Решение № 9572 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9572 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110158856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Ж. Б. Д., И. Д. Д. и Б. Д. Д., уточнена с молби от 22.04.2024 г. и 19.06.2024г., против Д. И. Х. и Ц. Г. Й., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване в полза на ищците, при равни дялове от 1/3 за всеки от тях и при уговорената между ответниците продажна цена в размер на 25 000 евро, на 5/6 идеални части от недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в ***, при условията договорени на 08.01.2024 г. между Д. И. Х. и Ц. Г. Й. в договор за продажба от 08.01.2024 г., обективиран в нот. акт № 8, том I, нот. дело № 8/2024 г. по описа на нотариус *** с рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София под акт № 68, том I, дело № 247, вх.рег. № 517 от 08.01.2024 г., като в едномесечен срок от влизане в сила на решението тримата ищци да заплатят на ответника Ц. Г. Й. сумата в размер общо на 25000 евро.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответницата Д. И. Х. били съсобственици на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се на адрес ***, като ищците притежават право на собственост върху общо 1/6 и.д. от процесния недвижим имот ( по 1/18 ид.ч. за всеки един от ищците поотделно) по силата на наследствено правоприемство, а Д. И. Х. притежавала право на собственост върху 5/6 ид.ч. от имота по силата на наследствено правоприемство и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ищците поддържат, че на 14.02.2024 г. узнали от съсед от етажната собственост, че от процесния апартамент се изнасят вещи, поради което извършили справка в Имотния регистър и било установено, че с договор за дарение от 08.01.2024 г., обективиран в нот. акт № 7, том I, рег. № 164, дело № 7/2024 г. по описа на нотариус ***, с рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София под акт № 64, том I, дело № 245, вх.рег. № 516 от 08.01.2024г., ответницата Д. И. Х. прехвърлила правото на собственост върху 1 % от притежаваните от нея 5/6 идеални части от процесния имот в полза на ответника Ц. Г. Й., след което се разпоредила по силата на договор за продажба от 08.01.2024 г., обективиран в нот. акт № 8, том I, нот. дело № 8/2024 г. по описа на нотариус *** с рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София под акт № 68, том I, дело № 247, вх.рег. № 517 от 08.01.2024 г., с останалите притежавани от нея 99 % 1 от 5/6 ид.ч. от имота срещу продажна цена в размер на 25000 евро. С молба от 30.08.2024 г. по повод изложените в срока по чл. 131 ГПК от Д. И. Х. и Ц. Г. Й. твърдения и доводи за неоснователност на предявения конститувен иск ищците поддържат, че ответниците, за да заобиколят закона, първоначално са сключили договор за дарение, като са симулирали сделката, и след това са извършили разпоредителна сделка. В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата Х. в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не е отправила предложение до ищците за изкупуване на собствените й идеални части от имота, поради което в тяхна ползва е възникнало право на изкупуване на 5/6 ид.ч. от имота при равни квоти за всеки един от ищците за сумата общо в размер наа 25000 евро.

В срока по чл. 131 ГПК Д. Х. и Ц. Й. оспорват исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че по силата на сключения между ответниците договор за дарение Ц. Й. е придобил качеството съсобственик на процесния имот, респ. по отношение на впоследствие сключения между Д. Х. и Ц. Й. договор за продажба не е приложимо ограничението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Ответниците поддържат, че посредством сключените между тях сделки не е налице заобикаляне на закона доколкото постигнатият резултат е правомерен. С отговора на исковата молба са оспорени поддържаните от ищците твърдения касателно момента на узнаване на атакуваната сделка. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищците бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

Съсобственост върху определена вещ може да възникне по различни начини – чрез правна сделка, въз основа на наследствено правоприемство и др., като всеки съсобственик придобива идеални части от общата вещ, които определят и обема на неговите правомощия: владение, ползване и разпореждане. Поначало отделният собственик може свободно да се разпорежда със своята идеална част, като в определени хипотези законът предвижда ограничение, касаещо конкретно разпоредително действие по отношение на идеална част от общата вещ. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако не бъде спазено соченото изискване в полза на заинтересованите съсобственици възниква правото да изкупят продадената идеална част от имота. Правото на изкупуване представлява потестативно право, имащо за последица предизвикване на промяна в чужда правна сфера.

Посредством предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС непродаващият съсобственик цели да изкупи дела на продавача-съсобственик. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС сочи, че правото на изкупуване може да бъде упражнено в случаите когато съсобственик се е разпоредил с идеална част от общия имот посредством покупко-продажба, тъй като за продавача е без значение от кое лице ще получи насрещна парична престация – дали от друг съсобственик или от лице външно за съсобствеността. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС искът за изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот следва да се предяви в двумесечен преклузивен срок от продажбата.

