чрез приложението „Вайбър“, т.е. Б. е била наясно, че е отправила изразите именно към тъжителя Е., както и че последният несъмнено ще ги възприеме.
Съставът обаче намира, че не е налице последният признак от състава на престъплението, а именно- самите изрази да са обидни. При това престъпление деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми. При преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия (който може да е с някаква свръхчувствителност), а от обективен критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. По своето съдържание обидата представлява изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. За да бъде съставомерна като обида, негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива.
В конкретния случай, съдът намира, че тези изисквания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата не са налице. На първо място, нито една от използваните от подсъдимата думи не може да бъде квалифицирана сама по себе си като обидна от гледна точка на общоприетите норми. Всъщност това, което се твърди в тъжбата да е обидно, е смисълът на казаното, който самият тъжител извлича и тълкуването, което той прави. Това обаче не е достатъчно да се квалифицира казаното от подсъдимата като обида.
Използваните от подсъдимата изрази всъщност сочат на преценка на Б. за невъзможност за постигане на разбирателство между двамата при воденето на кореспонденцията, без обаче директно да са използвани изрази, които да накърняват честта и достойнството на тъжителя.
Напротив, казаното от подсъдимата може да се тълкува двояко, дори и като израз на ниска самооценка („Приемам, че моето дете е най-лошото на света.“). Единственият негативен смисъл за тъжителя, който може да бъде извлечен от всичко казано от подсъдимата, е че тя евентуално иска да каже, че двамата не могат да се разберат, поради различия в техните разбирания и начин на общуване. Последното обаче, на първо място представлява извод, който се излича чрез тълкуване на използваните думи, което е показателно, че самите те на практика няма как да се приемат за обидни. На второ място, не може да се приеме и че всяка негативна оценка, която едно лице изразява по отношение на друго, следва да се квалифицира като обида. Както бе посочено по-горе, за да е налице обида, отрицателната оценка за личността следва да се изразена чрез неприемливи средства. И това изискване е напълно логично, тъй като погледнато чисто житейски, всеки гражданин може всекидневно да се сблъсква с оценки за собствената си личност, които да го карат да изпитва негативни емоции- получаване на слаби оценки от ученици и студенти, които да са субективно уверени, че не ги заслужават, получаване на критика по време на работа от колеги, ръководители или пък външни лица, неразбирателство в личните отношения с близки и т.н.
Именно поради всички тези примери законодателят и съдебната практика са установили граница, при която изразяването на негативна оценка не е напълно изключено, стига да не е направено чрез думи с безспорно обиден характер, псувни, ругатни и други непристойни епитети и оценки за личността.
Съдът намира, че тази граница при общуването и изразяването на мнение по никакъв 3 начин не е премината от подсъдимата, като написаните от нея изрази обективно не представляват обида по смисъла на закона, поради което и тя следва да бъде изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.
От изложеното по-горе стана ясно, че съдът намира, че не се доказва наличието на противоправно деяние, поради което и предявеният граждански иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неосносвателен.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимата е призната за невинна в извършване на вмененото й престъпление, както и че бе изцяло отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск, не следва в полза на тъжителя да бъдат присъждани разноски.
Обратно, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, тъжителят Д. С. Е. следва да заплати на подсъдимата Б. сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща сторените от подсъдимата разноски по делото за адвокатско възнаграждение (л. 25-гръб).
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 165 гр. Бургас, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело частен характер № 20252120202361 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата К. П. Б. - ЕГН **********, *, за НЕВИННА за това, че на 15.05.2025 г. в гр. Бургас, чрез приложението Вайбър изрекла по отношение на Д.