Протокол № 21286 от 11.01.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 21286 гр. София, 20.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря БИЛЯНА Р. ПАУНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20221110214093 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:09 часа се явиха:

Софийска районна представител. прокуратура, редовно призована, не изпраща

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. П. М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК П. П. П., редовно уведомен, се явява.

ОТВЕТНИК: Ще се представлявам сам.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Делото се докладва с прочитане на жалбата.

Прочете се.

Адв. В.: Поддържам жалбата. Нямам искания.

ОТВЕТНИК: Запознат съм със същата. Аз не оспорвам нищо.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, и ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. В.: Моля да уважите жалбата относно незаконосъобразността му съм която изложила в нея, като искам да добавя, че от фактическа страна така посочено в заповедта за задържане не е ясно на задържаното лице за какво точно е задържано. В самата заповед е описано, че лицето се задържа на основание чл. 143б от НК. Моля да вземете предвид, че Е. М. няма правна култура и не си борави свободно с членовете на наказателния кодекс, и в момента на задържането не й е ясно за какво е била задържана, като същата вече е била задържана и след обиск е бил взет мобилния й телефон, където 2 може да провери какво означава това. В тълкувателно Решение от 1975 година е посочено, че данни за задържането могат да се съдържат в други актове извън заповед за задържане, но същите трябва да предхождат заповедта и да са връчени на лицето, такива актове като докладни записки и други не са били връчени на М.. Представям и моля да приемете писмена защита и претендирам разноски, като представям декларация за това, че М. ми е близка и моля да ми бъдат присъдени на мен разноските по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

ОТВЕТНИК: Искам уважаемия съд да ми обясни, защо аз съм ответник по това дело след като съм полицейски служител и съм изпълнявал стриктно вменените ми от службата задължения. Тук в призовката се изисква от мен да донеса документи до които аз нямам достъп и те трябва да се изискат от деловодството на СДВР, дали аз съм служител и имам ли право да извършвам задържане. И защо делото се води срещу мен, а не срещу СДВР, които ги издават.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание за постановяване на решение.

СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази наличния по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК , вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, и е образувано по жалба на Е. П. М. против Заповед за задържане на лице № 4332зз-249/ 12.10.2022 г.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва законосъобразността на същата по съображения за това, че не са налице фактически и правни основания за задържането. Жалбоподателят твърди, че не е извършвал престъпление и поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление, иска отмяна на атакуваната заповед за задържане и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа изложените в жалбата доводи за 3 нейната отмяна, допълнително аргументи изнасят в нарочна писмена защита.

Ответникът по жалбата заявява, че не оспорва, но поддържа, че е извършил действия по служба, като намира, че не той е следвало да бъде призован като ответник.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената от закона форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК , съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания п о чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Съгласно изискванията на цитираната законова норма полицейските органи могат да задържат лице: за което има данни, че е извършило престъпление, а предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административно нарушение и наказания /ЗАНН/, административно наказващата отговорност е лична.

Спазена е законоустановената форма така, както предвижда разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР , и е издадена писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР , като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи са овластени да задържат лица в случаи, определени от закон - за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.

22 от ЗАНН: административно разпореждане на орган на власт, 4 непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК; достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки това следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило 5 противоправно деяние. В този смисъл е решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че за да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това, подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане" ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

От данните по делото не може да се направи извод за съпричастност на задържаното лице към съответно престъпно деяние, липсват каквито и да било доказателства за това. Дори и да се приеме обратното, налице е нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК , тъй като се засягат права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от найнеобходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява своеобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. Не се установява, принудата и нейното реализиране да е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа. Липсват данни за наличие на опасност от извършването на противоправно деяние или необходимост от предотвратяването му или осуетяване на възможността на нарушителя да се укрие. Не се събраха данни за конкретната причина, наложила задържането на лицето, а в заповедта не е налице препращане към досъдебно производство по случая.

Тези данни по делото сочат на извод, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Ето защо следва да се приеме, че тя е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето, и като такава 6 следва да бъде отменена.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, затова подадената срещу нея жалба следва да се уважи.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 760.00 лв. за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, съответно 750.00 лева и 10.00 лева, на основани чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № № 4332зз-249/ 12.10.2022 г. г., издадена от полицейски орган П. П. П., младши автоконтрольор при ОПП- СДВР, за задържане на Е. П. М., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ответника да заплати сумата за адв. възнаграждение в размер на 760.00 лева на пълномощника на жалбоподателя.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АССГ в 14 -дневен срок, считано от днес.

Препис от съдебния протокол да се издаде на страните при поискване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:42 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________