От изложеното следва, че в доказателствена тежест на ищците по предявения конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС е да установят при условията на пълно и главно доказване възникването на съсобственост върху процесния недвижим имот между тях и Д. И. Х., и сключването на договор за продажба на идеални части от имота между съсобственика Д. И. Х. и трето за съсобствеността лице. Във връзка с направеното правопогасяващо възражение за пропуснат двумесечен срок, в тежест на ответниците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че ищците са узнали за 2 прехвърлителната сделка в по-ранен момент, предхождащ 2-месечния законоустановен срок.

По същество на повдигнатия спор в доказателствена тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищците, респ. да докажат възраженията си, че договорът за продажба на идеални части от процесния недвижим имот е сключен между лица, притежаващи качеството съсобственици на дял от процесния имот.

По наведеното от ищците възражение за симулативност на сключен между ответниците преди договора за покупко-продажба договор за дарение в доказателствена тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че съвпадането на двете насрещни волеизявления е привидно, като страните по сделката не се целели нейното правно действие и правни последици.

При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между ищците и ответницата Д. Х. е съществувало право на съсобственост върху процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти, а именно общо 1/6 ид. ч. за ищците ( по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях поотделно ) и 5/6 ид. ч. за ответника, произтичащо от посочените в исковата молба правни основания, че между ответниците е сключен договор за дарение с предмет 1 % от притежаваните от ответницата Д. Х. 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, както и последващ договор за покупко-продажба с предмет 99 % от притежаваните от ответницата 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот.

Спорен по делото на първо място е въпросът относно спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. Съгласно разясненията дадени с Решение № 383/26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, I I ГО, когато съсобственикът е уведомен чрез отправена до него покана за изкупуване срокът за предявяване на претенцията тече от датата на продажбата. В разглеждания случай ответникът Д. Х. не излага твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства за отправена до ищците по делото покана за изкупуване.

Напротив в отговора на исковата молба са изложени твърдения, че изискването по чл. 33, ал.

1 ЗС намира приложение единствено в хипотеза на продажба на идеална част на лице външно за съсобствеността, а не на един от съсобствениците. Така заявеното становище сочи, че покана до ищците за изкупуване изобщо не е отправяна от страна на Д. Х.. При липса на отправено предложение до другите съсобственици, срокът за предявяване на иска за изкупуване тече от момента на узнаването за сключването на договор за покупкопродажба. Съгласно Решение № 1395/17.02.2009 г. по гр. д. № 6061/2007 г. на ВКС, V ГО, определяща за спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС е обективната възможност на съсобственика да узнае за прехвърлянето на идеална част от съсобствения имот, а не субективните му възприятия, дължащи се на негова незаинтересованост. При липсващо предложение срокът не може да започне да тече от извършване на продажбата, тъй като непоканеният съсобственик не е страна по договора и не е длъжен сам да следи дали съсобственикът не се е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Изрично с Решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на ВКС, I I ГО, е прието, че ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т.е. те не знаят за извършената продажба, за тях срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от момента на узнаването на сделката, като в сочената хипотеза тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент, респ. преклузивният двумесечен срок е изтекъл, е на релевиралите възражението ответници.

В подкрепа на поддържаните от ищците твърдения относно момента, в който са узнали за сключването на процесния договор за покупко-продажба на идеални части от съсобствения имот, а именно на дата 14.02.2024 г., по делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно 3 дадено. От експертното заключение се установява съдържанието на комуникация между ищеца *** и трето за спора лице с име „Виталий“ от 14.02.2024 г. за времето от 13:53 часа до 15:44 часа в приложение „Вайбър“, в хода на която третото лице заявява „Имаме нови съседи на шестия етаж“ и изпраща снимки на изнесени от жилище лични вещи ( книги) на площадка пред входна врата, като от реакцията на ищеца Д. може да бъде направен извод за липса на знание до сочения момент за прехвърляне на идеални части от процесния имот.

Експертът разяснява, че проведената комуникация е автентична, като разменените съобщения са представени последователно и в цялост. Обстоятелството, че трето за спора лице, живущо в сградата, в която се намира процесния имот, на 14.02.2024 г., е уведомило ищците за промяна в собствеността върху имота, се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите *** и ***. Свидетелките разкриват, че ищците узнали за прехвърлянето на правото на собственост върху процесния недвижим имот от живущо в етажната собственост лице, което на четиринадесети февруари изпратило снимки на изнесени пред жилището техни лични вещи. Съдът цени показанията на свидетелите като логични, последователни и разкриващи споделени им от ищците обстоятелства относно събития от 14.02.2024 г., като същината на проведения разговор между ищеца *** и третото лице се установява от приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. Ответниците не са ангажирали доказателства, от които да се установява, че ищците са узнали за сключването на процесния договор за покупко-продажба с предмет идеални части от съсобствения недвижим имот преди 14.02.2024 г., поради което и като взе предвид, че исковата молба е подадена на 02.04.2024 г., съдът намира, че преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС не е изтекъл.