Решение № 1052 от 14.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА

ОФИЦЕРСКА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА

Гражданско дело № 20211110152837 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 74, ал.4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ.

Ищецът СТ. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х.“ № **, ет.**, ап.** . твърди, че работил при ответника по Трудов договор № РД8151-034/01.09.2014г. С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. бил назначен на длъжност „Ръководител отдел Фирма, като между страните не е уговарян срок на изпитване. С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020г. бил назначен на длъжност „Зам. Директор Фирма, като отново не бил уговорен срок на изпитване. С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. бил назначен на длъжност „Ръководител отдел Фирма с уговорен срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Със Заповед № ПГП21РД1555-023/09.08.2021г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ.

Ищецът поддържа становище, че клаузата за изпитване в Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. е недействителна, поради обстоятелството, че е сключено допълнително споразумение за работа, която е заемал и преди и след окончателното приемане на работа. Сочи, че е работил на същата работа преди по безсрочно трудово правоотношение. Поради недействителността на клаузата за изпитване, оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Предявява искове за обявяване недействителността на клаузата за изпитване на основание чл. 74, ал.4, вр. чл. 70, ал.5 КТ, отмяна на уволнението като незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца след уволнението - 09.08.2021г.-08.02.2022г. в размер на 12 316.50 лв. /след увеличение на иска на осн. чл. 214 ГПК/.

ОтветникътФирма с БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„З.“ № **, представлявано от директора Я. П. П. оспорва предявените искове, като излага съображения за неоснователността им. Поддържа, че уговарянето на срока за изпитване е наложено от повишените изисквания за изпълнение на длъжността и грешки и нарушения от 1 страна на ищеца при заемането на длъжност „Зам. Директор фирма.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на иска за отмяна на уволнението предполага установяване, че същото е извършено в противоречие с нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение. За да бъде уволнението законосъобразно, е нужно от формална страна заповедта да отговаря на посочените в Кодекса на труда реквизити, да е спазена процедурата по извършването му, и ако тези изисквания от формална страна са изпълнени, следва да се провери съществувало ли е в действителност основанието за прекратяване, налице ли са били изискуемите в закона предпоставки в конкретния случай.

По така предявените искове, доказателствената тежест, с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

Ответникът носи доказателствената тежест за законността на уволнението – наличие на трудово правоотношение между страните с валидно уговорена клауза за изпитване /че ищецът е заемал длъжности, с различно съдържание на трудовите им функции/ в полза на работодателя, прекратяване на договора от страна на работодателя в срока за изпитване.

Ищецът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да докаже размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, както и че не е работил през периода, за който претендира обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети следните обстоятелства: посочените в исковата молба факти относно сключване на трудово правоотношение между страните, изменено с цитираните допълнителни споразумения и прекратено с връчване на посочената заповед на основание чл. 71, ал.1 КТ, както и че размерът на получаваното от ищеца БТВ е 2 052.75 лв.

Основните спорни по делото въпроси са свързани с валидността на уговорената между страните клауза за изпитване.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Страните са сключили Трудов договор № РД8151-034/01.09.2014г. по чл. 67, ал.1, т.1 КТ, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „Техник инвеститорски контрол“ в отдел „Администрация и ГП“, сектор фирма на пълно работно време.

С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. ищецът е преназначен от длъжност „Координатор фирма на длъжност „Ръководител отдел фирма. В т.3 от споразумението е вписано, че трудовият договор е безсрочен, и едновременно с това е випсано, че длъжността се заема до завръщане на титуляра Д. Х..

С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020г. ищецът е преназначен на длъжност „Заместник директор фирма по безсрочно трудово правоотношение.

С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. ищецът е преназначен отново на длъжност „Ръководител отдел фирма“ по безсрочно трудово правоотношение. Уговорен е срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

Със Заповед № ПГП21-РД1555-023/09.08.2021г. на директора на фирма Я. П. П. трудовия договор между страните е прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ.

По делото са представени длъжностните характеристики за всяка от заеманите от ищеца длъжности, с изключение на такава за длъжността „Координатор гробищни паркове“, за която няма и данни на какво основание и от кога е била заемана от ищеца.

