Решение № 411 от 12.02.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 411

Русе, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ДИАНА АНГЕЛОВА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАН ВАСИЛЕВ канд № 369 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД, седалище и адрес на управление град Хасково, представлявано от управителя М. А., чрез адв. Н. Я.. Жалбата е насочена срещу решение №147 от 02.10.2023 г. по а. н. д. №209 от 2023 г. на Районен съд гр. Бяла, с което е потвърден Електронен фиш №**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ. Със санкционния акт на дружеството-касатор, собственик на ППС – товарен автомобил „Даф”, с рег. № [рег. номер], е наложено наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата - административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че към датата на нарушението законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП и след като не е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Излагат се доводи и за липсата на нарушението, за което е ангажирана отговорността на „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД. Отделно в жалбата се релевират аргументи и за наличие на хипотезата на чл.34 от ЗАНН, изтичане на давностните срокове по тази разпоредба, което също не било съобразено от въззивната инстанция.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени и издадения електронен фиш. Претендират се разноски, като в жалбата е посочено, че те се искат за заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на електронен фиш и защита в съдебното производство.

Ответникът в касационното производство - АПИ чрез процесуален представител, в писмен отговор по жалбата и в съдебна зала излага становище за нейната неоснователност и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата поради неправилност на въззивното решение.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решение №147 от 02.10.2023 г. по а. н. д. №209 от 2023 г. Районен съд Бяла e потвърдил атакуваният пред него Електронен фиш №**********, издаден за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура гр. София. Със санкционния акт на „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД - гр. Хасково, представлявано от управителя М. А., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Наказаното дружество, като собственик на товарен автомобил „Даф”, с рег. № [рег. номер] не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушава изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като 21.03.2022г., в 21:37 часа от устройство № 20751, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 34+704 били подадени данни, че за ППС товарен автомобил „Даф”, с рег. № [рег. номер] не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД - гр. Хасково.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав е счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован и правилно издаден за констатираното и безспорно установено и доказано нарушение, извършено от страна на дружеството-превозвач.

С такива мотиви е отхвърлил жалбата и потвърдил оспорения пред него санкционен акт - Електронен фиш №**********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно. Като такова то подлежи на отмяна. Незаконосъобразен се явява и санкционния акт - ЕФ №**********.

Правни съображения :

Издателят на ЕФ в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 21.03.2022г., в 21.37 часа. Установено е, след като от устройство № 20751, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС товарен автомобил „Даф”, с рег. № [рег. номер] не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, а това деяние също представлява административно нарушение.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение през 2024г. на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението и към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към процесната дата - 21.03.2022г., за да се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно постановление, след издаването на АУАН.

Касационната инстанция, с оглед на служебно известната информация, свързани и с оглед момента на издаване на Електронен фиш №********** приема и следното:

Според записаното в ЕФ, нарушението, за което е наказано „БУЛТРАНССПЕД“ ЕООД - гр. Хасково, собственик на товарен автомобил „Даф”, с рег. № [рег. номер], е извършено на 21.03.2022г., в 21:37 часа, тъй като от устройство № 20751, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за това ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП.

ЕФ №********** е съставен за нарушение, извършено на 21.03.2022г. А е връчен на дружеството-нарушител след повече от година – на 22.06.2023 г. Изводът на съда, подкрепен от историята на множество идентични такива случаи е, че целта на този подход на АПИ, имаща качеството на АНО, като издател на ЕФ или на нейният председател на УС /като АНО, издател на НП/ е избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, с оглед възможността на адресата на санкционния акт за позоваване и за искане за приложението й. Според чл.34, ал.1, „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Предвид изложените по-горе данни, е безспорно, че при издаване на НП за нарушението, установено на 21.03.2022г., в 21:37 часа година по-късно, след съставен АУАН, АНО ще е в нарушение на цитираната норма. А това ще е основание за отмяна на НП.

Нееднократно настоящият съдебен състав прави справки и установи, че за идентични нарушения, констатирани от АПИ, извършени от различни други превозвачи и собственици на ППС, нарушителите са наказани за деянието чрез издаване на електронни фишове, много по-късно от самото установяване на деянието.

По всички тези дела, ЕФ са издадени за нарушения, извършени основно през 2021г или 2022г., а има такива и за нарушения от 2020г. Тези дела са цитирани в предходни съдебни решения и съдът не намира за необходимо да ги повтаря.

Всичко това е допълнителна индиция, че АПИ е подходила недобросъвестно в тези случаи, с цел избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и макар да липсват категорични доказателства, гореизложеният анализ води на този извод.

Съдебната практика е категорична, а и Русенски административен съд неведнъж е коментирал в своите съдебни актове правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.

Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

В част от съдебната практика на съдилищата е прието, че нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и определено не е справедлив.

Разпечатката съдържа 44 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f91988b-dbbc-4f6f-87f5-714b70f4b6a6