Ответникът е представил Заповед ПГП21-РД-226/08.09.2021г. на директора за 2 определяне състав на комисия за извършване проверка на издадени строителни линии, архив на документацията, попълване на данни в регистър гробни места и т.н. за период от 01.01.2019г. до момента.

Представен е и Протокол от 15.10.2021г. за контатациите на комисията.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 74, ал.4, вр. чл. 70, ал.5 КТ:

Уволнителната заповед не страда от пороци от формална страна – издадена е от компетентен орган - носител на работодателска власт и съдържа посочените в КТ реквизити, за което между страните не се спори.

Установява се от събраните доказателства, че между страните е сключено първоначално трудово правоотношение за неопределено време - по чл. 67, ал.1, т.1 КТ за длъжността „Техник инвеститорски контрол“ в отдел „Администрация и ГП“, сектор „фирма“. Клауза за изпитване не е включена в трудовия договор, поради което той следва да се счита окончателен. С допълнително споразумение при условията на чл. 119 КТ ищецът е преназначен на длъжност „Ръководител отдел фирма“ и макар в споразумението да е вписано, че е по безсрочен трудов договор, включената клауза „длъжността се заема до завръщане на титуляра Д. Х.“ придава на допълнителното споразумение характер на трудов договор за определен срок – по чл. 67, ал.1, т.2, вр. чл. 68, ал.1, т.3 КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. В споразумението не е включена клауза за изпитване, поради което следва да се приеме, че ищецът е приет окончателно на тази длъжност, макар и за определен срок – до завръщане на титуляра. Впоследствие, с допълнителното споразумение от 14.07.2020г. ищецът е преназначен на друга длъжност „Заместник директор фирма, по безсрочно трудово правоотношение и окончателно – клауза за изпитване не е уговорена.

С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. ищецът отново е преназначен на длъжността „Ръководител отдел фирма, по безсрочно трудово правоотношение, но с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца.

Така уговорената клауза за изпитване е недействителна.

Съобразно константната съдебна практика, редът за изменение на трудовото правоотношение е уреден в чл.119 от КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните. Не е допустимо сключване на договор за изпитване с работник или служител, които вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор, за същата работа, за която е сключен окончателния договор. Няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.- за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, тя действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор, тъй като той не запазва действието си. Допустимо е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се прередят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал преди изменение на трудовия 3 договор, с който се преназначава на новата длъжност- в този смисъл Решение №344/29.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1407/2010г., ІV г.о. Решение № 765/11.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 228/2010г., ІІІ г.о.; Решение № 117/11.04.2011 на ВКС по гр.д. 0 525/2010г., ІV г.о.; Решение № 366/28.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 1023/2009г. на ВКС, ІV г.о., ІV г.о.;

Решение № 7/04.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3029/2013г., ІІІ г.о. и др.; решение № 11/27.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014г.,ІІІ г.о.

Модалитетът „срок за изпитване” дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Или докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1, изречение 1 от КТ/, а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, в зависимост от уговорката между страните, на основание чл.71, ал.2 от КТ.

Окончателен трудов договор може да бъде сключен както като безсрочен /за неопределено време/, така и като срочен. В случая, с Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. предходното безсрочно такова между страните, но за друга длъжност, е прекратено и между тях е възникнало ново – срочно правоотношение за длъжността „Ръководител отдел фирма. Срок на изпитване не е уговорен, поради което следва да се счете, че ищецът е бил приет окончателно на тази длъжност, т.е. договорът е окончателно сключен, макар и като такъв за определено време. Следва да се прави разлика между окончателно приемане на работа и договор за неопределено време – работникът или служителят може да бъде окончателно приет, т.е. без срок на изпитване или след изтичането му както по безсрочен, така и по срочен трудов договор. След като не е уговорил изпитателен срок в своя полза, следва да се приеме, че работодателят окончателно е приел работника на тази длъжност „Ръководител отдел фирма – уверен в способностите и възможностите му за изпълнение на конкретните трудови функции.